Втора порция спорни промени в правилника на Народното събрание мина през временната комисия в парламента. По-малко инструменти за парламентарен контрол, по-кратки срокове за избор на регулатори и ускоряване на законодателния процес предвиждат част от поправките, одобрени в четвъртък. След дебати и частични отстъпки от страна на управляващите текстовете отиват за окончателно одобрение в пленарната зала.

Парламентарен "контрол"

Новата власт поде "повишаване на ефективността и качеството на парламентарния контрол". За целта предложи ограничение за въпросите които депутатите могат да задават на правителството и практическо освобождаване на министрите от ангажимента да отговарят.

Според управляващите народните представители повтаряли многократно идентични въпроси по време на парламентарния контрол и го обезсмисляли. Затова бе предложено, а впоследствие и подкрепено от комисията, депутат да не може да зададе въпрос или питане, на които вече е отговорено, както и "такива, които са варианти, или идентични на вече зададени".

Опозицията повдигна въпроса как ще проследява конкретни казуси, ако задава идентични въпроси в различни периоди. Както и дали, ако народен представител зададе идентичен въпрос към три различни министерства, те също биха били отхвърляни.

"Управляващите в конкретния случай могат да бъдат справедливо обвинени, че ограничават правото на контрол, което по Конституция могат да упражняват народните представители", заяви Росица Кирова от ГЕРБ.

"Един от основните замисли на предложените от "Прогресивна България" промени в правилника е да бъде ограничен парламентарният контрол", каза и Петър Петров от "Възраждане".

С приетитие предложения на ПБ отпада и ограничението, заложено в действащия правилник, според което министрите нямат право да отлагат повече от два пъти явяването си пред депутатите.

"Заявката на нашите министри е тяхното поведение да е изцяло съобразено с Конституцията. Ще присъстват редовно на парламентарния контрол", каза в защита на поправката Димитър Петров от "Прогресивна България".

Членовете на кабинета, които не са отговорили на въпроси в срок, трябваше в рамките на 10 дни да се явят лично пред Народното събрание и да дадат обяснение защо не са изпълнили задълженията си. Комисията реши тази разпоредба също да отпадне.

"Министрите могат да решат абсолютно да игнорират парламентарните въпроси", каза Стою Стоев от ПП и добави, че управляващите "принизяват ролята на парламента", давайки сигнала, че министрите "могат да избират на кои въпроси да отговорят и дали изобщо да отговорят".

Как ще се избират органи като ВСС

Народното събрание си има процедура за това как избира – изцяло или частично – членовете или ръководствата на органи като Висшия съдебен съвет, Конституционния съд, Комисията за енергийно и водно регулиране, Българската народна банка и т.н., чиито мандати са изтекли или изтичат. Тази процедура се урежда именно в правилника, който управляващите променят в момента.

Едно от най-спорните предложения, които формацията на Радев направи в тази връзка, беше свързано със съкращаването на срока, в който депутатите могат да се запознаят с кандидатурите за конкретна длъжност или орган от 7 на 3 дни. Тази промяна получи подкрепата на комисията.

Опозицията заяви, че предложената поправка не е в духа на демокрацията и ще направи разглеждането на кандидатурите "проформа".

"Когато не познаваме добре кандидатите, даваме възможност на хора, които много добре ги познават, да ни ги предложат и те безкритично да се приемат. Смисълът на този срок е да се знае всеки кой е и да се вземе отношение към тази кандидатура, включително за бекграунда на този човек – какво е правил, с кого е работил, как е работил, бил ли е в други органи преди това, как се е представил в тези органи", каза по време на дебата Велислав Величков от "Продължаваме промяната".

От "Прогресивна България" обясниха, че поправката има за цел "да се попълнят по-бързо държавните органи с изтекъл мандат".

"Ние в този случай избираме регулаторни органи за дълъги години. Това, че ще ги изберем с 4 дни по-късно, при условие, че ще ги изпратим там за 4 години, не е оправдание за това да не можем да направим осъзнат избор за това какви хора изпращаме", заяви Стою Стоев.

