Президентът Румен Радев е наложил вето върху приети от парламента поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С тях депутатите възстановиха временно работата на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС), макар че преди това го ликвидираха с промени в Конституцията. Промяната на ВСС, както и отнемане на част от правомощията на главния прокурор бяха в сърцевината на съдебната реформа. Макар че поправките в Конституцията бяха приети, все още няма избран състав на съвета, нито пък постоянно действащ главен прокурор. Затова парламентът набързо гласува нови поправки, с които позволи сегашното положение да се удължи.

На практика отменена

"Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период, което е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие", посочва в мотивите си президентът.

Формално ВСС не би следвало да съществува в сегашния си вид – прокурорска и съдийска колегия, както и пленум, т.е. общо заседание на двете. Идеята беше да се създадат два отделни съвета като се промени и съотношението между квотите в тях – в съдийския да се избират повече членове на магистратурата, а в прокурорския надмощие да има посочените от парламента. Изборите за ВСС обаче винаги са били плод на договорки между политическите партии. Към момента те не са се захванали с това, вероятно докато мине ротацията. Отделно от това главен прокурор остава Борислав Сарафов, макар и временно изпълняващ функциите. Нов началник на държавното обвинение трябва да се избере от следващия ВСС.

С промените в конституцията бяха отнети и част от правомощията на главния прокурор, което пък ограничи възможността му да въздейства върху редовите обвинители. Става дума за т.нар. "надзор за законност", т.е. възможността да се изиска всяка преписка и да се отмени вече взетото решение. Тази поправка бе направена, макар че и Сарафов, а и предшественикът му на поста Иван Гешев твърдяха, че ще се стигне до безконтролност на прокурорите. С последващите промени, върху които Радев е наложил вето, се даде възможност главният прокурор да запази старите си правомощия поне временно.

В мотивите на президента се посочва, че с тези текстове на обикновен закон се дава "преимуществено положение" спрямо Конституцията, което е нарушение. Това той тълкува като нарушение при функционирането на правовата държава.

Всички доказателства

Радев критикува и промяна в НПК, според която когато се гледа искане за арест (или друга мярка за неотклонение) на обвиняемия се дават само доказателствата, въз основа на които се иска задържането му. По правило те са в много по-малък обем и в това производство не се решава дали някой е виновен, а само дали трябва да бъде задържан, за да не се укрие или извърши друго престъпление.

Президентът обаче посочва, че досега у нас е установена практика обвиняемият и адвокатът му да се запознават с всички материали по дело. В мотивите му пише още, че така ще бъде ограничено правото на защита на обвиняемите.

След приетите вече поправки ще се върнат за ново обсъждане в парламента. Депутатите могат да отхвърлят президентското вето.