Изгарянето на боклук или гориво от битова смет не е решение за намаляване на отпадъците за депониране, от това не се получава зелена енергия и се възпрепятства кръговата икономика, чиято цел е рециклиране и повторно използване на суровините. Отделно са щетите за околната среда и здравето на хората. Това констатира проучване на екоорганизацията "За Земята", изготвено на база данни за количествата и видовете изгорени отпадъци през 2022 г. Изследвани са отпадъци от пластмаси, текстил, използвани автомобилни гуми и RDF (Refuse Derived Fuel) – гориво от битови отпъдаци.

Според заключенията на анализа пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда, отбелязват от екоорганизацията. Тя се обявява против разрешаването на нови инсталации за горене на отпадъци в страната и се аргументира с това, че и сегашните мощности не могат да покрият генерираните у нас подобни боклуци, а би се отворила вратичка за внос на смет за горене. Така другите държави ще си покриват целите за депониране за сметка на природата и здравето на хората у нас.

Според нейните данни към 31 май 2024 г. са издадени и влезли в сила комплексни разрешителни за изгаряне на отпадъците за над 1.7 млн. тона отпадъци годишно, което е 54 на сто от образуваните от домакинствата отпадъци през 2022 г.

Изгорени са обаче само над 266 хил. т отпадъци, което е само 15.3 процента от капацитета на разрешителните.

В същото време на масата има три инвестиционни предложения за годишно изгаряне на общо 667 540 тона отпадъци и RDF гориво, което би увеличило с 38 на сто настоящия неизползван в огромната си част капацитет.

Предложението на фирмата "Петрургия" на Румен Гайтански – Вълка край павликенското село Върбовка за изгаряне на 211 700 тона RDF гориво годишно бе отхвърлено. В момента се прави екооценка на искане на "Екосейф" да се увеличат разрешените за изгаряне в Девня отпадъци от 2920 тона на 8760 тона годишно. Отново в Девня, се планира инсталациите на "Девня Енерджи" да преминат на RDF гориво и други видове отпадъци – общо 450 000 тона на година.

На този фон България има поставена от Брюксел цел до 2030 г. да праща в депа само 10 процента от отпадъците си, 60 на сто от тях да се рециклира, което оставя 40 насто възможност за изгаряне. Според данните на Националния статистически институт и Евростат за 2021 г., България постига 28.2% рециклиране. "Можем да направим извода, че инсталациите за изгаряне на отпадъци подкопават прехода към кръговата икономика и постигането на целите за управление на отпадъци на Европейския съюз", посочва се в анализа на "За Земята".

В него се отбелязва още, че изгарянето на битови отпадъци и RDF гориво изхвърля във въздуха не само "обичайните" замърсители като серни и азотни оксиди, амоняк, флуро и хлороводород, но и тежки метали като олово, хром, живак и други.

Пълната версия на доклада предстои да бъде публикуван през есента на 2024 г. В него ще се направи и сравнение между технологиите, използвани от операторите, които имат право да изгарят отпадъци в България — "Холсим България" и "Хайделберг матириълс Девня", "ТЕЦ Бобов", "Топлофикация Сливен" и др., както и върху негативните здравните ефекти, за които се знае твърде малко.

"Причина са изследването е желанието ни да вдигнем завесата и осветлим въпроса относно количествата изгорени отпадъци, използваните технологии и ефектите, които тези процеси нанасят на здравето на хората и околната среда", коментира Десислава Стоянова от екосдружение "За Земята".

"На първо място, липсва единна, сравнима и разбираема информация относно количествата изгорени отпадъци на територията на България. Тя се намира в различни доклади и разрешителни на компании, извършващи тази дейност или трябва да бъде поискана по Закона за достъп до обществена информация, което отнема време и експертна работа. Изпълнителната агенция по околна среда отказа да предостави информация за количествата изгорени отпадъци по кодове за всяка инсталация под предлог, че тази информация е конфиденциална. Гражданите не са наясно и със здравните ефекти и рискове за околната среда от използването на различни технологии за изгаряне, като подробен доклад, разглеждащ тези теми, ще бъде публикуван през есента на 2024г. Не се обсъжда и причината за все по-големият натиск за увеличаване на капацитетите за изгаряне", допълва тя.

Организацията припомня, че изгарянето се смята за остарял и нерентабилен начин за справяне с отпадъците. Проектът за завод за изгаряне на отпадъци в София щеше да е последният инсинератор, построен с евросредства, ако не беше обявен за незаконен в съда.

"Вече съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат отлични резултати с устойчивото си управление на отпадъците, без да прибягват към тяхното изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда", посочва се в съобщението на "За Земята".