Жителите на село Понор блокираха за кратко в неделя движението по пътя за Костинброд заради безводието. Проблемът е от 10 години и не се решава, а правото на вода е гарантирано от Конституцията, казва Петя Петкова.

В село Понор край София постоянно живеят около 30 души по данни на НСИ. Работещ водопровод няма от години, а община Костинброд отказва да предприеме мерки с аргумента, че постоянно живущите са малко, казват местните.

"Е как да се увеличи броят на жителите при тези условия? Общите кладенци са пресъхнали, а помощта от общината е минимална – една помпа, предоставена преди 10-тина години, когато водоснабдяването беше прекратено. Правото на вода не зависи от броя на жителите. Ако искаме селата да останат живи, са необходими спешни мерки: доставка на вода с водоноска, план за ремонт и подмяна на ВиК и институционална отговорност без оправдания", гневи се Петя Петкова пред репортер на Mediapool.

Стотици хиляди българи всяко лято са без вода. Проблемът не се решава – напротив, задълбочава се. С всяка изминала година броят на хората без вода расте.

Към момента в 60 общини, в които живеят около 200 000 души, са на режим на водата. Прогнозата е над 500 000 българи да бъдат засегнати от безводие, ако не завали веднага. За сравнение, миналата година техният брой е бил около 400 000. Това съобщиха независимо един от друг Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатичните промени и министър на екологията в периода 2021 – 2022 г., и Георги Стефанов, координатор "Климат и енергия" във Фонда за дивата природа (WWF).

Най-застрашени от безводие са райони в Северна България, защото не се използва река Дунав, както и населените места, които разчитат на местни каптажи.

Наред с климатичните промени, основните причини за липсата на вода са лошото управление на наличните ресурси у нас, старата водопреносна мрежа и кражбите, единодушни са експертите.

Язовирите са пълни на две трети

Комплексните и значими язовири за битово и питейно водснабдяване са пълни средно над две трети от обемите си (69%), а за напояване – над една трета (36%). Пълни са водоемите за производство на електроенергия – над 77%. Това показват данните към 15 юли 2025 г. от всекидневия бюлетин, който публикува Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Като цяло обемите на язовирите намаляват в сравнение със същия период година по-рано. Единственото изключение е за комплексните язовири за енергетиката, сочат данните на МОСВ.

Тенденцията от 2022 г. насам е за последователно спадане на нивото в язовирите в страната.

"Добрите новини тази година са, че в момента язовир "Искър" е много пълен и има вода за София за 3 години напред, дори да не падне и капка дъжд. Язовир "Среченска бара" също е пълен до горе и почти прелива. От него се водоснабдяват Враца и Монтана. За Черноморието също има добри новини – пуснаха пречиствателната станция на язовир "Ясна поляна". Той водоснабдява част от района на Бургаско. Лошата новина е, че язовир "Камчия", който се използва за Бургас и Варна, е по-малко пълен. Но пък се работи по това за град Варна да се използват Девненските извори, които в момента се изливат в природата. Те са с много голям дебит", коментира Димитър Куманов, член на Управителния съвет на сдружение "Балканка", в сутрешния блок на Нова телевизия.

Климатичните промени

"България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност и трябва да се вземат адекватни мерки", каза проф. Емил Гачев, ръководител на секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките (БАН) по време на пресконференция на платформата "Климатека" под надслов "България пресъхва – изтича не само водата, а и времето за действие".

Измененията в климата променят честотата на валежите и продължителността на засушаването, което води до ограничаване на водните ресурси в България.

"Имаме същото или близко количество валежи, но разпределени зле – няколко пороя, а после месеци суша. Това е проблем, особено за малките населени места с ограничени ресурси и без алтернативни източници", коментира проф. Гачев.

През последните четири години пролетните валежи са значително под средната норма, като през юни 2025 г. са били едва 30% от обичайните за сезона, посочи проф. Гачев.

В същото време повишаването на температурите увеличава изпаренията. Дори и при запазване на същото количество валежи, крайният резултат е по-малко вода в реките и язовирите, допълни той.

"Четиридесет – петдесет дни почти не е валяло. Това е проблемът с климатичните промени. Последните 30 години има 50% по-малко валежи спрямо 30-годишния период преди това. Валежите се концентрират в кратки периоди – тази пролет един месец валя много, но после нямаше дъжд", допълва Георги Стефанов, координатор "Климат и енергия" – WWF.

