Още колко може да затъне "Булгаргаз" и с договора за "Александруполис"

Може ли "Булгаргаз" да затъне още повече с друго споразумение, освен с вече известния 13-годишен газов договор с турската компания БОТАШ, който коства на българския държавен газов доставчик близо 500 хил. долара дневни разходи без каквито и да е ясни ползи?

Може. И още как!

"Булгаргаз" има подобно споразумение за резервиране на капацитет на гръцкия терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис. Съоръжението трябваше да заработи на 30 април 2024 г., но няма.

Още през септември 2022 г. "Булгаргаз" подписа допълнително споразумение към договора за вече резервирания капацитет от 500 млн. куб. м годишно за разтоварване на втечнен газ на Александруполис и го удвои. Същия месец дружеството обяви и търг за десетгодишни доставки на цялото количество, запазено за регазификация там.

Въпреки че бе обявен голям интерес от компании от цял свят и имаше възможност да се договарят и по-краткосрочни и по-малки количества от различни доставчици, "Булгаргаз" преди време каза, че е избрана една компания, която да изпълнява всички количества за целия период от време.

Миналата есен бе съобщено, че все още се уточняват условията по договора, но такъв така и не бе подписан, докато начело на "Булгаргаз" беше Деница Златева.

Вместо дългосрочен договор - доставки на парче

Че дългогодишен договор за количествата на "Александруполис" явно няма да има, стана ясно преди месец, когато компанията насрочи търг на парче за доставка на газ на терминала, която да пристигне на 18 май. Посоченото количество беше 1 млн. МВтч или под 100 млн. куб. м. Те трябваше да бъдат осигурени от френската компания "Тотал" на цена малко над тази на европейската борса TTF, макар че според изискването на търга участниците трябваше да дадат оферта под стойността на нидерландския пазар, който е репер за сектора.

Търговската експлоатация на терминала обаче е отложена за 20 май и това провали тази доставка. "Булгаргаз" се наложи спешно да провежда търг на борсата за всекидневни равномерни доставки на виртуална търговска точка.

За тази година резервираният капацитет би трябвало да е с около 417 млн. куб. м по-малко от принципните годишни количества.

"Ползвай или плащай"

При всички положения обаче "Булгаргаз" ще дължи таксите за резервирания капацитет на терминала за регазификацията, който е 1 млрд. куб. м или 10.55 млн. МВтч, както и за входа на тези обеми към гръцката преносна мрежа, чийто първоначален размер е 1.80 евро/МВтч. Или годишно по 19 млн. евро (38 млн. лв), които за първата непълна година ще са с около 40 процента по-малко.

Отделно обаче се дължат такси и за ползването на двете входни точки към българската газова мрежа – тази на Кулата-Сидирокастро, която се управлява от държавната "Булгартрансгаз", и Комотини, която е част от интерконектора между България и Гърция и се стопанисва от смесената компания "Ай Си Джи Би".

"Булгаргаз" е резервирал капацитети и от двете връзки за предвидените за внос от Гърция 1 млрд. куб. м годишно. По информация на Mediapool по-големите количества – около 60 процента, се предвидени да се пренасят през връзката Комотини-Стара Загора, тъй като тарифите там са по-евтини – 0.68 лв./МВтч. Останалите 40 на сто са планирани да минават през Кулата-Сидирокастро при цена за вход 0.90 лв./МВтч. Но при усредната тарифа на двете точки от около 80 стотинки, годишните разходи са 7.385 млн. лв.

Тоест, общите разходи на дружеството само за капацитет са над 45 млн. лв.

На фона на огромните плащания от 486 хил. долара дневно за резервирания годишен капацитет от 1.850 млрд. куб. м годишно на турските терминали за втечнен газ по споразумението с БАТАШ, сумата направо изглежда малка.

Напразен разход или оползотворен капацитет

Ако обаче "Булгаргаз" не оползотворява капацитета, а доставя на хъб "Балкан", това ще е нов напразен разход за дружеството. Неговият годишен финансов отчет за 2023 г. не е публичен, но според данните за деветмесечието то има непокрита загуба от 165.5 млн. лв. Разходите за неизползван капацитет са 75.7 млн. лв. към края на септември 2023 г., но към края на годината вероятно резултатите ще са още по-лоши.

От енергийното министерство не отговориха на въпроса на Mediapool какво е финансовото състояние на държавния газов доставчик в момента. Ведомството заяви само, че заедно с "Българския енергиен холдинг", "извършват проверка относно дейността и финансовото състояние на "Булгаргаз" за 2022 и 2023 г.".

Пари няма, действайте

Компанията отчасти разчиташе на финансовата инжекция да си получи парите от общинската "Топлофикация София", след като дългът бе поет от държавата. Това щеше да осигури на "Булгаргаз" 853,8 млн. лв. от натрупания газов борч от столичното дружество. Служебното правителство на Димитър Главчев обаче отмени решението на предходния кабинет да се отпуснат 1.6 млрд. лв. на енергийното министерство, които то да даде на "Булгаргаз" и на БЕХ за покриване на дълговете на топлофикацията, а тя вече да ги погасява към държавата.

Според Министерството на енергетиката решението е отменено заради вероятността Европейската комисия да не разреши тази операция, защото е непозволена държавна помощ.

Предстои да се види дали "Булгаргаз" ще проведе други търгове за оползотворяване капацитета на договора си на "Александруполис", а също и как ще организира останалите доставки на газ за своите клиенти – топлофикациите, големи предприятия и газоснабдителни дружества. Държавното дружество отдавна не държи целия газов пазар у нас, който в последните години е под 3 млрд. куб. м годишно. Около 27 на сто от природния газ се осигурява от негови конкуренти.

Принципно има време "Булгаргаз" да спаси споразумението за гръцките капацитети, като обяви навременни, прозрачни и конкурентни процедури за доставка на втечнен газ на Александруполис. Предстои да се види как новото ръководство на газовото дружество ще подходи в тази ситуация, както и какъв ще е резултатът от опитите на държавата на политическо, а после и на мениджърско ниво да предоговори изключително тежките и неблагоприятните условия на договора с БОТАШ.