България е в паралелната реалност на отчитани отлични резултати в рециклирането на пластмасови опаковки, но в същото време с постъпващи все повече отпадъци на сметищата и недоволни от чистотата в населените места хора. Драстичната разлика между докладваните пред Брюксел резултати с рециклирането, слабата активност по места с разделянето на опаковките и депонираните отпадъци са резултат от ниските изисквания към бизнеса за оползотворяване на опаковките и значителните пропуски в отчитането на данни. Това сочи доклад на екоорганизацията "За Земята", обявен в сряда.

Изводите са на база анализ на информацията за обявените пуснати на пазара пластмасови опаковки според Националния статистически институт, подавани към Евростат, декларираните като рециклирани от организациите за тази цел, платените продуктови такси за тези опаковки в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и депонирания амбалаж.

Според документа огромните разминавания в данните показват необходимостта от дълбока реформа в съществуващата система за разделно събиране на отпадъци, повишаване на целите за рециклиране, които може да бъдат по-добре постигнати с въвеждането на депозитната система за връщане на пластмасови бутилки и метални кенове.

Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, което е над средното в Европа, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево, посочват от "За Земята". В някои областни градове и в някои популярни туристически центрове дори липсва функционираща система за разделно събиране на отпадъците, отбелязват от сдружението. Според него, ако организациите за оползотворяване отпадъци от опаковки прилагаха дори само минималния стандарт, би трябвало контейнери за разделно събиране да има във всяко населено място у нас и да се изпразват всеки ден.

По данни на НСИ, в страната през 2022 г. са генерирани 148 367 тона отпадъци от пластмасови опаковки – докато обобщените данни на четирите организации говорят за 105 359 тона, или с 30% по-малко. Сходно разминаване – с 38% – на обобщените от НСИ данни и обявеното покритие на организациите за оползотворяване на опаковките има и за 2018 г. За пандемичната 2020 г. разликата е 78%, пише в анализа.

Публикуваните от ПУДООС данни по тримесечия показват например, че през 2022 г. са събрани 527 204 лева от продуктови такси за опаковани стоки. При утвърдената такса от 2.33 лв. за килограм опаковки от пластмаса това съответства на 226 тона пластмасови отпадъци от опаковки или 0.15% от пуснатите на пазара (по данни на НСИ), обръщат екозащитниците внимание на разминаванията.

Поради липсата на работещо разделно събиране, закономерно ниската ефективност на сепариращите инсталации (3-5%), означава, че икономиката ни губи от изгарянето и депонирането на потенциално ценни пластмасови суровини.

Като проблем се отбелязва това, че част от отпадъците от опаковки в големите градове все още се събират от контейнерите от клошари, които през 2017 г. са върнали в пунктове за вторични суровини половината от събраните за рециклиране отпадъци в София. В същото време цветните контейнери са осигурили едва 10%. Това означава, че останалите са отишли на сметищата. Всъщност много общини продължават да изпращат рециклируеми отпадъци директно на сметищата, а проекти за горене на отпадъци, включително в Павликени, Гълъбово и Сливен, подкопават усилията за намаляване и рециклиране на битовите отпадъци, генерирани в страната, посочват анализаторите на организацията.

Показателно за паралелната реалност у нас е това, че през 2022 г. България е постигнала едва 3.3% компостиране на битовите отпадъци – шест пъти по-малък от средния дял за ЕС-27.

В резултат все повече обществени средства се харчат за справяне с отпадъците от опаковки, като в крайна сметка се натоварва такса "битови отпадъци". Въпреки значителните, дори за Европа, обществени разходи за управление на отпадъците в България, едва 4.8% от материалите се връщат обратно в икономиката – над два пъти по-малко от средното за Европейския съюз и пет пъти по-малко от водещата страна Нидерландия. С 22.7% рециклиране на отпадъците страната се нарежда на последно място сред страните членки, за които има данни, при 55.6% средно за съюза. Специално при битовите отпадъци България отчита процент на рециклиране само малко под средния в ЕС: съответно 26.6% и 30.6% за 2022 г., откогато са най-новите данни за страната.

"Спешно решение чакат въпросите за правилното отчитане на данните, както и справедливото разпределение на отговорностите и на финансовите ресурси между производителите, местните власти и потребителите. Докладът предупреждава, че без драстични подобрения в организацията и контрола, България няма да успее да отговори на новите стандарти за управление на отпадъците и ще продължи да изостава в постигането на кръгова икономика", коментира Евгения Ташева от екипа "Нулеви Отпадъци в ЕС" на екоорганизацията, цитирана в прессъобщението.

В същото време, според представително проучване за столицата 71% от запитаните са неудовлетворени от чистотата в града, а 55% са на мнение, че системата за разделно събиране не работи ефективно – главно защото няма контейнери за разделно събиране близо до жилището им. Друго онлайн изследване на потребителските модели сред българите констатира, че 69.7% от респондентите се съмняват дали и доколко отпадъците от контейнерите за разделно събиране действително се рециклират, като за жителите на София този процент е 63%, а за жителите на малките градове почти 80%. Само 29% от анкетираните посочват, че събират своите битови отпадъци винаги разделно.