Лошо управление на водите

"Безспорно има климатични промени, но по-големият проблем през последните години е безкрайно лошото управление на водите у нас", коментира Димитър Куманов от сдружение "Балканка". Бившият екоминистър Борислав Сандов е на същото мнение.

Още по темата

Нужните инвестиции във ВиК стигнаха космическите над 33 млрд. лв.

29 януари 2025 17:48

"Лошото управление на водния сектор е една от основните причини към момента 200 000 българи да нямат вода", заяви Георги Стефанов.

Управлението на водните ресурси е разпръснато между няколко министерства и агенции. От години се говори за създаването на един централизиран орган, но реално нищо не се прави.

"За водите отговарят министерствата на околната среда и водите, на регионалното развитие, на земеделието, на енергетиката… Много баби – хилаво дете… Едно от първите неща, с които в Комисията по безводието в парламента всички партии се съгласиха, с изключение на една, е, че управлението на водите трябва да мине към един държавен орган или агенция към Министерския съвет", каза Димитър Куманов.

Той е член на специално създадената комисия за решаване на проблема с безводието от неправителствения сектор. Според обществото обаче депутатите само си чешат езиците, а на практика нищо не се случва. Това е причината почти всяка събота и неделя, а понякога и през седмицата да има протести и затваряне на пътища заради липсата на вода.

Загубите на вода

Другият голям проблем е свързан с остарялата водопроводна мрежа и магистрални водопроводи от 50-те и 60-те години на миналия век, както и от кражбата на вода, която е в големи размери, посочиха експертите.

"Всяка втора капка се губи преди да достигне до потребителите", смята Борислав Сандов. Той посочи, че в страната има 500 населени места, които изобщо не са обслужвани от ВиК оператор. По думите му това е около 10 на сто от населените места у нас.

Борислав Сандов посочи, че 44% от водата, която влиза в мрежата, не се измерва при входа.

Около половината от водоизточниците нямат дори разрешително, издадено по надлежния ред от Басейнова дирекция за водоползване за санитарно-битови нужди, каза бившият екоминистър.

Още по темата

Ремонтът на язовирите – безстопанственост за 630 млн. лв.

14 юни 2021 11:35

Борислав Сандов разказа и за случай в Северозападна България, където в едно населено място старата ВиК мрежа е била подменена, но се оказало, че загубите по новата са по-големи, вместо да намаляват. Причината се оказала в положените тръби, които били два до три пъти по-малки и с по-лошо качество. "Това постоянно предизвикваше спуквания на тези тръби и на практика лишаваше населеното място от вода", даде пример за корупция бившият екоминистър от "Зелено движение".

За подобен парадоксален случай разка преди време и бившия екоминистър Петър Димитров. След инвестиция от 100 млн. лв. във ВиК мрежата на Шумен, загубите на вода са се увеличили, вместо да намалеят.

Милиарди инвестиции

Експертите са единодушни, че са необходими незабавни инвестиции в подмяна на остарялата ВиК мрежа, въвеждане на ефективни методи за откриване на течове, както и координация между институциите.

"Нужна е промяна на стратегиите, смяна на начина на управлението във водния сектор", каза проф. Гачев.

"Източна и Североизточна България имат трайно засушаване и траен проблем с водите, което ще наложи в следващите 5 до 10 години да преминем към алтернативни форми, включително и инсталации за обезсоляване на морска вода", смята Борислав Сандов.

Правителството планира да довърши изграждането 6 язовира в страната, започнати преди години, съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов пред журналисти в землището на гр. Съединение по повод официалното откриване на реконструирания напоителен канал "Алеко Потока".

"Заявили сме готовност за разширяване на хидротехническа мрежа в страната. Имаме гарантирани от бюджета 1.5 милиарда лева до 2028 г. Това са около 330 – 340 милиона на година, които ще спомогнат освен за модернизация и рехабилитация на съществуващи канали, така и за довършване изграждането на нови язовири, възстановяването и изграждането на нови канали", каза Тахов.

Обявена е обществена поръчка за възстановяването на язовир "Пясъчник" и за закупуването на помпа за него., каза земеделският министър. "Силно се надяваме, че догодина "Пясъчник" ще бъде обезпечен", допълни Тахов.

Третото правителство на Бойко Борисов раздаде над 630 млн. лв. за ремонт на язовирите, но в крайна сметка нищо не беше направено.