Как се срещат интересите на производителите и на потребителите на електроенергия, така че и двете страни да са доволни и как се влияе пазарът финансово и физически от бума на възобновяеми енергийни източници и батерии за съхранение, разказва в интервю за Mediapool главният оперативен директор на "Електрохолд Трейд" Мартин Георгиев. Преди да заеме поста през март миналата година, в продължение на три години той беше директор на държавната "Национална електрическа компания".

 

Преди това Мартин Георгиев е регионален мениджър за Южни Балкани в швейцарската енергийна компания Alpiq и е член на борда на съвместното ѝ дружество с гръцката Public Power Corporation. Бил е  консултант на E.ON Energie (Германия) при преструктуриране на дейността на компанията в България, преди да продаде бизнеса си на чешката "Енерго-Про".

 

Г-н Георгиев, от началото на военния конфликт в Близкия изток се говори за енергийна криза. Как в тези условия търговец на електроенергия може за предложи на клиентите си цени, които да му позволят да остане конкурентен?

 

Ролята на търговците на електроенергия е да помагат на клиентите си да управляват и оптимизират разходите си. За да го правят успешно, те трябва да познават не само пазара на електроенергия, но и пазарите на свързаните суровини, както и геополитическите процеси, които през последните години оказват все по-силно влияние върху цените. Важно е да могат да оценяват и прогнозират краткосрочни фактори като метеорологичните условия, които също влияят върху търсенето, предлагането и ценовите нива. Търговците, като специалисти в енергетиката с възможност и умения да прогнозират развитието на цените, трябва да консултират клиентите си кога са най-подходящите моменти за сключване на сделки за електроенергия или газ.

 

Такъв пример видяхме преди военната криза в Близкия изток – имаше значителен спад на цените на едро и бе добър момент за сключване на дългосрочни договори. Отправихме препоръка към наши клиенти, но за съжаление не много от тях успяха бързо да преценят и вземат решение и изпуснаха възможността за сделки, при които за колкото по-дълъг период се закупи електроенергия, толкова по-ниска става цената. Такива сделки на фиксирани цени дават стабилност и прогнозируемост на клиентите и предпазват от стресови ситуации на пазара и инфлационни процеси.

 

С развитието на кризата в Близкия изток, цените на енергоресурсите нараснаха – например природният газ за следващите месеци на доставка поскъпна близо  двойно, което оказва пряко влияние и върху цените на електроенергията. 

 

Вероятно след успокояване на напрежението в региона ще има известна корекция на цените надолу, но трудно може да се очаква те скоро да се възстановят до нивата отпреди войната. Над два месеца и половина имаме реално прекъсване на веригата на доставки от Близкия изток – газ и петрол, което още продължава и може да надхвърли една трета от годината. Това няма как да не се отрази в дългосрочен план.

 

Защо, според Вас, клиентите се притесняват от дългосрочните договори и на борсата всичко се движи в сегмента "ден напред" или "в рамките на деня" и това не е от вчера?

 

До голяма степен това обяснява по-бавната реакция на клиенти и пропускането на възможността за по-изгодни сделки. След 2021 г. пазарът в България постепенно премина от модел на дългосрочни договори с фиксирани цени към т.нар. модел "борса плюс", при който цената е обвързана с краткосрочните пазарни индекси. Но това е подход, значително ограничаващ възможностите за управление на разходите и хеджиране на рисковете чрез дългосрочна цена на електроенергията, която да позволява добро планиране на разходите. Вероятно става въпрос за създаден навик от последните пет години, за който ще е необходимо време да се промени и клиентите да могат да  се възползват от услугите на търговците за прецизно управление на енергийните им разходи, което да подпомогне конкурентоспособността им.

 

Все пак има и няколко наистина дългогодишни – за пет или десет години, договори за изкупуване на възобновяема енергия между конкретен клиент и производител на зелен ток.

 

Така е, но и в тази област България малко изостава от други пазари. У нас подобни договори са малък брой, докато в много страни те вече са утвърден инструмент за управление на енергийните разходи. С тях потребителите имат дългосрочна ценова предвидимост, без да са зависими от геополитически сътресения, колебания в цените на суровините, инфлация или от метеорологията.  Това е особено важно в период, в който нарастването на цените на енергийните продукти често изпреварва общата инфлация. 

 

Екипът на "Електрохолд Трейд" в акция по осигуряване на най-изгодните цени за клиентите си, сн. "Електрохолд Трейд" 

 

Специфичното тук е, че обикновено дългосрочните договори са съобразени с производствения профил на съответната ВЕИ технология. В България най-широко разпространени са фотоволтаичните централи, което означава, че основната част от договорената енергия се произвежда в светлата част на денонощието. Затова обичайно дългосрочните договори се комбинират с допълващ договор за остатъчната необходима енергия по борсова цена. Така потребителят получава предимствата на дългосрочната ценова сигурност, като същевременно запазва необходимата гъвкавост за покриване на цялото си потребление.

