Очаквано и управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, и подуправителите Радослав Миленков и Петър Чобанов обявиха, че не биха приели поста на служебен премиер.

"Изложих отново моята позиция, която е добре известна и съм изрязавал нееднократно. Ако приема да стана служебен-министър председател, това би било нарушение както на българското, така и на европейското законодателство, а и на изградените етични норми в централното банкерство", заяви Радев пред журналисти.

По думите му санкцията за подобно нарушение е незабавно подаване на оставка, а това крие риска на дестабилизиране на "най-стабилната българска институция в момента, каквато е БНБ".

"Също така би се лишила страната от пълноценно представителство и от право на глас в управителния съвет на Европейската централна банка в самото начало на членството ни еврозоната", добави управителят на БНБ. 

Той добави, че позицията му е мотивирана от институционална логика и отговорност.

Радев добави, че в БНБ не са обсъждали дали някои от заместниците му е готов да заеме поста на служебен премиер.

След Радев на среща при президента отиде подуправителят Петър Чобанов, който също заяви, че не би приел да стане служебен премиер.

В миналото Чобанов, който е бил депутат от ДПС, е изразявал готовност да бъде служебен премиер и сега обясни промяната в позициите си така: 

"Разликата с предните процедури – тогава заявих, че бих поел поста на служебен премиер, ако мисля, че има опасност от конституционна криза и никой друг не би се съгласил. Сега списъкът е разширен, някой хора още докато ги избираха бяха с ясното съзнание, че могат да са кандидати и са изразили съгласие. Не мисля, че ще има конституционна криза и съм необходим в тази си роля".

И вторият подуправител на БНБ – Радослав Миленков, обяви че няма намерение да става служебен премиер. "Дадох отговора, който давах и последните три пъти на предходния президент", каза той. 

Във вторник Йотова проведе среща с председателя на Народното събрание Рая Назарян, която също отказа да заеме поста на служебен министър-председател.

Още по темата

Йотова търси служебен премиер, Назарян очаквано отказа

27 януари 2026 12:19

Така до момента единственият съгласен да приеме поста е третият подуправител на БНБ – Андрей Гюров, който по-късно в сряда също се срещна с президента Йотова.

Според конституцията президентът има право да избира служебен премиер от ограничен кръг от хора – председателя на парламента, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или заместника му.

За четвъртък са насрочени разговорите с омбудсмана Велислава Делчева и зам.-омбудсмана Мария Филипова.

В последния работен ден от седмицата Йотова ще се срещне първо с председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който два пъти беше служебен премиер. След него в президентството ще отидат и неговите заместници Маргарита Николова и Силвия Къдрева.

Омбудсманът Велислава Делчева също даде предварителна заявка, че не иска да бъде служебен премиер. Останалите кандидати не са коментирали темата в последните седмици. През септември зам.-омбудсманът Мария Филипова обяви, че не разбира от политика именно след коментар за евентуалното ѝ назначаване за служебен премиер.

След като проведе срещи с възможните кандидати, Йотова ще номинира служебен премиер, който следва да представи проект на кабинет. След консултации с парламентарните сили държавният глава трябва да подпише указ за назначаване на служебно правителство.

От неговото подписване зависи и датата на предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Първоначално се обсъждаше вараинт изборите да са в края на март, но все по-вероятно изглежда те да се проведат след великденските празници.

"Датата на изборите е очевидно, че няма как да бъде 29 март, защото знаете, че в Конституцията е разписано: "назначава служебен кабинет и в двумесечен срок определя дата за изборите". Предвид това към настоящия момент няма да има яснота коя точно ще е датата, но тя няма да е 29 март", каза Рая Назарян след срещата с Йотова във вторник.