Народното събрание прие окончателно механизма за независимо разследване на главния прокурор близо 14 години след решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България". Още през 2009 година съдът в Страсбург установи покрай Никола Филчев, че българският главен прокурор е недосегаем и задължи България да въведе възможности за наказателно преследване и публична отчетност.

В подкрепа на закона гласуваха ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН. Лидерът на БСП Корнелия Нинова извади парламентарната си група от пленарната зала и обяви закона за противоконституционен. От "Възраждане" гласуваха "въздържал се".

По стечение на обстоятелствата Никола Филчев е личен съветник на сегашния главен прокурор Иван Гешев, който може да е първият потърпевш от реформата.

В петък промените бяха приети от Народното събрание под угрозата да се загубят близо 9 милиарда лева европейски пари по Плана за възстановяване на фона на скандалите между ГЕРБ и главния прокурор Иван Гешев. Тези фактори доведоха до може би най-дълбоката промяна в българската съдебна система от началото на прехода.

Едновременно с това парламентът отвори пътя за смяната на настоящия шеф на прокуратурата Иван Гешев, който вече може да бъде уволнен с обикновено мнозинство от Висшия съдебен съвет. По всичко изглежда, че във ВСС има необходимите 13 гласа за отстраняването на главния прокурор, а гласуването се очаква в следващите няколко седмици.

Новият механизъм за независимо разследване на главния прокурор може да бъде тестван веднага, тъй като срещу Гешев има подадени сигнали от гражданското сдружение БОЕЦ и от шефа на следствието Борислав Сарафов. Процедурата за разследване на главния се активира при подаване на сигнал, от което автоматично следва образуването на прокурорска преписка. Прокурорската колегия трябва да избере наказателен съдия с върховен ранг, който се превръща в ад хок прокурор до края на делото.

След края на процеса съдията се връща на старата си работа в съдебната система, което е гаранция за неговата независимост. 

Наред с всички тези промени Народното събрание прие, че до три месеца трябва да се проведат избори за нов състав на Висшия съдебен съвет. Това означава, че резултатите от гласуването на съдиите и прокурорите през есента се анулират.

Не се пипат шефовете на ВКС и ВАС

В петък ГЕРБ даде заден от идеите си да улесни и отстраняването на шефовете на двете върховни съдилища, за което гласува в четвъртък по време на заседанието на правната комисия. Депутатите от ДПС и ГЕРБ приеха заедно в четвъртък, че шефовете на Върховния касационен съд и Върховния административен съд също могат да бъдат отстранявани с обикновено мнозинство без гаранции за тяхната независимост от прокуратурата.

ПП-ДБ и съдийските организации реагираха остро, като "Продължаваме промяната" заплаши ГЕРБ, че може да развали джентълменското споразумение за съставяне на правителство. Резултатът бе, че изборът и отстраняването на двамата върховни съдии се запазва с квалифицирано мнозинство във ВСС.

Крайната редакция днес беше приета със 172 гласа "за“ и 37 "против“.

Крум Зарков: Няма противоконституционност в механизма за разследвания на главния прокурор

Работили сме в синхрон с Конституцията и считаме, че няма противоконституционност в механизма за разследване на главния прокурор. Това заяви в кулоарите на парламента служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

„Удовлетворен съм и съм благодарен на всички народни представители, които проявиха отговорност, бяха в зала и подкрепиха този въпрос, който толкова дълго време беше отлаган. Да, механизъм за разследване на главния прокурор вече има в българското законодателство“, коментира министър Зарков минути, след като Народното събрание одобри днес на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс.

Когато законопроектът бъде публикуван в Държавен вестник и влезе в сила, той може да бъде прилаган, включително към производства, които вече са започнали, уточни министърът на правосъдието.

„Законопроектът е сложен, важното е, че стигнахме до едно удовлетворително решение“, каза Крум Зарков.

„Въпросът за контрола и отчетността на главния прокурор има няколко измерения. Едното измерение е наказателноправното – това за разследването, а другото е отчетът. Според мен и двете намериха решения, които кореспондират с европейските стандарти и на ангажиментите, които страната ни е поела и по Националния план за възстановяване и устойчивост, и от гледна точка на мониторингите, на които сме обект“, допълни още той.

По отношение на вземането на решение за избор и отстраняване на върховните магистрати от Висшия съдебен съвет министър Зарков уточни, че крайното решение на законодателния орган е 13 гласа за главния прокурор, а за председателите на върховните съдилища ще се изисква квалифицирано мнозинство от 17 гласа. Крум Зарков аргументира решението с установените международни стандарти и по-голямата степен на самоуправление на съдилищата.