В борсовата търговия с електроенергия има един специфичен термин – duck curve. Той описва кривата на 24-часовото търсене и на цените на електроенергията, особено през лятото и при силно слънчево време. В първите часове на деня тя завива надолу, сутринта се задържа равна и оформя опашката на патицата. В обедните часове, при включване на фотоволтаиците, цените потъват надолу, оформяйки корема ѝ, за да тръгнат пак нагоре следобед. А вечер линията рязко се покачва и изобразява вече главата на птицата, за да спусне в човката към полунощ.

Още по темата

"Възможност за злоупотреби". Радев наложи вето върху облекчения за енергията от възобновяеми източници

15 май 2025 17:43

Според Матрин Владимиров, директор на програмата "Енергетика и климат" на Центъра за изследване на дeмокрацията (ЦИД), отрязването на главата на тази "патица", което ще доведе до общото поевтиняване на електроенергията, е напълно възможно с увеличаването на вятърните мощности у нас. В последните няколко години обаче те са в пълен застой и едва през 2024 г. се забелязва нищожен ръст на инсталираните перки, за разлика от бума на соларните панели.

"Профилът на вятърната енергия у нас е строго определен, духа по-силно вечер, когато цената на електроенергията се повишава и съответно наслояването в мрежата в тези часове (с такива мощности) ще доведе до намаляване на цените. Ще отрежем главата на патката. Точно този пик на цените на електроенерегията ще бъде отрязан от вятърните мощности", коментира Владимиров пред Mediapool.

Той припомня оценките на неговата организация, че само лесно достъпният наземен вятърен потенциал – при високи скорости на въздушните течения, без екологични и инфраструктурни пречки, е поне 10 гигавата. Те могат да се добавят към сегашните едва 710 МВ работещи перки.

Застой преди евентуален отскок

Но, да не си помислите, че застоят при вятърните проекти се дължи на липсата на инвеститорски интерес? Напротив! В "Електроенергийния системен оператор", който управлява мрежата високо напрежение, има заявени за присъединяване над 7000 мегавата (7 гигавата) вятърни мощности, но са подписани предварителни договори само за 500 мегавата.

Данните на Българската ветроенергийна асоциация, предоставени на Mediapool, потвърждават, че проектите в развитие са за 5-6 ГВ. Според организацията поне 3-4 ГВ от тях ще влязат в експлоатация до 2030 г.

И докато в Европа вятърната енергия е осигурила приблизително 285 ГВ инсталиран капацитет и е покрила около 19% от търсенето на електроенергия в ЕС през 2024 г. (по данни на Евростат), в България делът е едва 4.5 на сто. При това той намалява в общото производство на ток – бил е 5.5 процента през 2020 г., а в периода оттогава досега са прибавени макар и нищожните 10 МВ. За същото това време слънчевите мощности щурмуват пазара и "изяждат" дялове както от ядрената и въглищната енергетика, така и от вятърната. От 8.7 на сто през 2020 г., четири години по-късно фотоволтаиците вече са отхапали над 28 процента от производството на ток.

Огромна е и разликата в темпа на растеж на двата вида възобновяеми енергийни източника. Инсталираната слънчена мощност се увеличава четири пъти от 2020 г. насам, като само през миналата година бележи 50 процента ръст. А вятърните турбини почти не са мръднали.

Кои са най-подходящите места за перки

Според по-старо проучване на ЦИД (скоро организацията ще представи и актуален анализ за вятърните възможности, включващ и системите за съхранение) Добрич, Варна, Шумен и Разград са най-перспективните зони за развитие на вятърната енергия. В Добрич, при балансиран сценарий, могат да бъдат инсталирани общо 3.3 ГВ перки. Във Варна потенциалът е оценяван на 2.4 ГВ, а в Шумен и Разград – съответно 2.4 ГВ и 2.2 ГВ. Капацитет имат и Сливен и Силистра, със силните си въздушни течения, но там има ограничения заради екомрежата НАТУРА 2000.

Още по темата

Една трета от българското море става за вятърни паркове, но пречките са много

26 септември 2023 19:51

Дори само въпросните 10 ГВ да се случат, те ще осигурят производството на 26.2 тераватчаса електроенергия годишно, или повече от 2/3 от търсенето в страната, изчисляват от ЦИД.

Държавата обаче няма изготвена карта на перспективните зони за разполагане на възобновяеми енергийни източници, макар такова задължение да бе вменено на енергийното министерство още през октомври 2023 г. с поправки в закона за енергията от възобновяеми източници. Какви са причините да не са определени местата, които да ориентират инвеститорския интерес и проектите да се реализират по-бързо, не е ясно.

"Определянето на зони за ускорено развитие на ветроенергийни проекти би допринесло за по-бързото развитие на вятърната енергетика у нас", заявяват и от браншовата асоциациця, но обръщат внимание, че липсата им не означава, че проекти не могат да се реализират на места извън тези територии. Такива се случват по действащия законов ред, отбелязва БГВЕА и допълва: "Смятаме за проблем погрешното тълкуване от страна на някои заинтересовани страни, че проектите ще се развиват само в определените в плана зони, което е в противоречие както с националното, така и с европейското законодателство и с целите за постигане на въглероден неутралитет".

