Комбинацията от слънчеви централи и батериите за съхранение на тяхната електроенергия доведе до ръст с 62 на сто на нетния износ на ток от България от началото на годината до началото на октомври. Експортът е достигнал 3.5 тераватчаса, спрямо 2.16 ТВтч година по-рано, съобщиха в петък от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с енергия (АПСТЕ)

По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), България произвежда с 12.24% повече електроенергия, докато потреблението е нараснало с 8.45%. Производството от ВЕИ достига 11.5 TВтч, или с близо 34% повече спрямо година по-рано. Така възобновяемите източници осигуряват близо 80% от ръста на електропроизводството в страната, сочат разчетите.

Особено впечатляващо е развитието на системите за съхранение. От началото на годината до 4 октомври батериите са отдали към електроенергийната система 1720 гигаватчаса, спрямо едва 190 ГВтч година по-рано – увеличение над девет пъти. Това позволява евтината електроенергия, произведена през деня, да бъде съхранявана и използвана във вечерните часове с по-високо потребление и цени.

Ползите от новия енергиен микс се проявиха особено ясно през лятото. Въпреки продължителните горещини и ниските нива на Дунав, които ограничиха производството на ядрена и водна енергия в региона, България остана нетен износител и през ключови периоди поддържаше по-ниски цени от съседните пазари като това се дължи на многото инсталирани слънчеви централи, системите за съхранение на ток и работата на АЕЦ "Козлодуй".

"Докато съседни пазари страдат от високи цени и недостиг на ток – заради ограничаването на атомните им централи и високите цени на природния газ – България произвежда и съхранява все повече собствена електроенергия. Това означава по-конкурентни цени за домакинствата и бизнеса, по-голяма енергийна сигурност и по-силни позиции на регионалния енергиен пазар", коментира Никола Газдов, председател на АПСТЕ.

Още по темата

Вятърните перки, които могат да "отрежат главата" на скъпия ток

01.09.2025 07:24 Владислава Пеева

Показателен пример е 8 октомври, когато шести блок на АЕЦ "Козлодуй" излиза в планов ремонт, а пети работи с ограничена мощност заради ниското ниво на Дунав. Въпреки това в ранния следобед фотоволтаиците произвеждат близо 4300 МВ – повече от потреблението на цялата страна (4100 MВ), докато батериите се зареждат с над 4000 MВ, съхранявайки евтина енергия за вечерните часове с по-високо търсене.

Успешното развитие на слънчевата енергия и батериите обаче не е достатъчно. През зимата слънчевото производство намалява, а потреблението расте. За да разполага с повече евтина местна електроенергия и през студените месеци, България трябва да ускори развитието на вятърната енергия, отбелязват от асоциацията.

От 2020 г. насам фотоволтаичните мощности в страната са нараснали с около 600%, до близо 7 ГВ, а системите за съхранение вече наближават 6 ГВ/17 ГВтч. По оценки на АПСТЕ инвестициите във фотоволтаици, батерии и свързана инфраструктура след 2020 г. достигат приблизително 7 млрд. евро.

Още по темата

С батерии за 8.6 ГВтч България влиза в ерата на слънчев ток по всяко време

12.08.2026 07:55 Владислава Пеева

За разлика от слънчевата енергия, развитието на вятъра практически е спряло. България разполага с едва 716 MВ вятърни мощности, без нов голям вятърен парк след 2013 г. За сравнение, Румъния има над 3.5 ГВ, а Гърция – над 6 ГВ. Вятърната енергия допълва слънчевата с различен дневен и сезонен профил и може да осигурява значително производство и през зимата, припомня организацията.

"Слънцето и батериите увеличиха значително енергийната сигурност на България в условията на една от най-тежките енергийни кризи. Това е много важно, но не е достатъчно. Трябва да затвърдим този успех с привличане на инвестиции и във вятърни централи. Така ще имаме повече евтина местна електроенергия не само през лятото, но и през зимата. За целта не са нужни нови субсидии, а ясни правила и реално облекчаване на процедурите за изграждане на нови мощности", казва Газдов.

Според АПСТЕ, България може да привлече още над 4 млрд. евро частни инвестиции във вятърни централи и системи за съхранение до 2030 г., ако институциите осигурят предвидими правила и премахнат ненужните административни ограничения, включително пред проектите извън зоните за ускорено развитие на ВЕИ. Това означава повече местна електроенергия, по-голяма конкуренция и по-достъпни цени за българските домакинства и бизнеса, заявява организацията.