Денят "Х" приключи без оставка: ГЕРБ събра подписи за конституция, кризата ескалира (видео)

ГЕРБ, "Обединени патриоти", "Воля" и двама независими подкрепиха компромисно скалъпен проект

Даниела Дариткова и Искрен Веселинов обявиха постигнатата договорка за нова конституция. Сн. БГНЕС

Управляващото мнозинство събра повече от 120-те заветни подписа за внасяне на нова конституция, с което си гарантира оставането на власт на фона на продължаващи 56 дни протести с искания за оставката на кабинета и главния прокурор. При положение, че БСП и ДПС са твърдо против нова конституция и свикване на Велико народно събрание, перспективата управляващите да съберат необходимите за това 160 гласа е нулева, което допълнително делегитимира правителството.

Така политическата криза ескалира, тъй като протестите, гражданското неподчинение и блокадите ще продължат.

Заявката на ГЕРБ беше, че ако на 2 септември не успее да получи нужните 120 подписа за набързо скалъпената си проектоконституция, премиерът ще подаде оставка. Коалиционните партньори от НФСБ подкрепиха безусловно, но проблем се оказа третата партия в управлението ВМРО, която поиска в проекта да бъдат включени собствените ѝ предложения. След преговори, продължили два дни, ГЕРБ и ВМРО стъкмиха в сряда следобед нов компромисен вариант на конституция, с което бяха гарантирани 116-те подписа на всички депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти".

Общият брой на събраните подписи е 127, тъй като проектът е подкрепен от още 11 народни представители – основно от "Воля", както и двама независими - напусналият групата на БСП Спас Панчев и изгоненият от групата на ДПС Ангел Исаев.

Компромисен вариант на конституция плюс референдум

В новия вариант на конституцията се връща преамбюлът, описанието на герба и се премахва възможността за законодателна инициатива на "Съдебния съвет на прокурорите".

По три от условията на ВМРО, по които не е постигнато съгласие – образователен ценз за гласуване, връщане на задължителната казарма и разширяване правомощията на президента със законодателна инициатива и внасяне на вот на недоверие, ще бъде проведен референдум, успоредно с изборите за Велико народно събрание. 

"Записахме преамбюл така, както искаха колегите от ВМРО. Премахнахме възможността за законодателна инициатива на съдебната власт, защото този елемент в нашите предложения предизвика сериозни спорове, записахме изрично текста от Закона за герба в конституцията, за да бъде много точно и детайлно описан българският герб, и ред други промени, които вие ще видите", заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова след края на преговорите с ВМРО.

Съпредседателят на групата на "Патриотите" Искрен Веселинов изброи по кои от техните условия са направили компромис:

"Знаете, че ние искахме въвеждане на образователен ценз. Друга важна точка, която предлагахме на нашите колеги, беше да включим разширяването на президентските правомощия. И третата тема, по която имахме различия, е свързана с наборната военна служба. Тези три теми не влизат като запис в конституцията, но всъщност тези три теми ще бъдат подложени на референдум едновременно с провеждането на избори за Велико народно събрание."

Искането на ВМРО за задължително гласуване присъства, но в по-мека форма.

Веселинов изрази задоволство, че е прието предложението им да се включи преамбюл в основния закон, в който е записан "неотменимият дълг да пазим националното и държавното единство на България"; гласуването да бъде определено като граждански дълг; да се изброят правата на българските общности зад граница; да се опише подробно гербът на републиката."

Проектът е внесен, но какво следва?

Въпреки че са събрани 127 подписа, продължаването на процедурата изглежда безпредметно – от 2 до 5 месеца след внасянето на проекта парламентът трябва да обсъди дали да има Велико Народно събрание, а за да бъде свикано то са необходими 160 гласа.

"Смятам, че дебатът, който предстои, ще бъде ползотворен, в интерес на българските граждани", каза Дариткова.

БСП и ДПС обаче вече обявиха, че не подкрепят инициативата, а всички останали депутати са 137. Все пак Борисов може да реши да продължи да протака с мотив, че може да убеди отделни депутати от двете партии.

Например в края на 2019 г. 27 социалисти подкрепиха избора на бившия главен прокурор Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ, въпреки че партията имаше решение да гласува против.

"Ние имаме над 1.2 млн. избиратели, които са ни подкрепили на последните избори. Нашите избиратели, заедно с тези на ВМРО и НФСБ, дават гаранция от 1.5 млн гласа за подкрепа за това управление. Ние имаме доверието на нашите избиратели", каза Дариткова в отговор на въпрос дали това мнозинство има нужното доверие сред хората, за да прави промени в конституцията.

Проучванията на различни социологически агенции обаче показват, че към днешна дата мнозинството от българите подкрепят протестите, а доверието на настоящия парламент е между 10 и 15 на сто.

В първия работен ден на депутатите след лятната ваканция стана ясно, че и конфигурацията в Народното събрание е променена, тъй като ДПС обяви за свой приоритет съставянето на експертен антикризисен кабинет като алтернатива на предсрочни избори.

Същата позиция изрази и партия "Воля", чиито политически позиции обикновено са функция на външен натиск. Досега 12-те депутати на аптекарско-петролния бос Веселин Марешки осигуряваха гласове за управляващите в критични моменти, същото правеше и ДПС (25 депутати). В сряда обаче "Воля" заяви, че най-доброто за държавата е парламентът да излъчи народно правителство от професионалисти и експерти – същото което иска и ДПС.

Марешки освен това каза, че "Воля" няма да даде подписи за внасянето на нова конституция, но часове по-късно лично той и още осем от неговите депутати подписаха.

Очевидно това ще е моделът, по който ще работи парламентът до края мандата.

В същото време източници, близки до управляващата коалиция, заявиха пред Mediapool, че правителството действително обсъжда вариант да подаде оставка и да се състави експертен кабинет, но засега този вариант е останал на заден план.

При всички случаи за Бойко Борисов най-важно остава да не подава оставката, за която призовават антикорупционните протести, за да избегне предсрочни парламентарни избори, организирани от служебно правителство на президента Румен Радев. Това е сценарият, който управляващите искат да избегнат чрез предложението за нова конституция и ВНС.

Другият вариант е Борисов да склони ГЕРБ да участва в поисканото от ДПС експертно правителство. Политическата цена би била висока, но ако Борисов реши да я плати, това ще е знак, че по този начин иска да договори гаранции за себе си срещу политически линч и наказателно преследване.

При такава развръзка на политическата криза обаче протестите няма да спрат.

Споделяне

Още по темата

Още от България