Повече от една трета от българите не си хвърлят ненужните дрехи в общия боклук, а ползват специалните контейнери за разделното събиране на текстил, а 60 на сто от всички – независимо къде оставят стари или неизползвани облекла, смятат, че това е техният втори шанс за живот и че така намаляват отпадъците. 80 на сто от участвалите в проучване на агенция BluePoint по поръчка на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ) пък искат да имат в близост повече съоръжения за събиране на текстил и смятат, че организирана на национално ниво и поддържана от общините система ще има по-добър ефект върху околната среда.
Според допитването 78.5% от хората са използвали поне веднъж контейнер за текстил, а 34.3% го правят редовно. Сред редовните потребители 40.4% посочват, че използват контейнерите по-често в сравнение с преди две години.
Хората вече използват системата
Резултатите показват, че когато има лесен и достъпен начин за разделно предаване, хората го използват. Най-често ненужните дрехи се предават в контейнери за текстил – практика, посочена от 55% от анкетираните, а 43.2% определят контейнерите като най-лесния и удобен начин да предадат ненужния текстил.
"Тенденцията е категорична: хората търсят по-добри решения за ненужния текстил и ги намират, когато системата им ги предоставя. Данните показват, че когато има достъпна и удобна възможност за разделно предаване, тя се превръща в предпочитан начин за действие", коментира Юлиан Добрев, управител на BluePoint. "Определено има възможности за подобрения и данните ясно го показват. Удобно поставените контейнери са ключът към това подобрение", допълва той.
Това е важно послание към изграждането на бъдещата национална система: основният проблем не е в липсата на желание и готовност от гражданите за разделно събиране, а в това доколко системата е достъпна и удобна за хората. Само 25.8% смятат, че в момента контейнерите са достатъчно и удобно разположени. 29% знаят за тях, но ги намират за недостатъчно близки или удобни. Ако контейнерите бъдат премахнати, 66.8% очакват повече текстил да попадне в контейнерите за смесен битов отпадък, а 76.1% споделят, че биха били недоволни от премахването им.
Част от градската инфраструктура
Според 87.3% от анкетираните контейнерите за текстил трябва да бъдат нормална част от градската среда, а 79.8% искат да има повече контейнери в техния район. 88.5% определят редовното им обслужване като важно. Това означава, че разделното събиране на текстил вече не се възприема само като доброволна инициатива, а като услуга, която хората очакват да бъде достъпна и добре организирана.
Проучването показва и ясна връзка между достъпа и поведението: 84.5% биха предавали повече текстил, ако контейнерите са удобно разположени, а 86.3% биха били по-склонни да ги използват, ако са чисти и редовно обслужвани.

Използването на контейнери за текстил е по-силно изразено при по-възрастните. Редовните им ползватели са хората между 55 и 65 г. – 43,5%, следвани от 35-44 г. – 39,5%. При 18-34 г. делът е значително по-нисък – 25,7%, а всеки четвърти от 18-34 г. група не е ползвал такъв контейнер.
По отношение на това кой трябва да отговаря за системата за разделно събиране на текстил, проучването показва ясни очаквания към общините: 45.8% посочват общината като отговорна за поставянето на контейнерите, а 83.5% са съгласни, че тя трябва да участва по-активно в събирането на текстил.
В същото време данните показват, че хората разпознават и ролята на специализираните компании. При въпроса кой би бил най-надежден за поддържане на системата, 25.8% посочват общината, 22.8% – специализираните компании за събиране и обработка, а 14.8% – публично-частното партньорство.
В България вече има натрупан опит
Европейският съюз въвежда задължителни системи за разширена отговорност на производителя (EPR) за текстил и обувки във всички държави-членки. Това означава, че компаниите, които пускат тези продукти на пазара, ще участват във финансирането на цялостното им управление след употреба – от разделното събиране и сортирането до подготовката за повторна употреба и рециклирането. Целта е да се изгради устойчива система, която насърчава повторната употреба и рециклирането и ограничава текстилните отпадъци в смесения битов отпадък.
В България първите стъпки към разделното събиране на текстил са през 2018 г., когато членовете на БАКТ започват доброволни пилотни проекти и оттогава чрез разположените контейнери са събрани над 18 500 тона текстил. Днес членовете на БАКТ поддържат мрежа от около 350 контейнера в над 43 общини – изградена основа, върху която може да стъпи бъдещата национална система.
"Резултатите от проучването показват, че днес системата вече има своята основа – хората познават контейнерите, използват ги и ги възприемат като необходима част от градската среда. В същото време доброволният модел вече не е достатъчен. Зад всеки контейнер стоят реални разходи – за транспорт, обслужване, човешки ресурс, сортиране и последващо управление на събрания текстил. Специализираните компании не могат да продължават да финансират тази система. Поради липсата на яснота и устойчив механизъм за финансиране, през последната година се наложи да бъдат премахвани контейнери в част от общините. Затова сега е необходимо натрупаният опит да бъде надграден с национална система, в която държавата, общините и специализираните компании имат ясни роли и отговорности", казва Сирма Желева, изпълнителен директор на БАКТ.
Според асоциацията на ход е държавата – да изгради национална система за разширена отговорност на производителя за текстил и обувки. Това означава да бъде създаден работещ механизъм, който свързва разделното събиране с последващото сортиране, подготовка за повторна употреба и рециклиране, с ясни роли, отговорности и устойчиво финансиране.
Членовете на БАКТ изразяват готовност да участват заедно с екоминистерството в разработването на регулаторната и организационната рамка и в последващите дейности по събиране, сортиране и последващо управление на текстила.
Повече от една трета от българите не си хвърлят ненужните дрехи в общия боклук, а ползват специалните контейнери за разделното събиране на текстил, а 60 на сто от всички – независимо къде оставят стари или неизползвани облекла, смятат, че това е техният втори шанс за живот и че така намаляват отпадъците. 80 на сто от участвалите в проучване на агенция BluePoint по поръчка на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ) пък искат да имат в близост повече съоръжения за събиране на текстил и смятат, че организирана на национално ниво и поддържана от общините система ще има по-добър ефект върху околната среда. Според допитването 78.5% от хората са използвали поне веднъж контейнер за текстил, а 34.3% го правят редовно. Сред редовните потребители 40.4% посочват, че използват контейнерите по-често в сравнение с преди две години.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
Няма коментари
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.