Сегашните законодателни регламенти на Европейския съюз в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) дават солидна рамка за реализацията на проекти за зелена енергия, но за да се отключи истинският потенциал е необходимо процедурите за издаване на разрешителни да станат по-бързи и по-предсказуеми, екооценките да са по-прости, да се обучат повече експерти както в органите, отговорни за разрешителните и присъединяването, така и в самите компании, а общностите да бъдат привлечени към идеята. Това са част от заключенията в доклад на Европейското бюро по околна среда, изготвен с подкрепата на програмата LIFE на Европейския съюз и на Европейската климатична фондация.

В него се идентифицират десет ключови бариери пред ускореното развитие на възобновяемите енергийни източници в Европа.

1. Липса на персонал в публичните органи

Органите за планиране и издаване на разрешителни в целия ЕС изпитват критичен недостиг на персонал, особено на местно и регионално ниво. Комисията на Националния план за енергетика и климат на България отчита закъснения при издаването на разрешителни, защото няма достатъчно експерти, които да поемат наплива от желаещи да изграждат ВЕИ. Съществен фактор, убиващ скоростта и качеството на процедурите, е липсата на достатъчно на брой квалифицирани оценители и проектанти. Препоръката на бюрото е да се създадат инструменти за обединяване на персонал, за да могат по-малките администрации да споделят човешки ресурси и да получават правна и техническа помощ. Предоставяне на конкурентни заплати в административните органи също ще задържи висококвалифицирания персонал.

2. Непълно прилагане на законодателството на ЕС

До момента нито една държава от ЕС не е изпълнила задълженията си за транспониране на ВЕИ директивата на ЕК, което води до процедури за нарушение от Европейската комисия. Остарелите национални и местни рамки за пространствено планиране все още често възпрепятстват екологичното картографиране и усилията за пространствено ВЕИ планиране, причинявайки правна несигурност и забавяния както за разработчиците, така и за властите. Неясното разделение на отговорностите между регионите и общините допълнително възпрепятства усилията за прилагане, като по-малките местни образувания често са по-малко способни да се мобилизират бързо в отговор на новото законодателство, отбелязва се в доклада. Според неговите автори държавите в ЕС спешно трябва да определят зони за ускорено развитие на ВЕИ, но това да стане с участието на гражданското общество и след стратегическа екологична оценка.

3. Политическа несигурност

Според Европейското бюро по околна среда предприемачите са обезкуражени за инвестират във ВЕИ заради това, че някои държави и региони от ЕС приемат или обсъждат неразумни забрани за възобновяеми енергийни източници. За пример се дават италианските региони Сардиния и Лацио, въвели мораториуми върху проекти за слънчева и вятърна енергия. Въпреки че тези мерки са счетени за незаконни от компетентните съдебни съдилища, бизнесът и местните власти се ослушват за ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници.

Друг пример е предложена наскоро във френското Национално събрание национална забрана за нови проекти за вятърна и слънчева енергия. Въпреки че френските законодатели отхвърлят предложението, в целия ЕС продължават кампании за лобиране за такива забрани, което допълнително засилва несигурността на вече напрегнатата политическа обстановка.

За да се подобри бизнес климатът за ВЕИ в ЕС, правителствата трябва да се вслушват в обществените съвети относно разполагането на проекти за възобновяема енергия и да осигурят справедливо разпределение на ползите, за да обезвредят и делегитимират политическите призиви за мораториуми, съветват експертите на Европейското бюро по околна среда.

4. Прекалени ограничения за пространствата

Според тях много страни в ЕС имат неразумни бариери за разполагането на вятърни централи например. Полша продължава да прилага правила за прекомерно разстояние между перките и така драстично намалява пространството, върху което може да се развиват ВЕИ – отвъд разумното за опазването на околната среда и въздействието върху местните общности. В Чехия Министерството на отбраната изключи много зони около военни съоръжения по време на фазата на ВЕИ картографиране, което доведе до зони на изключване,много по-големи от защитените природозащитни зони. В Швеция над 30 ГВ планиран офшорен капацитет беше блокиран от правителството по военни причини. Затова е необходимо да има еднакви правила в ЕС за пространствено планиране и за изключване на райони около военни обекти, смятат специалистите.