Тука има, тука нема: Документи за депутати

Една от знаковите промени, които комисията гласува в четвъртък, е свързана с достъпа на депутатите до информация от държавните и местните органи и техните администрации.

Според действащата уредба те са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване "сведения и документи" в срок от 14 дни.

Хората на Радев предложиха да отпадне задължението за предоставяне на сведения и документи, както и срокът за това, като остане единствено ангажимет за оказването на "съдействие".

Предложението беше обект на остра критика от страна на опозицията, защото "няма как народният представител да изпълнява своите задължения, ако няма подробна и изчерпателна информация".

"Важно е да се знае, че има ограничения за класифицирана информация, лични данни, търговска тайна и информация, свързана с националната сигурност и правомощията, дадени на народните представители в тази разпоредба, не са над тези ограничения", посочи Росица Кирова от ГЕРБ.

Мнозинството склони да опита да постигне съгласие с представителите на останалите политически сили:

"Ние сме готови да обсъдим с вас една корекция. Склонни сме да оставим срока, но да помислим как с тези сведения и документи да не се злоупотребява".

В крайна сметка, комисията прие в този текст от правилника да се казва: "Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване информация във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни".

Изцяло отпадна обаче правото на депутатите на физически "достъп до държавните и местните органи и организации, както и на достъп до информация за вида и размера на задължения на държавни ведомства и органи на местното самоуправление и местната власт, както и на държавни или общински дружества".

Скоростно прокарване на закони в парламентарни комисии

Според настоящия правилник постоянните парламентарни комисии разглеждат разпределените им законопроекти "не по-рано от 72 часа от получаването им", освен ако самата комисия реши друго.

Хората на Радев първоначално предложиха този срок да бъде силно съкратен като разглеждането на внесените законопроекти да стане възможно още ден след като председателят на парламента ги разпредели в съответната ресорна комисия. Беше предвидено възможността "комисията да реши друго" да остане.

Аргументите на опозицията против поправката бяха, че с нея ненужно се ускорява законодателния процес, като при забързването ще стане технически невъзможно да се изпращат искания за становища до институции и организации и да се получат отговорите навреме. Членовете на опозиционните политически сили изтъкнаха, че засегнати страни също няма да могат да се явят като гости в заседанията ресорните комисии, ако предизвестието за това дойде едва 24 часа по-рано.

Изказаха се и мнения, че краткият срок може да превърне изключението "освен ако комисията реши друго" в правило.

В рамките на дебата в комисията опозицията успя да извоюва отстъпка от страна на управляващото мнозинство. От "Прогресивна България" склониха минималният срок до началото на разглеждането в комисиите да стане 48 часа след разпределянето на законопроектите.

Още "бързо" законодателство

Друг срок обаче бе свит чувствително без възможност за уговорки. Става въпрос за времето, с което депутатите ще разполагат да се запознаят със законопроектите, документите към тях и доклада на водещата комисия. В действащия сега правилник тази информация се предоставя на народните представители "не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани". В четвъртък комисията реши да намали този срок до 24 часа.

На същото място в правилника комисията подкрепи да отпадне текстът, който налагаше при представянето на доклада на комисията в пленарната зала да се съобщава как са гласували членовете на комисията по парламентарни групи.

Депутатите да говорят по-малко

Приетите от комисията промени в правилника предвиждат да се пести парламентарно време и от приказките на народните представители.

Една от прокараните поправки предвижда депутатите да обосновават предложенията, които правят по законопроекти при гласуването на второ четене в пленарната зала не в рамките на 5 минути, както е сега, а за най много 3 минути.

Освен това след изказване по същество по даден въпрос народните представители вече няма да могат да повтарят вече изразената си теза по свързаните текстове. Ще се позволява, ако става дума за същото, депутатите да правят само правно-технически и редакционни поправки, което да става за не повече от 1 минута.

Репликите на депутатите в пленарната зала няма да бъдат ограничени, както първоначално предлагаха хората на Радев, но дупликите, от друга страна, ще продължават най-много по 2 минути, а не досегашните 3.