 

С навлизането на повече системи за съхранение на енергия и нови ВЕИ мощности подобни договори ще стават все по-привлекателни както за производителите, така и за индустриалните потребители, защото осигуряват стабилност и предвидимост и за двете страни.

 

Ясно е, че ВЕИ бумът доста промени търговията с електроенергия, но как ѝ се отразява бумът на батериите за съхранение?

 

Промяната е съществена както по отношение на инсталираните мощности, така и на структурата на производството. Само фотоволтаичните централи в България вече надхвърлят 7000 мегавата, докадо средното потребление в страната е около 4500 мегавата. Разбира се, трябва да се отчита спецификата, че електроенергия от слънцето се произвежда около 10 часа от денонощието. В останалото време потреблението трябва да бъде обезпечено с други източници.

 

Традиционно, основна роля за балансирането на системата имат гъвкавите мощности като водноелектрическите централи, но поради климатичните промени, често се наблюдават години с ограничени водни ресурси. Днес – особено в сутрешните и вечерните пикове, които са най-сериозното предизвикателство за България, често се внася електроенергия от газови централи в Гърция – в определени периоди количествата надхвърлят 1500 мегавата.

 

Физическата и пазарната свързаност на България с региона позволява балансирането на енергийните потоци, сн. Mediapool 

 

Трябва да имаме предвид и че не сме изолиран пазар. България е в пазарно обединение с част от общия европейски интегриран енергиен пазар, пряко свързана с Гърция, Румъния и останалите държави в региона. В тези условия батериите започват да играят все по-значима роля, като помагат много за балансирането на системата в регионален аспект. Те позволяват част от енергията, произведена през деня, да бъде съхранена и използвана по-късно, когато потреблението е по-голямо и цените са по-високи. Това намалява нуждата от внос, ограничава използването на електроенергия от изкопаеми горива и допринася за по-ниски и стабилни разходи за системата.

 

Друг съществен ефект е, че с батериите се намаляват и принудителните ограничения върху производството от ВЕИ. Когато производството надвишава потреблението, част от фотоволтаичните мощности трябва да бъдат ограничавани. Батериите могат да поемат тази енергия, вместо тя да бъде загубена, и да я върнат в мрежата във вечерните часове, когато потреблението надвишава производството. 

 

Само през миналата година в България, по пазарни оценки, заради ограничения в производството от фотоволтаици, у нас не са произведени около 1 млн. МВтч, докато в съседна Гърция, по публични данни количеството "изгубена" електроенергия надхвърля 1.5 млн. МВтч. Именно тук е голямата полза от батериите  –  те позволяват евтината и чиста енергия, произведена от природните ресурси, да бъде съхранена и използвана тогава, когато е най-необходима.

 

При 7000 МВ соларни паркове и очакван капацитет от близо 4000 МВ батерии по ПВУ, достатъчни ли са тези системи за решаване на проблеми с дисбалансите?

 

Те няма да решат всички предизвикателства на електроенергийната система, но ще бъдат огромна крачка напред. Очакваме тези мощности за съхранение в много голяма степен да подпомогнат балансирането не само на българската система, но и на целия регионален пазар, част от който сме. 

 

Надали вече у нас се прави ВЕИ проект без системи за съхранение на електроенергията му, сн. Mediapool

 

Важно е да разберем, че батериите не са просто резервен източник. Те осигуряват гъвкавост – могат да поемат излишната електроенергия в часовете на високо производство и да я връщат в системата в периодите на недостиг. Това намалява необходимостта от ограничения върху ВЕИ производството, намалява вноса на скъпа електроенергия и подобрява сигурността на снабдяването.

 

България е сред страните, които изпревариха останалите в Европа с инсталирането на мощности за съхранение. Това ни дава възможност да натрупаме експертиза и да изградим пазарни модели преди останалите в региона. Разбира се, с нарастването на броя батерии конкуренцията ще се увеличава и възвръщаемостта ще зависи все повече от качеството на управлението им, а не само от самия актив.  Именно затова вярвам, че България има реален шанс да се позиционира като регионален център за съхранение и управление на електроенергия. Предимството няма да бъде само в инсталираните мощности, а в способността да комбинираме батерии, възобновяеми източници, дигитални платформи и пазарна експертиза в една ефективно работеща еко система.

 

Съхраняваме ли вече слънчева енергия, например от Гърция?

 

Да. Това вече се вижда в трансграничните потоци и в поведението на пазара. В часовете около обяд, когато производството от фотоволтаици в региона е най-високо и цените са ниски, често има значителен внос на електроенергия от съседни пазари, включително от Гърция. Част от тази енергия се използва за зареждане на батерии, които впоследствие я връщат в системата през вечерните часове.

 

Това е положителен процес, защото позволява евтината възобновяема енергия да бъде използвана тогава, когато е най-необходима. На практика батериите изместват потреблението на енергия във времето и намаляват необходимостта от внос на по-скъпа електроенергия, произведена от газови централи в часовете на вечерния пик.

 

Напоследък в бранша се говори за канибализъм на цените заради ВЕИ технологиите. Така ли е?