5. Недостатъчен капацитет на мрежата

В много страни от ЕС мрежата се затруднява да се справи с бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници. Към май 2025 г. 1700 ГВ проекти за възобновяеми енергийни източници са блокирани в опашки за свързване към мрежата в 16 европейски държави – над три пъти повече от капацитета, необходим за постигане на целите на ЕС за 2030 г., пише в доклада. Планирането и финансирането са ключови въпроси, но националните инфраструктурни планове често подценяват темпото на внедряване на вятърна и слънчева енергия, а финансирането на ниво ЕС не е достатъчно.

Решението е в разработване от мрежовите оператори на дългосрочни планове, които са подходящи за 100% възобновяеми енергийни източници, оптимизиране на съществуващите високоволтови линии, включително чрез съвместно разполагане на слънчеви и вятърни проекти и възползване от различните профили на производството на електроенергия, з ада се стабилизират доставките, посочват експертите.

6. Ограничено участие на обществеността

Смисленото участие на обществеността е повече от просто отмятане на квадратчета. Заобикалянето му в името на бързината може да бъде контрапродуктивно, тъй като може да подхрани съществуващата местна опозиция, което води до продължителни съдебни спорове и забавяне на планове и проекти. В Румъния и Словакия гражданското общество изрази загриженост относно ограничения достъп до екологична информация и неадекватните срокове за консултации. В Португалия консултацията на националното правителство относно някои елементи от транспонирането на ВЕИ директивата през септември 2024 г. беше критикувана от екологични неправителствени организации за изключително краткия си десетдневен срок, дават примери авторите на анализа.

Осигуряването на ранно, смислено и прозрачно участие на обществеността в целия процес на определяне и издаване на разрешения, както при задължителни консултации, така и чрез допълнителни информационни и диалогови кампании, би решило този проблем, според организацията. Тя предлага насърчаване на приемането на подходящи механизми за разпределение на ползите, като например фондове за обществени ползи и установяване на критерии за търгове, които възнаграждават участието на обществеността под формата на общностна собственост.

7. Бавна дигитализация

Въпреки изискванията на евродирективата за дигитализиране на процесите, много страни от ЕС все още разчитат на хартиена документация или фрагментирани цифрови системи. Разработчиците съобщават за липса на цифрови платформи за ВЕИ разрешителни в страни като Гърция, България и Унгария. Въпреки че е налице известно подобрение в дигитализацията на административните процедури в страни като Испания, Португалия и Германия, те все още не успяват да осигурят на разработчиците прозрачни, изцяло цифрови работни процеси за разрешителни.

За решаването на проблема е необходимо изграждане и разширяване на напълно цифрови портали, които обединяват всички фази на процеса на издаване на ВЕИ разрешителни, за да е публична ключова екологична и техническа информация.

8. Припокриване на администрации

Разрешителните за инсталации и мрежи за възобновяема енергия неизменно изискват одобрение от множество органи на различни административни нива, често действащи с ограничена координация. В Испания юрисдикционните конфликти между централното и регионалните правителства относно разполагането на възобновяеми енергийни източници доведоха до забавяния в процесите на пространствено планиране. В Италия правомощията за издаване на разрешителни са фрагментирани между региони, провинции и общини, което води до изолирани процедури и забавяния, дава примери докладът.

Препоръката е правителствата на ЕС бързо да създадат единни точки за контакт и да насърчат координираното вземане на решения, за да преодолеят фрагментираното управление.

9. Малко квалифицирани специалисти

Има недостиг на квалифицирани работници отвъд планирането и издаването на разрешителни, включително инженери, монтажници, ръководители на проекти и експерти по медиация, е друга констатация на Европейското бюро по околна среда. Като добър пример то дава Австрия, която е включила енергийните инженери сред програмата си за недостиг на професии за 2025 г. Съветът е за увеличаване на финансовата подкрепа на ЕС за обучение и чиракуване в областта на възобновяемата енергия и за ускоряване на визовите процедури за специалисти по възобновяема енергия от страни извън ЕС.

10. Публично недостъпни данни

Друга ВЕИ бариера е липсата на достъп от разработчиците на проекти и органите, издаващи разрешителни, до надеждни пространствени данни, данни за биоразнообразието и капацитета на мрежата, което значително забавя планирането и издаването на разрешителни. Така може да се подготвят ВЕИ проекти със значително неблагоприятно въздействие върху екосистемите или трудни за включване в мрежата. В Италия натрупването на над 300 GW заявки за присъединяване към мрежата доведе до "виртуално насищане", тъй като разработчиците се затрудняват да идентифицират жизнеспособни точки на присъединяване, дава се пример в доклада, който препоръчва създаването на публични платформи с адекватни и достъпни данни в помощ на планирането от ВЕИ инвеститорите.