Президентът Румен Радев потвърди, че ще сезира Конституционния съд (КС) за промените в конституцията, които в сряда бяха окончателно приети от парламента.

"За експеримента с Конституцията българите ще плащат тежка цена, сезирането на КС е мой дълг като държавен глава", каза Радев.

"Беше ясно, че гласуваните промени няма да решат проблемите в правосъдието и да гарантират справедливост за българските граждани, с каквато цел бяха инициирани. За сметка на това подкопават устоите ни като демократична, правова и суверенна държава. Зад тези промени прозира една цел – управляващите партии да запазят влияние, дори когато напълно загубят доверие", добави той.

По думите му с допускането на чуждо гражданство в управлението на страната "те показват, че наличието на двойни стандарти на лоялност към България за тях не са проблем".

Радев не уточни кои текстове точно ще оспори.

Денков: Промените не са насочени срещу Радев

Малко по-късно премиерът Николай Денков коментира, че "очевидно президентът е заинтересовано лице в тази ситуация и няма как да очакваме той обективно да оценява какво е решено по отношение на служебните правителства".

Денков посочи, че по никакъв начин промените в конституцията не се правят конкретно срещу президента.

Още по темата

Конституционната реформа е приета окончателно

20 декември 2023 10:51

"Всякакви спекулации, че се прави нещо срещу конкретен човек, нямат никакво основание", добави той.

Премиерът обясни, че с измененията служебните правителства не се премахват, каквото предложение е имало от Венецианската комисия, тъй като има европейски държави без такива правителства.

"Мисля, че достатъчно ясно беше обяснено, че служебните правителства са замислени в конституцията като преходен период от едно редовно към друго редовно парламентарно мнозинство с основна задача да осигурят честни избори, каза Николай Денков.

По думите му през последните години се реализира друга ситуация, показва, че имаме проблем в конституцията.

Според него този проблем е бил адресиран по доста адекватен начин с промените.

По думите му много по-важни са промените в конституцията, свързани с правосъдната система.

Това са промени, които се очакват от много години и действително се радвам, че имаме конституционно мнозинство, което ги гласува, коментира министър-председателят.

"Текстовете, които бяха гласувани, са съгласувани с Венецианската комисия и с Европейската комисия. Свързани са с предложения по Доклада за върховенството на правото от Европейската комисия", посочи Денков.

По думите му всякакви спекулации, че това са решения, които хора в България в тесен кръг са взели, изобщо не съответстват на действителността.  

Какви са промените

С промените в конституцията се премахва едноличната власт на президента върху служебните правителства. Парламентът остави правомощието на президента да назначава служебните премиери, но той ще трябва да избира между предварително изброени седем длъжностни лица. Това са председателя на НС, председателя на Сметната палата или заместника му, управителя и подуправителя на БНБ, омбудсмана или неговия заместник.

Освен това промените разрешават българи с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за депутати и министри. За да бъде избран българин с двойно гражданство за депутат, има условие за 18-месечна уседналост на територията на страната.

С промените Висшият съдебен съвет се разделя на две – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Целта е гарантирането на независимостта на съдебната власт от прокуратурата и парламента. Между двата съвета ще има общо звено, което ще обсъжда общия бюджет на съдебната власт и обучението на магистратите.

Главният прокурор вече ще е с петгодишен мандат, докато председателите на двете върховни съдилища запазват седемгодишните си мандати. Членовете на съдебния и прокурорския съвет ще имат четиригодишни мандати.