 

България се дава като отличен пример в Европа за бързо внедряване на системи за съхранение, което ни дава стратегическо предимство чрез заемане на ролята на регионален център за съхранение. На основа на това и на експертните ни анализи, очакваме че в съседните страни ще е по-трудно да се правят нови батерии поради риска от насищане на пазара. 

 

В предходните години наблюдавахме развитието на процеса на ценови канибализъм при фотоволтаичните централи. Поради значителните инсталирани капацитети, които произвеждат едновременно предлагането на електроенергия силно нараства и надхвърля търсенето. За да реализират продукцията си, производителите започват да предлагат енергията на все по-ниски цени, което води до силен натиск върху пазара.

 

Батериите помагат да има по-малко "изхабени" мегавати и нулеви цени, но трябва да се внимава да не се прекали с тяхното инсталиране

 

В определени моменти това води до нулеви, а понякога и до отрицателни цени. По мое мнение отрицателните цени по-скоро показват липса на достатъчно гъвкавост в системата – ограничени възможности за съхранение, пренос или управление на потреблението. При добре балансиран пазар и достатъчно механизми за гъвкавост подобни екстремни ценови ситуации би трябвало да са по-скоро изключение и свръх-производството да се съхрани за периоди в които има висока нужда.

 

Батериите в момента ребалансират пазара, но ако мощностите за съхранение надхвърлят нуждите, може да се стигне до признаци на канибализъм. На този етап в България и Европа сме далеч от подобен сценарий. Пазарът продължава да има сериозна нужда от гъвкавост и системи за съхранение, които да подпомагат интеграцията на нарастващия дял възобновяема енергия.

 

А как се отразяват на пазара и на системата множеството инсталирани мощности за енергия за лични нужди от предприятия и за съхранение? 

 

Това са едни от най-разумните инвестиции, които могат да бъдат направени днес. Електроенергията се произвежда и потребява на едно и също място, което намалява загубите и разходите за пренос и разпределение. Освен това се използват вече застроени индустриални площи, без да е необходимо усвояването на нови терени или изграждането на допълнителна инфраструктура.

 

Трудно е да се оцени точно мащабът на този ефект, тъй като липсва пълна и консолидирана публична информация за всички подобни инсталации. Значителна част от тях са изградени на база на уведомителен режим, а вероятно има и не малко обекти, за които не са подадени уведомления. Нашите оценки показват, че става въпрос за около 1000 MВ мощности за собствено потребление, за които през слънчевите часове реално не се появява търсене на пазара.

 

Как автоматизацията, алгоритмите, изкуственият интелект влияят търговията с електроенергия и балансирането на пазара и на цените?

 

Енергийният пазар се променя фундаментално, става все динамичен и управлението му изисква активна и бърза координация. Това налага пълноценно, много динамично – дори високочестотно, търговско управление на енергийните активи. В "Електрохолд Трейд" от около година и половина управляваме изключително успешно едно от най-големите портфолиа от батерии в цяла Европа. За целта сътрудничим с германската компания The Mobility House за управление чрез високотехнологична платформа за алгоритмична търговия и оптимизация, която е адаптирана за спецификите на българския и регионалния пазари. В допълнение към развитите технологии, добавяме знанията на екип с висок професинализъм и задълбочен опит, които разработват и задават търговските стратегии, докато самото изпълнение е задача на алгоритмите.  

 

За да дам представа на динамиката с която търгуваме – "Електрохолд Трейд" извършва по около 200 хиляди сделки всеки месец, за да отговорим на пазарните сигнали и да подпомогнем нашите партньори да постигнат максимума от инвестициите си. Подобна динамика и обем на трансакции е практически невъзможен без върхови технологии и високо ниво на автоматизация.

 

Днес човекът търговец не може да реагира толкова бързо на борсовата търговия и помощник са му алгоритмите и изкуствения интелект, сн. "Електрохолд Трейд" 

 

В последно време се заговори за това как батериите за съхранение, или поне големите от тях, трябва да бъдат предоставени за оперативно управление на ЕСО. Кое, според Вас, е по-добрият вариант? Агрегатор като вашата компания да прави това или диспечерското управление на ЕСО?

 

Добрите практики в Европа показват, че най-ефективният модел е комбинация от двете. Все пак говорим за частни инвестиции, финансирани от банки, които очакват стабилна и прогнозируема възвращаемост на инвестицията. Затова и много от тези съоръжения имат дългосрочни договори за управление с търговци като нас, които покриват физическите нужди на системата – излишък/недостиг, баланс/небаланс. Всъщност в много голяма степен балансирането на системите, дори физическото, става през пазарите чрез ценовите сигнали. Когато има недостиг, цените са високи, появяват се продавачи. Ако има излишък  – или се появяват купувачи, или някои от производителите намаляват своето производство. Така се осъществява връзката между пазара и физическото управление на системата.

 

В ролята си на първи лицензиран и регистриран агрегатор в страната с натрупан опит, с увереност мога да кажа, че професионално работещите агрегатори могат да предоставят надеждно тази услуга на Електроенергийния системен оператор.