Правителството ще изготви национален план  за нарастване на бюджета за разходи за отбрана, съобщи пред журналисти в Народното събрание министърът на отбраната Атанас Запрянов.

Тази година България отделя 2% от БВП за отбрана, но амбицията е до 2035 г. този процент да стане 3.5%.

Страните членки на НАТО стигнаха до отделят 3.5% от БВП за директни разходи за отбрана и още 1.5% за свързани с отбраната проекти, като инфраструктура и други.

"Преди да започнем да правим този план, ще трябва да се вземат други решения на ниво ЕС. Става въпрос за заделянето на средства по механизма SAFE за страните, когато стане ясно коя страна с какви средства може да разполага с този инструмент и които проекти може да финансира. Чак тогава ще има и пълна финансова яснота, за да бъде изготвен национален план за нарастване на бюджета до 3.5% за способности плюс 1.5% за инфраструктура, киберсигурност, устойчивост и т.н", каза още Атанас Запрянов.

ЕС вече разреши на България и още 14 държави членки да се отклонят от строгите бюджетни правила на блока, за да поемат допълнителен дълг за разходи за отбрана. Страните от ЕС са задължени да поддържат дефицита си под 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), а съотношението на дълга – под 60 на сто от БВП.

Съгласно новото изключение държавите членки могат да изразходват допълнително 1.5 на сто от своя БВП за отбрана, без да бъдат санкционирани.

"Тази клауза позволява да не отчитаме в инфлацията капиталовите разходи, които ще инвестираме за модернизация на въоръжените ни сили", каза Запрянов.

Досега повечето армейски планове остават на хартия, тъй като така и не се стига до устойчив политически консенсус за повече разходи за отбрана. Войната на Русия срещу Украйна обаче промени ситуацията в цяла Европа и националните правителства започнаха да планират модернизацията на въоръжените си сили.