Председателят на парламента и бивш президентски съветник Наталия Киселова върна искането за референдум за еврото на президента Румен Радев.

Като резултат от това Народното събрание няма да разглежда искането на Румен Радев да се гласува предложение за провеждането на референдум за въвеждането на еврото от 2026 г. По този начин се изключва хипотезата държавният глава впоследствие да сезира Конституционния съд, тъй като без решение на парламента няма да има какво да се изпрати в КС.

Още по темата

ГЕРБ настоя Киселова да върне на президента искането за референдума

12 май 2025 19:05

От пресцентъра на Народното събрание съобщиха, че предложението за референдум за еврото е върнато като недопустимо. В мотивите на Киселова се посочва, че то противоречи на Конституцията, на Договора за функционирането на Европейския съюз, на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, на Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори и на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Казва се още, че предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с решение на Конституционния съд по предложението на "Възраждане" за референдум по темата за еврото.

Междувременно министър-председателят Росен Желязков и управителят на Българската народна банка Димитър Радев подписаха позиция в подкрепа на въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г.

Още по темата

Радев инициира незаконен референдум против еврото

9 май 2025 19:02

Радев: Новото мнозинство в парламента погази Конституцията 

По-късно във вторник Радев коментира, че "в страха си от гласа на българските граждани при провеждане на референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г., днес новото мнозинство в парламента погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание".

Според президента разпореждането на Киселова "срива и малкото останало доверие в институциите и разобличава претенциите им, че работят в интерес на хората и отчитат тяхната воля".

Парламентарното мнозинство крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа на демокрацията и законността, добави президентът.

След като на 9 май изненадващо обяви, че ще предложи на парламента да гласува провеждането на референдум за еврото, президентът внесе официално искането си в понеделник, 12 май. Още преди това от най-голямата партия в Народното събрание – ГЕРБ, поискаха председателят на НС да върне искането на Радев и то въобще да не стига до парламентарните комисии или до пленарна зала.

Политическите реакции

Във вторник в профила на партията във Фейсбук се появи пост, в който върху снимката на Бойко Борисов е изписана информацията, че предложението за допитването няма да се гласува.

"Важното е да се спазват законите и процедурите. Това, което е направила председателят на Народното събрание, съответства на нейните правомощия и експертизата, която притежава", коментира пред журналисти в парламента Николай Денков, съпредседател на ПГ на "Продължаваме Промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) 

От "Възраждане" пък обявиха, че ще се опитат да свалят Наталия Киселова от председателския пост в парламента заради решението ѝ да върне предложението за референдум на президента Румен Радев.

Преди хода на Киселова авторитетни експерти по право също коментираха, че председателят на парламента може да върне предложението на Радев като недопустимо. "Ако няма акт на парламента – няма какво да се изпрати в КС. Защото Конституционният съд разглежда само неща, които са описани в Конституцията. Може да се произнесе относно конституционосъобразността на закони, решения и други актове на Народното събрание. Ако няма акт на Народното събрание, няма какво да отнася президентът", обясни проф. Екатерина Михайлова. Тя допълни: "Ако обаче влезем в хипотезата, че предложението за референдум бъде внесено в НС, разгледано и отхвърлено – то тогава президентът може да го атакува пред КС". Това обаче би било негативен сигнал към евроинституциите, които ще възприемат, че конституционната процедура в България по въпроса не е приключила. С хода на Киселова обаче този риск отпада.  

Още след като Румен Радев обяви намерението си да предложи национално допитване за еврото, и политици, и юристи обявиха, че то е противоконституционно. Сред тях беше и вече бившият президентски секретар по правните въпроси Крум Зарков. Той вече подаде оставка заради действията на държавния глава и Радев го освободи.

В неделя 40 преподаватели в юридически факултети от няколко университета излязоха с позиция, че свикването на противоконституционен референдум, съзнателно или не, цели суспендиране на българската Конституция, уронва авторитета на страната и руши доверието между България и европейските ѝ партньори.

Още преди официалното внасяне на предложението за референдум в Народното събрание беше ясно, че президентското искане няма да събере мнозинство в пленарната зала. 

Положителен сигнал от Брюксел 

Часове след отговора на Наталия Киселова от Брюксел дойде позитивен сигнал, който има отношение към темата за еврото.

Европейската комисия даде положителна оценка на фискално-структурния план за България до 2028 г., обяви финансовият министър Теменужка Петкова. Това значи, че ЕК има увереност, че България поддържа курс към стабилни публични финанси, което е сред основните изисквания за еврозоната.

"Преди броени часове ЕК публикува своята оценка за средносрочния фискално-структурен план на България за периода от 2025 до 2028 г. и оценката е положителна. Това е изключително добре нова за България, тъй като този средносрочен фискално-структурен план за страната определя каква ще бъде финансовата рамка за следващите 3 г. и положителната оценка означава, че България ще има публични финанси, които са стабилни и устойчиви", каза Петкова, цитирана от БНР. Тя увери също, че на този етап няма промяна в графика, който европейските институции си поставиха за оценка на България за еврото. Според него конвергентните доклади на Еврокомисията и на ЕЦБ трябва да са готови на 4 юни.

Средносрочните финансово-структурни планове са част от приетата през април актуализирана рамка за икономическо управление на ЕС. Всяка страна членка трябва да изготви свой национален план за период от 4 или 5 години. Той трябва да съдържа нейните фискални ангажименти, ангажименти за реформи и инвестиции и да допринесе за осигуряване на последователно, постепенно намаляване на дълга и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж. Държавите трябва да включат в своите планове и курса си за фискални корекции под формата на план за нетните разходи.

Петкова заяви още, че няма основание да се притеснява от решението на председателя на НС Наталия Киселова да върне искането на президента за референдум. Пред журналисти в Брюксел Петкова заяви лаконично: "Г-жа Киселова е преподавател по конституционно право, нямам основание да се притеснявам в нейната компетентност".