Радан Кънев, бивш съпредседател на Реформаторския блок, "изпитва неудържимо желание да се извини" за "историческия компромис" отпреди две години, когато Блокът, който тогава бе в управлението, се поддаде на натиска на ГЕРБ и ДПС за ревизия на конституционните промени за съдебната власт. Това бе направено с идеята да се спаси поне част от съдебната реформа, предлагана от тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Впоследствие обаче ГЕРБ, БСП и ДПС "опраскаха" и "историческия компромис", в резултат на което Иванов подаде оставка, а Кънев и партията му ДСБ оттеглиха подкрепата си за кабинета "Борисов 2".

Ето позицията на Радан Кънев (в момента зам.-председател на ДСБ), публикувана на личната му страница във Фейсбук :

Nie entschuldigen, Baby. Nie reden. Blumen schicken. Ohne Brief. Nur Blumen. Die decken alles zu. Sogar Gräber* – казва Ото Кьостер от романа "Трима другари" на Ремарк.

И повечето български политици – особено тези, които никога не са чели дори Ремарк – следват завета му.

Но днес, близо три години след изборите през 2014 г., когато огромен брой честни работещи българи повярваха на Реформаторския блок и две години след провала на "историческия компромис", в който вложих цялата си енергия и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо желание да се извиня. На тези, които ме подкрепиха през 2014-а, които ми вярваха през 2015-а, които се надяваха на ново, почтено, силно и обърнато към бъдещето демократично обединение през 2016-а.

Изпитвам нужда да поема моята част от политическата вина (а може и повече, видимо има желаещи да споделят своята) за катастрофата на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.

Защото през изминалата седмица с избора на силно "специализираната" парламентарна квота на ВСС, с назначаването на Мавродиев в Банката за развитие, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична държава атака на изпълнителната власт срещу частен бизнес, с общото интервю на българския и руския главен прокурор родината ни наистина удари дъното.

И оттук насетне въпросът не е КОЙ?, защото всички знаем кой. Въпросът е "Накъде" и "Как". Въпросът е каква е цялостната пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската стабилност, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство около властта на Борисов – Пеевски, а на национално мнозинство, обединено около общи национални цели и стратегия за развитие на страната и обществото ни в единна Европа.

Но без оценка на близкото минало това ми се струва невъзможно. Един друг любим автор – за разлика от Ремарк още жив – пее:
…regret is just a memory written on my brow
And there’s nothing I can do about it now…**

И все пак предпочитам – като личен акт – извинението пред покриването на гробовете с цветя и рози.
…
*Никога не се извинявай, бебо. Никога не говори за това. Изпрати ѝ цветя. Без писмо. Само цветя. Те покриват всичко. Дори гробове.
**…съжалението е само спомен върху веждата ми. И нищо не мога да направя за това…“ от песен на Уили Нелсън.