Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъде обявено за противоконституционно решението на Народното събрание за създаване на временна комисия, която да разглежда проекта на ГЕРБ за нова конституция. 

В комисията, гласувана на 2 октомври, участват само управляващите ГЕРБ и "Обединени патриоти" плюс присъдружната им "Воля". Това прави съществуването ѝ безпредметно, защото тези партии няма как да съберат нужните повече от 160 гласа за свикване на Велико Народно събрание. БСП и ДПС вече обявиха, че няма да подкрепят подобно предложение, а без тях всички останали депутати са 143-ма.

Кой какво може да обсъжда

Президентът Радев се аргументира пред КС по следния начин: Обсъждането на един нормативен акт и предлагането на промени в него е част от самото му приемане, а според действащата конституция нова може да се приеме единствено от Велико народно събрание. В този смисъл действията на комисията противоречат на основния закон, пише президентът до КС.

"По този начин Народното събрание предвижда да се произнася по въпроси, по които няма компетентност, тъй като то може да решава дали да се произведат избори за Велико народно събрание, но не и да приема решение по внесения проект, което е в правомощията на Великото народно събрание", се казва в искането.

Според тълкуването на президента единственото, което обикновено Народно събрание може да обсъжда, е дали дали да се свика Велико народно събрание. Оттам насетне евентуалните промени в проекта са изцяло в неговите правомощия.

Синтактичен анализ

Освен, че няма правомощия да обсъжда и променя внесения проект за конституция, комисията е създадена в нарушение на принципа за правовата държава, пише още държавният глава. Той посочва, че самото решение за създаване на комисия е изключително неясно и не се знае какво точно възнамерява да прави тя.

Радев дава пример с определения от парламента предмет на дейност на комисията под заглавието – "Проект на Конституция на Република България". В това заглавие няма думата "нова", което пък водело до съмнение, че управляващите може да се опитат да променят и действащия основен закон.

"От гледна точка на синтактичния анализ използването на думата "конституция" в нейната членувана форма изразява определеност. Република България има една конституция и това е приетата през 1991 г. и действаща с измененията като такава единствена Конституция на Република България. Когато се каже "проект на Конституцията", това означава проект на действащата конституция. От текста на решението на Народното събрание не може да се изключи възможността Народното събрание да подготвя и проект за изменение и допълнение на действащата конституция", аргументира се Радев.

В искането си до КС Румен Радев всъщност е подчертал това, което от ГЕРБ повтарят от няколко месеца – промени във вече внесен проект за нова конституция може да прави само ВНС. В същото време обаче управляващите са създали временна комисия в обикновения парламент, чиято дейност е "разглеждане на проект на Конституцията" и на конкретни предложения.

"Формулираната основна задача на временната комисия "да предлага конкретни предложения за промени" в проекта за нова конституция е в нарушение на действащата конституция. Внасянето на промени в проект за нормативен акт представлява част от процеса на неговото приемане. По чл. 158, т. 1 от КРБ Великото Народно събрание (ВНС) е единственият орган, който е компетентен да приема нова Конституция на Република България, следователно и да обсъжда промени в проект за такава", посочва Радев.

Тупането на топката

Още когато премиерът Бойко Борисов лансира идеята за "рестарта на държавата" чрез приемане на нов основен закон, основните критики бяха, че единствената цел е печелене на време. След внасянето на набързо скалъпения проект за нова конституция, от ГЕРБ обявиха, че с процедурата "ще се бърза" т.е.- гласуването за евентуално свикване на ВНС ще е в първия възможен момент – 2 ноември, а междувременно щели да се опитват да търсят подкрепа от депутати от БСП и ДПС.  

Действията на управляващите обаче показаха съвсем друго. За около един месец темата бе забравена, а после бе лансирано създаването на комисията. Беше обявено, че ще се искат становища от широк кръг експерти, извънпарламентарни партии и дори Венецианската комисия към Съвета на Европа, чиито препоръки през годините са били пренебрегвани от българските власти.

Комисията бе създадена за срок от два месеца, което означава, че самите управляващи вече не са толкова твърди в публичните заявки за "бързане", защото този срок изтича месец след първия момент, в който може предложението за ВНС да се внесе в пленарната зала и да се подложи на гласуване.

Междувременно ще са възникнали други неотложни задачи като приемането на бюджета за 2021 г., което би отсрочило окончателното гласуване на решението за свикване на ВНС. От 22 декември до 10 януари депутатите са във ваканция, освен ако не решат друго, но засега това изглежда малко вероятно. Евентуалното приемане или отхвърляне на решението за ВНС може да се измести за началото на 2021 г., а с него и оставката на премиера Бойко Борисов, ако има такава. Тогава обаче тя би била безпредметна, защото самите редовни избори ще са през март.