Управляващите започват масова смяна на членовете на независимите комисии, институции, регулатори и други органи с изтекъл мандат. Процедурите бяха пуснати по бързата писта, с план всичко да приключи за около седмица, без да се даде възможност за по-широко обсъждане с експертни общности и граждански организации. Всичко това навява съмнения, че назначенията на тези близо сто човека са предварително спазарени и мнозинството е осигурено.

Миналата седмица се разбра, че ГЕРБ, БСП и ИТН започват процедурите за част от регулаторите и то в нарушение на собственото им коалиционно споразумение. Тогава обявени бяха само три процедури – за попълване на КЕВР, за Сметната палата и за Фискалния съвет. През настоящата седмица по комисии ударно са разпределени още решения за попълване на множество държавни длъжности.

Става дума за:

• избор на членове за съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС);
• попълване на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
• избор на съдия в Конституционния съд;
• председател, зам.-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК);
• избор на подпуправител на БНБ;
• избор на управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
• избор на зам.-председатели на Комисията за финансов надзор;
• избор на председател и членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори;
• избор на членове и зам.-председатели на Комисията за регулиране на съобщенията;
• избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни;
• избор на председател, зам.-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите.  

Странно е, че управляващите предприемат ударна подмяна в регулатори, комисии и ВСС, преди да са окомплектовали самото правителство, за да може да то да работи пълноценно.

Още по темата

Борисов настоява назначенията на мнозинството да започнат след приемането на бюджета

1 февруари 2025 19:33

Кабинетът на Росен Желязков бе гласуван в средата на януари, а все още няма назначени зам.-министри и областни управители. Тези назначения трябва да бъдат договорени от трите партии в управляващата коалиция плюс подкрепящата я формация ДПС-Доган. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоява това да се случи след приемането на държавния бюджет за 2025 година, което най-оптимистично би могло да стане в средата на март.

Подготовката на самия проектобюджет е огромно изпитание за тройната коалиция, тъй като желанието на управляващите партии за раздуване на разходите са в противоречие с обявената официално цел за 3% бюджетен дефицит и присъединяване към еврозоната.

Според опозиционната коалиция ПП-ДБ причината за бързането за част от назначенията е, че част от тях влизат в списъка с кандидати за премиер при евентуални нови предсрочни избори и това показва, че кабинетът няма дългосрочна перспектива.

Откъде Борисов ще търси мнозинство за съдебната власт

За избора на членове на ВСС и на инспектората към ВСС не е достатъчно обикновено мнозинство, а гласовете на поне 2/3 от народните представители. Управляващото мнозинство между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Доган има общо 126 гласа.

Така, вариантите за избор на членове на ВСС и на инспектората, са три. Два от тях изискват подкрепа от само една парламентарна група или на 37-те души от групата на "Продължаваме промяната-Демократична България", или на 35-те от проруската "Възраждане".

Засега изглежда трудно ПП-ДБ да влезе в такова мнозинство, най-малкото заради непрозрачния начин, по който започва процедурата. Ако Бойко Борисов спазва собствените си думи, не би следвало партията му да работи с "Възраждане", която той изключи и от преговорите за правителство след изборите миналата есен.

"След височайшото посещение вчера на колегата Костадинов в Москва, това изключва всякакъв вариант за бъдеща работа", беше казал Борисов миналата година.

Ако обаче в мнозинството за ВСС и съдебния инспекторат се включи "ДСП-"Ново начало" на Делян Пеевски, ще трябва да се търси и още една парламентарна сила, защото депутатите на санкционирания по глобалния закон "Магнитски" са 30. И така гласовете стават 154 при нужни поне 160.

Ето защо е важен въпросът какво и с кого ще изтъргува Борисов, за да получи подкрепа за кадровици на съдебната власт.

Безкрайни мандати и огромни заплати

В продължение на пет години парламентът игнорира конституционните си задължения и остави съдебния инспекторат със спорна репутация да работи пет години след изтичането на законния мандат на неговите членове.

Мандатът на съдебните инспектори е 4 години, но те продължават да вземат заплата (около 13 000 лв.) вече девета година. Инспекторите реално са навлезли в своя трети четиригодишен мандат през март 2024 година, без да имат право да бъдат избирани за втори мандат.

Още по темата

Съдебният инспекторат кара трети мандат, без да е избиран за втори

10 декември 2024 16:10

Шефката на инспектората Теодора Точкова има петгодишен мандат, а през април ще започне да кара своята 11 година на позицията. В момента заплатата на Точкова и членовете на ВСС е около 16 000 лв.

Това стана възможно благодарение на решението на Конституционния съд, който позволи на съдебните инспектори да заемат постовете си до избирането на нови хора.

Подобно е положение с настоящия състав на Висшия съдебен съвет, който е органът, направляващ реформата в цялата съдебна система, но по-важното е, че от него зависи цялата кадрова и дисциплинарна политика.

Настоящият ВСС, който избра завършилия Академията на МВР Иван Гешев за главен прокурор и го уволни след политическа намеса, кара вече 8 години при максимално допустими 5 години.

Политическият блокаж в Народното събрание досега правеше невъзможно събирането на 160 гласа, с които трябва да бъде подменен съставът на съдебния инспекторат и Висшия съдебен съвет.

Реформаторските сили в съдебната власт и гражданските организации от години настояват Народното събрание да проведе прозрачен избор на най-достойните възможни кандидати за инспектората и ВСС. Вместо това партиите всеки път провеждат партийна търговия, разменяйки предварително договорени квоти в тези институции, което води до все по-зависима от политици съдебна власт.