Малко обществен диалог

Според асоциацията застоят при вятърната енергия се дължи на множество задължителни съгласувателни и разрешителни процедури, през които минават инвестиционните намерения, за се гарантира защитата на обществения интерес, опазването на околната среда и човешкото здраве. Това отнема поне три-четири години, а в последните няколко години България беше в в политическа нестабилност. "Това възпрепятства вземането на дългосрочни решения и визия за развитие на сектора от страна на българските временни правителства", коментират от БГВЕА пред Mediapool.

Според асоциацията проблем е и липсата на основан на факти диалог в общественото пространство, което води до ниско доверие за новите проекти.

Още по темата

Една трета от българското море става за вятърни паркове, но пречките са много

26 септември 2023 19:51

В общините, където има инвеститорски интерес за турбини, цари дезинформация, "разпространяват се заблуждаващи твърдения в социалните мрежи относно потенциалните негативни ефекти от вятърната енергия", посочват от БГВЕА. Необходима е по-добра комуникация и работа с местните общности, с ловни сдружения, природозащитни организации и др., признава организацията и обяснява, че новите турбини са по-ефективни и при по-ниска скорост на вятъра.

"Подобрена е аеродинамиката, тегло на основни компоненти, оптимизация на ремонти и поддръжка. Технология, която е по-издръжлива и с по-дълъг живот на експлоатация. Всичко това води до минимални часове/периоди без производство и позволява по.добра оптимизация", заявяват от БГВЕА. Допълват още, че вече усилено се работи и за хибридни проекти, с добавени технологии за съхранение на електроенергия, което допълнително ще промени ценовия пейзаж с допълнителните възможности за балансиране на доставките и избягването на пиково търсене на енергия и съответно повишаване на цените.

По-високи и по-големи, но по-ефективни и малко на брой перки

БГВЕА обяснява, че използването на по-големи и по-високи турбини позволява оптимално оползотворяване на вятърния ресурс. "Това не само намалява необходимия брой турбини, но също така подпомага постигането на целите за възобновяеми енергийни източници с по-малко на брой паркове, турбини и по-ниски обществени инвестиции. Съвременните проекти вече разчитат на турбини с височина от 200 метра и радиус на перките от 100 метра, което допринася за значително повишаване на ефективността и намаляване на общия екологичен отпечатък", заявяват те.

Асоциацията допълва, че предлагането на повече възобновяема енергия с нулеви пределни разходи създава все по-конкурентна пазарна среда, и паралелно с повишаващите се цени на въглеродните емисии (които са съществена част от себестойността на енергията, произведена от въглищните централи), ще намали значително ролята на въглеродно-интензивното електропроизводство в следващите години. Вече сме свидетели на спад в производство на електроенергия от въглищни мощности с повече от 50% за последните 2 години у нас, отбелязва огранизацията.

Много политически популизъм и бизнес интереси

Според Мартин Владимиров обаче "главната причина за спъването на вятърната енергия е популизмът, който се използва от политически групи и бизнес интереси като начин за печелене на гласове и за издействане на други политико-економически услуги".

Той също така упреква "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) за това, че не развива мрежата си в Североизточна България, където всъщност е вятърният потенциал на страната. И инвеститорите в такива проекти отбелязват, че трябва модернизация на преносната мрежа, за да може да поеме бъдещите мощности.

Мрежови и нормативни пречки

"Липсва прозрачно планиране на капацитета на мрежата за присъединяване на новите възобновяеми енергийни източници въз основа на приемането на механизми за търгове или прозрачно разпределение на разходите за присъединяване за всички инвеститори, които се свързват към една и съща точка", заявяват от ветроенергийната асоциация.

Още по темата

Зелен преход по български: ВЕИ ускоряване в нормативен хаос и мрежови пречки

27 февруари 2024 17:02

Така инвеститорите не могат да оценят адекватно и надеждно инвестиционните си разходи и да предвидят нетната стойност на своите проекти. Освен това вятърните електроцентрали трябва да бъдат свързани директно към електропреносната мрежа, което предотвратява възможността за продажба на електроенергия чрез дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия на местни големи промишлени потребители, казват още заетите в този бранш.

Вместо това от 2019 г. всяка сделка за търговия с електроенергия с оператори на централи за производство на енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност от 1 МВ и повече трябва да минава през Българската електроенергийна борса, обясняват те пречките пред развитието им.

Какво трябва се промени, според инвеститорите

"Ветроенергийният сектор се сблъсква с много предизвикателства, свързани с различни административни, регулаторни и пазарни ограничения, които създават несигурност за реализацията на нови проекти и обезкуражават дългосрочните инвестиции", заявяват от БГВЕА.

Според нейните членове проблем пред адекватното развитие на сектора са забавянето на пълната либерализация на електроенергийния пазар, както и липсата на пазарни стимули. Механизмът за компенсация за небитови крайни клиенти и действащият таван на приходите за производителите на електроенергия в България пък пречат на сключването на дългосрочни договори, което създава негативен сигнал за инвеститорите във ветроенергийния сектор.

"Трансформацията на енергетиката вече се случва и оползотворяването на вятъра, който е категорично най-евтиният местен ресурс, е ключово за постигане на устойчиво икономическо развитие при запазване и подобряване на конкурентоспособността на местната индустрия", смятат от БГВЕА.