Конституционната реформа е приета окончателно

Народното събрание прие окончателно промените в Конституцията. С тях се отнема голяма част от властта на президента върху служебното правителство, ограничават се правомощията на главния прокурор и се преструктурира Висшият съдебен съвет.

С промените се създава и процедура за достъп на гражданите до Конституционния съд.

Гласуването на трето четене бе извършено поименно и със ставане на крака от народните представители, които трябваше да изкажат ясно волята си. Общо 165 народни представители от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС подкрепиха конституционните поправки.

"Против" гласуваха 71 депутати от "Възраждане", БСП и "Има такъв народ".

С "въздържал се" гласува депутатътк от "Продължаваме промяната" Бойко Рашков, който е бивш шеф на следствието и бивш вътрешен министър. Неговите критики към проектабяха заради засиления, според него, политически контрол върху прокуратурата.

От заседанието отсъстваха Драгомир Стойнев (БСП), Мустафа Карадайъ (ДПС) и Петя Ставрева (ПП-ДБ).

Гласуването в Народното събрание няма да е последният тест за приетите реформи. Конституционните поправки ще бъдат атакувани пред Конституционния съд от партиите, които гласуваха срещу тях. Отделно и президентът Румен Радев се закани да атакува промените пред КС.

Президентът губи едноличния контрол върху служебната власт

Най-голямата промяна в баланса между властите е свързана с премахването на едноличната власт на президента върху служебните правителства. По конституция България е парламентарна република, но постановката в основния закон позволяваше за дълги периоди страната да се управлява като президентска република.

Това стана особено видно през двете години политическа криза, когато Румен Радев застана еднолично начело на държавата, а след това се обяви против парламентарния консенсус, който доведе до избора на сегашното редовно правителство.

С промените в Конституцята парламентът остави правомощието на президента да назначава служебните премиери, но той ще трябва да избира между предварително изброени седем длъжностни лица. Това са председателят на НС, председателят на Сметната палата или заместникът му, управителят и подуправителят на БНБ, омбудсманът или неговият заместник.

Ако всички от изброените в списъка откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание. За тази цел парламентът вече няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов след провеждането на изборите.

Народното събрание получава възможност да приеме допълнително законодателство, с което могат да се налагат ограничения върху дейността на служебните правителства.

"Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", пише в приетия конституционен текст.

Рисковете от тази промяна са, че президентът вече ще е лишен от ролята си на балансьор в ситуация, когато в политическата система има твърде силен и авторитарен партиен лидер. Същият риск обаче съществуваше досега при наличие на твърде авторитарен президент.

Очаквано държавният глава Румен Радев съобщи в сряда, че ще сезира Конституционния съд.

Депутати и министри с двойно гражданство

Една от най-оспорваните промени в конституцията бе допускането българи с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за депутати и министри. За да бъде избран българин с двойно гражданство за депутат, има условие за 18-месечна уседналост на територията на страната.

Опозицията обвини управляващото мнозинство, че легализира възможностите за хора, които работят за чужди държави, да влязат в управлението на страната. Отговорът бе, че промяната дава възможност за близо два милиона българи, които живеят в чужбина, да влязат в българската политика.

Най-голям шум по време на внасянето на конституционните промени през юли предизвика предложението за превръщането на 24 май в национален празник. Особено активен в критиката към това предложение бе президентът Румен Радев, а кръговете около него започнаха да събират подписи за организиране на референдум за запазване на 3 март като национален празник.

В крайна сметка предложението за 24 май отпадна от конституцията, но в нея все пак бе записано, че "Науката, образованието и културата са национални ценности“.

Съдебната реформа

Конституционните поправки бяха инициирани с аргумента, че има нужда от сериозна структурна реформа на прокуратурата и Висшия съдебен съвет.

С промените Висшият съдебен съвет се разделя на две – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Целта е гарантирането на независимостта на съдебната власт от прокуратурата и парламента. Между двата съвета ще има общо звено, което ще обсъжда общия бюджет на съдебната власт и обучението на магистратите.

Главният прокурор вече ще е с петгодишен мандат, докато председателите на двете върховни съдилища запазват седемгодишните си мандати. Членовете на съдебния и прокурорския съвет ще имат четиригодишни мандати.

Представителите на съдиите получават пълно мнозинство във ВСС, докато във Висшия прокурорски съвет мнозинство ще имат представителите на парламента. Целта е главният прокурор да бъде принуден да се отчита пред обществото, но според мнозина става дума за политическо овладяване на прокуратурата. Тези промени станаха причина за вътрешната опозиция на бившия вътрешен министър и шеф на следствието Бойко Рашков.

До тази година практиката показваше, че главният прокурор е недосегаема фигура, но през юни ГЕРБ и ДПС успяха да опровергаят това и смениха Иван Гешев, упражнявайки натиск върху сегашния съдебен съвет. В новата ситуация политическите партии трябва да поемат пряка отговорност за властта си върху прокуратурата, а не да действат прикрито през проксита във прокурорския съвет.

Главният прокурор

Главният прокурор губи част от властта си, включително правото да разпорежда всевъзможни проверки в останалите части от държавния апарат. Първоначалният проект за промени в Конституцията предвиждаше много по-голямо орязване на властта на главния прокурор, което бе ревизирано. Тази фигура запазва като цяло властта си над прокуратурата.

С конституционните промени бе закрепена и фигурата на специалния съдия, който получава правомощия да разследва сигналите срещу главния прокурор.

Една от най-важните промени е свързана със създаването достъп на гражданите до Конституционния съд.

“Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията“, гласи новата норма.

Депутатите приеха при избора на ръководители на регулаторните органи да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост. За да бъдат избирани, за тях трябва да са гласували две трети от народните представители.