Зелен преход по български: ВЕИ ускоряване в нормативен хаос и мрежови пречки

Нормативно неразработени или трудно приложими заради ведомствени противоречия правила за ускоряване на внедряването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Големи слънчеви и хибридни мощности плюс съоръжения за съхранение на електроенергия вместо малки енергийни общности за производство и ползване на ток на място. И сериозно неглижиране на разширяването и дигитализацията на електропреносната и електроразпределителната мрежа, като не се признават инвестиции в цените на мрежовите услуги, за да не поскъпва токът. В същото време се бави подписването на договорите за безвъзмездното евросъфинансиране за развитието на електромрежите по плана за възстановяване и устойчивост, с които могат да се решат част от тези проблеми, но това трябва да стане до края на следващата 2025 г.

Резултатът към момента е уж множество административни облекчения за изграждане на нови ВЕИ, но множество готови такива проекти за пускане в експлоатация, които чакат да бъдат присъединени заради липсата на капацитет на мрежите. Невъзможност гражданите да се обединят в енергийни мощности, защото според сегашното законодателство има двойни мрежови такси при споделяне между отделните потребители на ток, а в същото време липсват правила как да става отчитането на произведената, консумираната и отдадената на външната мрежа електроенергия.

Възможните решения са изработване най-сетне на национална енергийна стратегия, която да е политически подкрепена от партиите, а не да е отговорност на съответното партийно оцветено енергийно министерство. Ведомствата да работят в синхрон и да са ангажирани с прилагането на правилата, а не да се карат социалното и енергийното кой да определя енергийно бедните, за да може да се освободят цените на тока и социално слабите да получават помощи, а останалите да плащат пазарните цени на електроенергията. Да се премахнат недоразумения като това строежът на ВЕИ централи да е VІ категория и да може да става изключително бързо, а този на присъединителни съоръжения към мрежата да са ІІІ категория и да стават много по-бавно и готови проекти да трябва да чакат.

Всичко това стана ясно по време на дискусия "ВЕИ на бързи обороти: Премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на енергийния преход в България", организирана във вторник от Центъра за изследване на демокрацията.

Омагьосаният кръг на непостоянните решения

В рамките на разговора стана ясно, че България е в омагьосания кръг на непостоянните решения за енергетиката. Цените за пренос и разпределение на електроенергията и за достъп до мрежите са сред най-ниските в Евросъюза, което пречи на държавния "Електроенергиен системен оператор" и на частните електроразпределителни дружества "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про" да развиват мрежите си. Поради тази причина те ограничават развитието на ВЕИ и прилагат дискриминационни похвати, коментира Ремина Алексиева, анализатор в програма "Енергетика и климат" на Центъра аз изследване на демокрацията (ЦИД).

Според изготвен от неправителствената организация анализ на проблемите на правната уредба за ВЕИ в момента законодателството е доста хаотично и има противоречия между отделните законови и нормативни документи. Има необходимост от допълнително уреждане на въпроси, свързани с ВЕИ и доработване на регулаторни механизми, които да гарантират гладкото, икономически обосновано и ефективно навлизане на възобновяемите енергийни източници.

Само от едно ведомство ли зависят нещата

Николай Налбантов, директор по енергийните политики в Министерството на енергетиката, коментира, че в момента на ведомството се вменяват със закони въпроси с развитието на ВЕИ, които не са само от неговите компетенции, а засягат например етажната собственост, ако реши да се обедини в енергийна мощност, и мястото на тази нормативна уредба не е в Закона за енергията от възобновяеми източници.

"Основната цел на ЕС е дигитализацията, децентрализацията и декарбонизацията на енергетиката, тъй като войната в Украйна показа ясно грешките на централизацията – за 4 дни тя загуби 45 процента от енергийните си мощности именно заради съветския модел на производство и пренос на енергия", коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Според него са смущаващи действията у нас към нова централизация на производството на ток, което означава големи разходи за изграждането им, поддръжката и загубите при преноса. Вероятно Иванов имаше предвид решението за строеж на два нови ядрени блока на АЕЦ "Козлодуй".

