Особености на евровота: Случаят "Кунева", преференциите и плаващият праг за ЕП

В България нищо не е просто и няма всеобщо валидни правила, особено когато става дума за политика и още повече, ако се отнася за избори. На 9 юни предстои вот 2 в 1 – за депутати и евродепутати. Макар двата вида избори да се провеждат заедно и в тях да участват почти изцяло едни и същи формации, изборният закон ги разграничава значително. Този наглед дребен детайл всъщност е от голямо значение, защото може да доведе до "изненади".

Начинът, по които се определя кои формации печелят място в българското Народно събрание и в Европейския парламент, е различен. И по-важното за избирателите – дори пренареждането на листите чрез преференциите става по различни правила за двата вота.

Какви обаче са разликите и защо са важни?

Прагът за европарламента не е фиксиран, а "плаващ"

При пропорционалните избори в България, каквито са тези за депутати, евродепутати и общински съветници, има праг, който формациите трябва да преминат, за да вкарат свои представители в Народното събрание, Европейския парламент или местния общински съвет.

Най-проста и разбираема е "летвата" за влизане в българския парламент – тя е 4 процента от действителните гласове, подадени за партии, коалиции и независими кандидати. В тази сметка не участват гласовете "Не подкрепям никого", макар да са действителни.

Така в избори за Народно събрание изначално е ясно, че парламентарно представени стават партиите с повече от 4%.

При изборите за общински съветници и за евродепутати ситуацията е по-различна – няма конкретен процент. Вместо това прагът зависи от избирателната квота. Каква обаче е тя?

За евроизборите въпросната квота е "националната избирателна квота". Тя се определя когато действителните гласове, отново без "Не подкрепям никого", се разделят на 17, колкото са местата за български депутати в Европейския парламент.

На предходните евроизбори през 2019 година действителните гласове бяха 1 954 291, а въпросната "национална избирателна квота" беше 114 958 или 5.9 % от гласовете. Тоест, място в европарламента спечелиха само формациите, които получиха подкрепа по-висока от квотата (5.9%). На това изискване отговаряха пет политически сили – ГЕРБ (31.07%), БСП (24.26%), ДПС (16.55%), ВМРО (7.36%) и "Демократична България" (6.06%). "Воля" остана далеч под "плаващата" черта с 3.62%.

При изборите за общински съветници прагът е "общинската избирателна квота". И се определя по същия начин, но вместо всички гласове за формациите, се ползват тези за партии и коалиции в конкретната община. А вместо на 17 тя се дели на броя на местата в конкретния общински съвет. Например, при местните избори миналата година в София "общинската избирателна квота" беше 5352 гласа и в общинския съвет влязоха само формациите, чиято подкрепа надхвърляше тази квота.

Традиционната "защита" за първите в партийните листи

Водачите на листи в евроизборите не ползват законовата привилегия да не бъдат измествани от първото място, както е при листите за народни представители и за общински съветници.

Според Изборния кодекс за разместване на листите за Народно събрание и за общински съветници е достатъчно да са изпълнени две условия – даден кандидат да има повече от 7% от общите гласове за листата в даден избирателен район (или община – за местните избори) и те да са повече от тези на кандидатите на по-предни позиции. Второто условие е ключово и на практика се явява сериозна пречка пред изместването на водачите на листите.

Причината е, че според закона при тези два вида избори всички гласове, подадени за дадена партия без отбелязана преференция, се считат за "предпочитание (преференция) за кандидата, посочен на първо място в листата". Това практически прави много трудно изместването на първия в партийната листа, защото много от избирателите не гласуват за конкретен кандидат.

Например, на парламентарните избори през април 2021 година Димитър Стойков Николов от ГЕРБ, който беше трети в листата във Велико Търново, получи 3219 преференции, а водачът Костадин Ангелов - 2632 лични преференции. Въпреки това Ангелов не беше изместен от първото място, защото имаше 9352 гласа за ГЕРБ без преференции и те "служебно" се броят за него. Така, според закона, Ангелов е получил общо 11 984 преференции, макар лично за него да са гласували само 2632 души.

Все пак има и случаи, макар и много редки, в които водач в листа за народни представители е бил изместван. Така стана през април 2021 година с Делян Добрев в Хасково. Причината беше, че вторият в листата Георги Станков получи като лични преференции 33.6% от общия брой на гласовете за партията в този избирателен район.

Случаят "Кунева": При евровота няма привилегия за водача

При изборите за евродепутати обаче водачът не получава служебно гласовете, подадени без преференции за цялата листа. И това е ключово. Затова политическите сили агитират усилено да се гласува с преференции и за водачите на евролистите им.

Но дори тогава не е сигурно дали сложеният на първо място от партията няма да бъде изместен, в каквато ситуация се оказа Меглена Кунева преди 10 години.

През 2014 година тя оглавяваше евролистата на тогавашния "Реформаторски блок". Формацията спечели едно място в Европейския парламент, но не Кунева стана евродепутат. Сметката показа, че при общо получените от РБ 144 532 гласа, с преференция за Кунева са гласували 21 306 души или 14.7 % от подкрепилите коалицията. Това обаче се оказа недостатъчно, за да може тя да стане единствения евродепутат на РБ. Причината беше, че вторият в листата Светослав Малинов имаше повече преференции - 39 173 или 27.1 % от общите гласове за коалицията и той получи мястото в Европейския парламент.

Какво обаче щеше да стане, ако и при евровота важаха правилата за парламентарните и местните избори? Тогава за РБ са подадени 61 381 гласа без преференции. Ако те "служебно" се брояха като допълнителни преференции за водача, Кунева щеше да има общо 82 687 гласа, които се броят лично за нея. Това щеше да е 57.2 % от всички гласове за РБ и тя щеше да е евродепутат на мястото на Малинов, макар личната подкрепа за него да е била по-голяма от нейната.

Колко трябва за пренареждане на евролиста?

По закон за всички видове пропорционални избори в България има праг за пренареждане на листите на партиите и коалициите. И той обаче не е еднакъв за всички видове вот. За парламентарни и местни избори прагът е 7% от гласовете, подадени за листата в избирателния район (или община – за местния вот). Иначе казано, ако кандидат на шеста позиция в партийна листа има 6.9% подкрепа, а формацията е спечелила пет места в парламента или общинския съвет – то шестият си остава шести и не печели място.

При евроизборите ситуацията е по-различна. Въпросният праг за тях е 5%, но за сметка на това не е от гласовете в конкретен избирателен район (или община – за местния вот), а от всички подадени в страната и извън нея. Това означава, че макар процентът да е по-нисък от този за националните избори, като брой преференциите трябва да са значително повече. Въпреки това размествания има и пример за това не е само Кунева.

На евроизборите през 2019 година актьорът Андрей Слабаков успя да стане евродепутат именно с преференции. Тогава той беше четвърти в листата на партия ВМРО, която вкара двама свои представители в Европейския парламент. Гласовете за ВМРО бяха общо 143 830, а преференциите за Слабаков – 9425 или 6.55% от общата подкрепа за партията. Така той измести Юлиан Ангелов (втори в листата) и Александър Сиди (трети в листата). Водачът Ангел Джамбазки остана непоклатим, защото получи 49 109 преференции или 34.14% от общите гласове за партията.