БНБ, Сметната палата и още

Бюджетната комисия във вторник прие процедурни правила за попълване на кадри с изтекли мандати в няколко от ключовите контролни органи и регулатори.

Ще се задейства процедурата за избор на подуправител на Българската народна банка (БНБ), който да ръководи управлението "Банков надзор". В момента постът се заема от Радослав Миленков, който беше избран през март 2019 г. и е с 6-годишен мандат. Според конституционните промени постът на Миленков попада сред тези, които подлежат на назначение за служебен министър-председател.

Още по темата

Противно на управленския план, кадруването в регулаторите тръгва от КЕВР и Сметната палата

29 януари 2025 16:35

Същото важи и за двамата зам.-председатели на Сметната палата, чиито избор също влиза в дневния ред. В момента зам.-председатели на Сметната палата са Горица Кожарева и Тошко Тодоров, чиито мандати са просрочени с почти 3 години. Кожарева вече дори беше кандидат-премиер на служебен кабинет през август 2024 г., но назначението ѝ пропадна заради съмнения за близост с лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски. Парламентът трябва да избере и двама членове на Сметната палата.

Бюджетната комисия задейства и избора на председател и четирима членове на Фискалния съвет.

Парламентарната здравна комисия планира да приеме в четвъртък процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Мандатът на настоящия управител Станимир Михайлов изтича скоро – през март 2025 година, тъй като довършва вече започнат мандат на предсрочно освободения като управител на НЗОК проф. Петко Салчев. Пълният мандат на управителя на НЗОК е 5 години.

Друг ключов надзорен орган, където предстоят кадрови промени, е Комисията за финансов надзор. Там трябва да бъдат избрани нов председател и трима заместници. Сега начело на комисията е Бойко Атанасов, чийто мандат е изтекъл с повече от две години.

Предстои да се задейства и избор на председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

Как се нарушава споразумението?

Според подписаното от ГЕРБ, ИТН и БСП коалиционно споразумение, което е подкрепено и от "Демокрация, права и свободи" на Ахмед Доган, преди да се пристъпи към попълване на контролните и регулаторини органи с изтекъл мандат, трябва да се изготви хронограма, в която е предвидено попълването им да стане в рамките от 1 година. Срокът за подготвянето ѝ е до 15 февруари, а партиите не са обявявали публично да са изготвили и подписали подобна хронограма.

На въпрос на Mediapool към председателя на бюджетната комисия Делян Добрев защо изборът на кадри в регулаторите започва преди изготвянето на хронограмата и в разрез със споразумението, той отговори: "Кое споразумение? Това, което не бе подписано, ли?". Противно на думите му, още на 15 януари от пресцентъра на ГЕРБ изпратиха "прессъобщение за подписаните документи между ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН и ДПС-ДПС", като разпространиха официално и споразумението между тях, в което са описани всички текстове, които сега се нарушават. 

Още по темата

Как изолирането на Пеевски изчезна от коалиционното споразумение на ГЕРБ, БСП и ИТН

15 януари 2025 18:17

Споразумението предвижда още, че "приоритетни органи, чието попълване започва непосредствено след приемане на хронограмата са: Висш съдебен съвет, Инспекторат към Висшия съдебен съвет, Омбудсман, Комисия за противодействие на корупцията, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, Сметна палата".

Засега обаче процедури за избор на КПК, КОНП и нов омбудсман не са внесени в ресорните комисии, но въпреки това попълването на редица други органи започва.

В процедурните правила липсва и друг елемент от коалиционното споразумение, а именно "методика, която ще надгради парламентарната практика за подготовка за избор на членове на органите, които изцяло и частично се избират от Народното събрание". В документа е записано, че ще има "отделна проверка за интегритет", но по информация на Mediapool такава не е предвидена.  

Осигуряват ли си управляващите още един кандидат за служебен премиер

"На бюджетна комисия отхвърлиха няколко важни наши предложения. На първо място, се избира състав на Сметна палата, Комисия за финансов надзор (КФН), подуправител на БНБ. Искахме всички кандидати да бъдат проверени за техния интегритет, за конфликт на интереси. Това е нов модел за назначаване на регулатори. Всички тези предложения бяха отхвърлени. Управляващото мнозинство иска старите ужасни принципи и практики на разделяне на властта, без да им се задават въпроси. Да ги изберат и да си ги разделят, което ще произведе лоши регулатори", каза пред журналисти депутатът Мартин Димитров от участващата в опозиционната ПП-ДБ формация "Демократична България".

Според него управляващите бързат да изберат подуправител на БНБ и зам.-председател на Сметната палата, защото им трябват за служебен премиер при евентуални предсрочни избори.

"Това показва, че този кабинет няма дългосрочна перспектива. Опасяваме се, че целта е да саботират еврозоната и да отидат на нови избори. Ако е така, много жалко", допълни той. 

Божидар Божанов от ДБ обясни и какво според формацията му трябва да са въпросните проверки за интегритет:

"Те не включват отстраняване при сигнал, а информиране на органа, който избира, дали има конфликт на интереси, наказателни производства и незаконосъобразно използване на СРС-та. Видяхме, че СРС-тата се злоупотребява и се държат определени хора да вършат определена работа в регулаторите".

Според него в регулаторите ще се подходи, както досега и накрая ще се окаже, че Пеевски държи някой с висящи производства или СРС-та.  

"Затова ние държахме тези проверки да бъдат заложени при избора на регулатори, защото никой не е на Пеевски, докато не застане на конкретна позиция и не му бъде изваден компромат, за да действа по команда", каза Божанов.