"Не виждам много сигурност в бюджета за 2027 г." Това заяви пред БНР Радан Кънев, евродепутат и председател на "Демократи за силна България".

"Бюджетът трябва дългосрочно да ни покаже, че България няма да влезе в дългова спирала, че няма постоянно недостигът на приходи за това, което държавата смята за необходимо да изразходва, да бъде попълван с нов дълг. Нашият дълг все още не е висок. Но ако погледнем бюджета в неговата 3-годишна част, ще видим, че ежегодното дългово бреме се предвижда да нарасне тройно. Ако има един наистина сериозен сигнал, който трябва да откроим, това е този", посочи той.

По думите му управление, което има самостоятелно мнозинство, има доверие и мандат да провежда по-смели реформи. "Да покаже посока, да покаже цел. За първите шест месеца от упралението на Румен Радев не виждаме нищо подобно. Никаква смелост, никаква амбиция, никаква цел, никаква посока", смята Кънев..

Според него картината не се променя след представянето на проектобюджета за 2027 г.

"Не се чувствам сигурен за моето поколение, още по-малко за това на децата ни, когато видя бюджет, който няма нито стремеж, нито някаква опора, на която да изравни приходите и разходите", каза председателят на ДСБ.

"След 3-4 години ще сме изправени пред дългова криза. Трябва да се съкращават разходи в разходната част, ако не искаме да обременим малкото работещи хора в България с непосилни данъци", добави той.

По думите му бройките, които се посочват за съкращение в администрацията, са по-малко от незаетите бройки. "Дори не се предлага съкращаване на всички незаети", посочи той.

Кънев коментира и предвиденото облагане на банки и търговски вериги с данък "Свръхпечалба":

"Освен че няма да доведе до повече до повече продукт у частния сектор, а до по-малко, е също еднократен акт. Къде е посоката, където приходите и разходите се сближават като нива, докато станат нула и се появи излишък?!"

Той сподели и тревогите си, свързани с пенсионния модел у нас.

"Увеличението на пенсионната вноска е всичко друго, но и решение на дългосрочния проблем. Искам да видя как ще стигнем дотам, че след 20 години нашите деца да не се разоряват под натиска на нашите пенсии, защото натам е тръгнала България", посочи той.

По думите на Кънев е е очевидно, че правителството се е опитало да пренасочи част от вноските от втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ). "Не е изненада. Прави се непрекъснато от 12 години", заяви той.

"Тази реформа влезе в сила през 2001 г. Беше предназначена да балансира пенсионната система в България, да не товари младите поколения с тежестта на едни нарастващи непрекъснато пенсиониращи се поколения. Предвиждаше частният стълб да се увеличава. Предвиждаше да се натрупа Сребърен фонд, който да работи като буфер", обясни Кънев и добави: "Престана нарастването на вноските във втория стълб, след което започна търсене как те да бъдат ограбени. То продължава и днес".

Председателят на ДСБ смята, че вторият пенсионен стълб е неизбежен заради обърнатата демографска пирамида в страната. "Вторият стълб не е дясна идеологическа игра", посочи той.

"Тук ни трябва национално съгласие, а не тайни опити да се забърше някой лев. Без лични натрупвания, които държавата да не може да пипа, ние не можем да разчитаме, че българският пенсионен, а и бюджетен модел ще оцелее много дълго време. На тази база трябва да градим дългосрочен консенсус", смята Кънев.