Премиерът Бойко Борисов може и да се откаже от идеята за национализация на пенсионните спестявания на работещите в тежки условия. Представители на частните професионални фондове за допълнително пенсионно осигуряване се срещнаха във вторник с него, за да му изложат аргументите си против национализацията и да предложат вариант за изплащането на пенсиите на категорийните работници. След срещата от фондовете обявиха, че премиерът ги е "изслушал и е обещал да помисли". От пресслужбата на Министерския съвет казаха, че не предвиждат да дават информация за срещата.

"Дали правителството се отказва от идеята за национализация на спестяванията, ще разберем утре", съобщи по-късно Даниела Петкова, директор на пенсионно-осигурителната компания "Доверие". В сряда промените в Кодекса за социално осигуряване, с които парите от частните фондове се прехвърлят във фонд към НОИ, ще бъдат гледани последователно от Националния съвет за тристранно сътрудничество и Министерския съвет. Във вторник те бяха одобрени от Надзорния съвет на НОИ, в който представителите на работодателите гласуваха против, но държавата и синдикатите ги подкрепиха.

"Премиерът каза, че ще обмисли нашето предложение. Ние не очаквахме по време на срещата той да отговори дали се отказва или не", каза Петкова пред Mediapool. "Това, което беше важно за нас, е да му представим реалната, подплатена с документи информация и нашите предложения. Ние сме убедени, че само капиталовите схеми могат да гарантират високи пенсии", посочи тя.

Предложението на частните фондове е от 1 януари догодина те да започнат да изплащат ранни пенсии на работещите в тежки условия и отделно осигуряваните да получават и втора пенсия според вноските си в НОИ.

"Нашите изчисления показват, че сборът от тези две пенсии би бил по-висок от пенсиите, които се получават при предлаганата с промените в КСО схема", обясни Петкова. Така всеки ще получава пенсия според осигурителния принос в системата.

Сега вноските, които плащат работодателите за първа категория са 15 %, а за втора категория – 10 %.  В професионалните фондове за работещите при първа категория постъпват 12 %, а за втора категория – 7% и три на сто постъпват в НОИ.

Според Петкова данните на НОИ показват, че бюджетът за пенсиите на категорийните работници е балансиран. За последните 10 години в НОИ са събрани 200 млн. лв. именно от трите процента осигурителни вноски за категорийните работници, а професионалните фондове са превели на института 100 млн. лв. за тях.  Петкова посочи, че според разчетите на НОИ общо изплатените средства за пенсии на категорийни работници за последните 10 години са 300 млн. лв., което потвърждава, че бюджетът за пенсии на работещите в тежки условия е балансиран.

Петкова обаче не пожела да даде като пример осреднен размер от сбора от двете пенсии. Петкова отказа да коментира и изнесените от НОИ разчети, според които, ако частните фондове започнат да плащат от догодина, работещ в първа категория труд би получавал 53 лева пенсия за срок от 11 години и 72 лева за срок на получаване осем години. За сравнение средният размер на пенсията, отпусната през НОИ на работещ в първа категория, е била 465 лева, според разчетите на института. Според Петкова обаче тези данни не отговаряли на истината.

Сутринта през бТВ финансовият министър Симеон Дянков отбягна на няколко пъти отговор на въпроса окончателно ли е решението за прехвърляне на спестяванията от частните фондове в НОИ. Той обаче обвини индиректно фондовете, че не са управлявали добре парите. Според него доказателството за добри инвестиции е, ако от 1 януари частните фондове могат да плащат добри пенсии. "Те, ако са готови да плащат, за мен е много хубаво. Това, ако го кажат, тръгваме. Това е хубаво решение. Ако обаче се окаже, че те не са водили добра инвестиционна политика по една или друга причина, тогава какво остава? Тогава трябва друг титуляр, НОИ в случая", посочи Дянков.

Министърът отново повтори, че това не е национализация. "Тези пари принадлежат на държавата. Фондовете само ги управляват", каза той и така влезе в задочен спор с икономическия министър Трайчо Трайков, който е против прилагането на такъв вариант.

"Простата логика е, че когато парите не са достатъчно на едно място, те няма как да станат достатъчни, когато ги преместиш на друго място. Очевидно е, че над парите, които са акумулирани в професионалните фондове, трябва да се додаде. Ще се додаде, само че сега няма да е ясно колко се додава. Докато при частните фондове вие можете да видите точно какви са разходите им. Те дават данни и ежегодни, и на тримесечие, и на месец, някои всеки ден. В НОИ такава прозрачност няма", заяви Трайков пред БНТ.

"НОИ е доказал, че може да държи хората на опашки в коридорите и че може да им губи данните. Но не е доказал, че може да управлява пари. За това продължаваме този дебат", допълни той.