Преди пет години въпросът, който вълнуваше всеки инвеститор в соларна енергия в България и региона, беше един: как да построя колкото се може повече мегавата, колкото се може по-бързо? Разрешителните, мрежовите присъединявания, финансирането — всичко беше подчинено на логиката на капацитета.

Тази логика беше правилна за времето си. Сега тя остарява с всеки изминал месец.

Пазарът наказва пасивността

Соларният капацитет в Югоизточна Европа расте с рекордни темпове. България, Румъния, Гърция, Сърбия — всяка добавя стотици мегавати годишно. Резултатът е математически предвидим: когато слънцето грее и всички фотоволтаични централи в региона произвеждат едновременно, пазарната цена на тока в тези часове пада. Понякога до нула. Понякога — много под нула.

Това е структурна характеристика на пазар с висок дял на слънчева енергия. В Германия, Испания и Италия — пазари, които изпревариха нашия с 5-7 години — то вече е ежедневие. SEE и в частност България следват същия път.

Конкретното финансово измерение на тази промяна се изразява в нещо, което специалистите наричат capture rate ерозия — разликата между средната пазарна цена за деня и цената, на която реално продава вашата централа. Централа без активно управление продава ток предимно в часовете, когато всички останали правят същото — и получава системно по-ниска цена от средната за пазара.

При 10-15% ерозия на capture rate за актив с капацитет от 5 MW, говорим за десетки хиляди левове годишно пропусната стойност. Не защото централата не работи. А защото никой не управлява активно кога, как и на какъв пазар продава произведената енергия.

Скритите разходи на пасивното управление

Capture rate ерозията е най-видимият симптом, но не е единственият.

Собствениците на соларни централи, работещи без активно търговско управление, се сблъскват и с внушителни разходи за небаланс — разминаванията между прогнозираното и реалното производство, за които преносната мрежа начислява такси. С нарастването на соларния капацитет в системата, тези разминавания стават по-чести и по-скъпи.
Добавете нарастващата волатилност на цените, задвижена от геополитически напрежения и регулаторни промени — и картината на риска за пасивно управляван актив става пълна.

Моделът "построи, присъедини, инкасирай" не е изчезнал. Но той вече не носи това, което обещаваше.

Технологията като отговор

Западноевропейските пазари намериха отговора на тези предизвикателства в комбинация от три инструмента, които сега навлизат и в SEE региона.

Алгоритмична търговия и активно пазарно присъствие. Вместо да продава ток по предварително зададен профил, активно управляваната централа участва на пазарите в реално време — коригира позициите си спрямо ценовите движения, търси оптималния момент за продажба и минимизира небалансите. Разликата в реализираните приходи между пасивен и активно управляван актив в сходни условия може да достигне 15-25%.

Батерийните системи като търговски инструмент. Системите за съхранение на енергия (BESS) бяха дълго възприемани предимно като технически буфер — резерв за стабилност на мрежата. Интегрирани с търговска стратегия, те са нещо много по-ценно: позволяват да изтеглите производство от часовете с ниски цени и да го продадете в часовете с висока пазарна стойност. При правилно управление на циклите, това увеличава едновременно приходите и експлоатационния живот на батерията.

Предиктивно управление и реално-времева видимост. Решенията на модерния енергиен пазар се вземат в минути, не в дни. Платформите за мониторинг и управление в реално време дават на оператора видимост върху производството, пазарните цени и позициите едновременно — и позволяват реакция, преди пазарът да се е преместил.

Тези три инструмента не са бъдеще. Те са настояще на пазара. И разликата между тези, които вече ги прилагат, и тези, които чакат, се измерва в пропуснати ползи за последните.

Доверителното управление — моделът, който пазарът търси

Разбира се, да управляваш търговски стратегии, алгоритми и батерийни системи в реално време не е задача за собственик на актив, чийто основен бизнес е нещо друго. Нито е задача, за която повечето инвеститори в соларни централи са изградили вътрешен капацитет.

Точно тук се появява моделът на доверителното управление и El Ex Corporation като стратегически партньор.

Аналогията с финансовите пазари е точна: никой сериозен инвеститор не управлява сам портфейла си на борсата — без достъп до пазарна информация в реално време, без алгоритми, без специализиран екип. Предава управлението на професионалист, запазва собствеността и контрола, получава резултати.

При доверителното управление на ФЕЦ логиката е същата. Собственикът запазва актива изцяло. Доверителният управител — лицензиран търговец с пазарен достъп, алгоритмични инструменти и оперативен екип — поема стратегическото и търговско управление от негово име. Всяко решение е проследимо. Отчетността е пълна. Контролът остава при собственика. Резултатът: по-добре реализирана цена на тока, по-ниски разходи за небаланс, по-дълъг живот на батерията, спестено оперативно време.

Накъде върви пазарът

Следващите две-три години ще бъдат определящи за структурата на енергийния пазар в Югоизточна Европа. Виждам три основни тенденции.

Първо, регулаторната рамка ще следва пазарната реалност. Европейската директива за либерализация на пазара и нарастващата роля на агрегаторите като пазарни участници ще дадат нова тежест на активното управление на активи. Тези, които са изградили капацитет предварително, ще бъдат в много по-силна позиция.

Второ, BESS пазарът ще се ускори значително. Падащите цени на батерийните системи и нарастващите разходи за балансиране правят интеграцията на BESS все по-убедителна. Но стойността им ще се реализира само при правилно търговско управление — не при пасивна експлоатация.

Трето, и може би най-важно: разликата между добре управляваните и пасивните активи ще продължи да расте. Пазарът на електроенергия не чака. Той възнаграждава скоростта, точността и информираността. Собствениците на соларни активи, които разберат това навреме, ще извлекат значително по-висока стойност от същите мегавати.

Централата е построена. Въпросът е кой управлява стойността ѝ.

* Красимир Велчев е изпълнителен директор на "Ел Екс Корпорейшън" — лицензиран търговец на електрическа енергия, специализиран в търговия с ел. енергия и доверително управление на фотоволтаични централи с батерийни системи за съхранение на енергия.