Комисията, която не свърши нищо

На 29 септември 2023 г. с решение на парламентарната здравна комисия беше създадена подкомисия, която да се занимава с недостига на лекарствени продукти в страната. Инициативата за създаването на подкомисията беше на ГЕРБ и бе съпътствана от голяма активност по темата от председателя на здравната комисия проф. Костадин Ангелов, който многократно атакува екипа на министър Христо Хинков в Министерството на здравеопазването по този обществено значим въпрос.

Ангелов дори направи извода, че  търговците са подчинили Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата и обеща законодателни промени, които да спрат порочни търговски практики, които водят до това хората да не си намират лекарствата в аптеките. Нищо от обещаното не се случи, а специалната подкомисия за недостига на лекарства изобщо не заработи. Подкомисията за недостига на лекарства се ръководи също от депутат от ГЕРБ – Валери Лачовски. Пред Mediapool Лачовски каза, че "подкомисията работи", но пожела да му се обадим по-късно за подробности, след което не отговори на обажданията. Други нейни членове обаче потвърдиха, че тя се е събирала само веднъж – нещо, което е видно и от сайта на Народното събрание.

Първото и единствено заседание на подкомисията е на 16 ноември, когато са приети вътрешни правила за организацията и дейността ѝ. От видео архива е видно, че освен приемането на правилата членовете на комисията за обсъдили и с какво да се занимават в следващите заседания и представители на кои институции, бизнес и съсловни организации да бъдат поканени за изслушване по проблема. След това са насрочени още две заседания на комисията – на 7 декември и на 29 февруари, но и двете заседания са били отменени и повече така и не е насрочено ново. На двете отменени заседания членовете на комисията е трябвало да изслушат министъра на здравеопазването, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата и на изпълнителния директор на "Информационно обслужване" АД относно проблема с липсата на лекарствени продукти у нас.

В действителност изслушване на голяма част от "набелязаните" институции се състои на 29 февруари, само че в парламентарната комисия по здравеопазване. Което само потвърждава, че създаването на подкомисията е било излишно и е останало само под формата на медийни заглавия.

По-голямата част от изслушването в здравната комисия на 29 февруари беше закрита и публични бяха само отговорите на директора на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов. От тях стана ясно, че наличието на лекарства в аптеките в голяма степен зависи от търговски взаимоотношения между производители, търговци на едро и аптеки, в които държавата няма как да се меси, ако са в рамките на закона. А възможностите за санкции на някои недобри практики по веригата на лекарствоснабдяването са ограничени. Иначе проверки се извършвали регулярно, но капацитетът на ИАЛ е ограничен поради малко персонал. В рамките на същото заседание са били изслушани председателя на ДАНС, директора на агенция "Митници", директора на "Информационно обслужване", директора на ГДБОП.

Именно след това заседание председателят на здравната комисия Костадин Ангелов заяви пред журналисти, че изпълнителната власт обслужва търговския интерес.

Преди това Ангелов "иззе" функциите на изпълнителната власт, като призова гражданите да пращат сигнали за липсващи лекарства на имейла на подкомисията за недостига на лекарствата  [email protected]. На първото и единствено заседание на подкомисията председателят ѝ съобщи, че че получените жалби са 140, но на членовете на комисията щели да бъдат изпратени само "по-чувствителните" от тях.

Докато парламентът се занимаваше със създаването на "кухи" комисии и сензации обаче твърде малко беше свършено по същество, за да се подобрят редовните доставки и наличностите в аптечната мрежа. Важен законопроект за решаване проблемите с недостига на лекарства така и не беше разгледан от парламентарната здравна комисия, след като премина нотификация в ЕК. Става въпрос за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), подготвени от предишното служебно правителство в края на 2022 – началото на 2023 г. и придвижени от правителството "Денков" за нотификация в ЕК, които обаче не бяха вкарани в дневния ред на парламентарната здравна комисия и пленарната зала. Тези промени предвиждаха приоритетно задоволяване на вътрешното потребление преди да се допуска износа на лекарства. По тях действително бяха изразени резерви от страна на ЕК, но въпреки това можеха да бъдат обсъдени и гласувани от Народното събрание, още повече че в законопроекта имаше и редица консенсусни текстове. Не бяха приети и обещаните други мерки за подобряване работата на системата за проследяване недостига на лекарствата СЕСПА, така че да се подобри контролът над движението на лекарствата в страната.

Вместо това, от ноември 2023 г. за справяне с проблема се разчита на подновяваните месец за месец забрани за износ на инсулини и детски антибиотици. Проблемът с недостига обаче далеч не свършва с инсулините, а потърпевши са и много други пациенти, нуждаещи се от антикоагуланти, неврологични, психиатрични, онкологични, ревматоидни и др. продукти. Те продължават да чакат промяна, очевидно не от това Народно събрание.