Нови гигамощности или саниране

Директорът на програма "Енергетика и климат" на ЦИД Мартин Владимиров отбеляза, че с 35 млрд. долара, колкото ще струват двата нови реактора, може да се изгради дублираща енергийна мрежа на страната, да се санират всички соцпанелки и да се спестят 2 ГВ мощности, вместо да произвеждаме ток, който не е ясно на какви цени и къде ще се пласира.

Според Иван Иванов възприеманата сега като непостоянна и трудна за балансиране възобновяема енергия всъщност може да влиза постоянно в мрежата, ако се използва пълноценно. Това може да стане чрез гъвкаво присъединяване на ВЕИ мощностите и да има капацитети за различните видове възобновяеми енергийни източници. Вятърните мощности могат да бъде присъединени при условие, че при навлизане на слънчева енергия, те ще спират работа, даде пример регулаторният шеф. Според него двата източника като време се засичат едва на 2 процента и няма да е проблем подобен подход, какъвто се прилага в много европейски държави. Иванов каза, че проблемът с балансирането на ВЕИ ще се реши и с изграждането на съоръжения за съхранение на електроенергия. КЕВР за пръв път е разработила правила за присъединяването към мрежата на подобни съоръжения, които позволяват пазенето на слънчев или вятърен ток в батерии и използването му, когато пазарът има нужда от него или цените са добри за производителя.

Нови хибридни ВЕИ мощности

Председателят на КЕВР даде пример за добро балансиране издадено от комисията разрешително за изграждане на хибридна електроцентрала край ямболско село, която ще има 250 МВ слънчеви панели, 250 МВ вятърни перки и съоръжение за съхранение на 250 МВ електроенергия. С подобен подход енергията от възобновяеми източници може да е постоянна и това се доказва в държави като Португалия, където делът на ВЕИ в потреблението е 86 на сто, в Испания е 83 процента, толкова е и в Австрия, дори Германия, с мощната си икономика, ползва 63 процента зелен ток, а у нас делът на ВЕИ в крайното потребление е под 20 процента, каза Иван Иванов. Той предупреди, че при изготвянето на бъдещите енергийни политики у нас трябва да се има предвид, че след 3 до 5 години картинката с производството на електроенергия ще е коренно различна от сегашната.

Представителят на ЕВН Вера Карабашлиева също обърна внимание, че трябват сериозни анализи за управлението на енергийните потоци. В момента те са непостоянни заради все по-широко навлизащите термопомпи, електромобилите, очакваното развитие на енергийните мощности, както и търговците на услуги за балансиране, отбеляза тя. Според нея капацитетът на електромрежите е проблем и начинът за решаването му не е строеж на нови мрежи, а разширението, дигитализацията и ефективното използване на наличните.

Диспропорции в парите за държавната и частните мрежи

Карабашлиева цитира данни на Еврокомисията, според които са нужни 600 млрд. евро инвестиции в модернизацията на европейските преносни и разпределителни мрежи, като 75 на сто от средствата са необходими за мрежите средно и ниско напрежение.

Главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков отбеляза, че у нас е точно обратното и се забелязва огромна диспропорция между предвидените европейски средства за развитие на електромрежите, за да не се отразяват в толкова голяма степен вложенията в цените за крайните потребители. За държавната мрежа са предвидени 600 млн. евро от евросредствата по Модернизационния фонд и Плана за възстановяване и устойчивост, докато за частните електроразпределителни мрежи сумата е едва 100 млн. евро, при положение че те са повече от тази високо напрежение.

"Деленето на държавни и частни мрежови оператори е причината за сегашните тесни места в системата, които създават проблемите с присъединяването на ВЕИ", каза Стайков.

"Мрежите не са само желязо и данни, за поддръжката им и отстраняването на аварии работят висококвалифицирани специалисти дори в екстремни климатични условия", коментира Карабашлиева. Според нея както цената на тока е различна според потреблението, така и цената за поддръжката на мрежата е различна според метеорологичните условия.