България се очертава като основното препятствие пред включването на руския патриарх Кирил в новия пакет санкции на Европейския съюз срещу Москва. Така София заема позиция, която през последните години последователно беше отстоявана от Унгария на Виктор Орбан.

 

Информацията бе съобщена първо от изданието Politico, което се позова на двама европейски дипломати. По-късно в сряда българската позиция бе потвърдена от външния министър Велислава Петрова.

 

 

Мотивирайки отакза за подкрепа на санкции срещу руския патриарх, Велислава Петрова каза, че те са "със символен характер" и "не осъществяват икономически натиск".

 

Те биха били "контрапродуктивни и създават среда да се води антиевропейска пропаганда, че Европа има вмешателство в църковни дела", каза Петрова. 

 

 

 

"Не мисля, че ограничаването на финансовите активи в определени банки на руския патриарх ще предотврати дейността му, каквато и да е тя", заяви министърката и добави:

 

"Българската позиция е ясна: подкрепяме санкции, които имат икономически ефект и не ощетяват държавите членки повече отколкото ощетяват Русия и които нямат символен характер. Има редица елементи, които не подкрепяме. От една страна по енергийна линия и санкции, свързани с руския патриарх Кирил".

 

Европейската комисия обяви, цитирана от БТА, че очаква  предложението за ново разширяване на санкциите срещу Русия заради войната в Украйна да бъде одобрено бързо.

 

"Изявлението на Г-7 вчера отбеляза, че е време за увеличаване на натиска над Русия, работим в тази посока. Разговаряме с държавите от ЕС и ще продължим конструктивно да обсъждаме представеното предложение, с надеждата да бъде одобрено възможно най-скоро", каза говорител на ЕК на пресконференция в отговор на въпрос, свързан с твърденията в някои медии, че България възразява срещу част от предложението.

 

Патриарх Кирил е сред най-влиятелните религиозни фигури в Русия и един от най-видимите поддръжници на войната, водена от Кремъл срещу Украйна. Още през 2022 г. Европейският съюз се опита да го включи в санкционния списък заради подкрепата му за руската инвазия и разпространяването на пропагандни послания в нейна защита.

 

Тогава предложението бе блокирано от правителството на Виктор Орбан, което аргументира позицията си със защита на религиозната свобода.

 

През последните години именно Унгария бе тази, която последователно възпрепятстваше санкции срещу предстоятеля на Руската православна църква, но новото унгарско правителство даде сигнали, че няма да пречи. Сега, според европейски дипломати, съпротивата срещу предложението идва от София.

Новият пакет санкции беше представен от Европейската комисия на 9 юни и се очаква да бъде обсъждан от държавите членки през следващите седмици.

 

 

Позицията за санкциите идва след няколко решения на кабинета на Румен Радев, които го отдалечиха от преобладаващата линия в Европейския съюз по отношение на войната в Украйна.

 

Правителството вече обяви, че спира директната военна помощ за Украйна. Малко преди това София не подкрепи и инициативата за създаване на специален международен трибунал за руския президент Владимир Путин.

Очакванията обаче бяха, че България няма да се противопостави на новия санкционен пакет.

 

Като президент Румен Радев беше сред европейските лидери, които най-често призоваваха за ограничаване на военната помощ за Украйна и за мирно решение на конфликта, което според Кремъл означава украинците да спрат въоръжената съпротива. След като спечели парламентарните избори през април т.г., Радев смекчи публичната си реторика по темата, но действията на правителството му продължават да предизвикват въпроси сред европейските партньори на страната.

 

В същото време кабинетът не е предприел действия за ограничаване на износа на българско оръжие, което достига до Украйна чрез посредници и партньорски държави.

 

България традиционно заема предпазлива позиция по въпроси, свързани с Руската православна църква и нейния предстоятел. И при предишни обсъждания на санкции срещу патриарх Кирил София изразяваше резерви, аргументирайки се с необходимостта от защита на религиозната свобода и избягване на мерки срещу духовни лидери.

Българските власти не излязоха и с официална позиция след руската атака, която опожари част от Киево-Печорската лавра – един от най-значимите православни комплекси в Източна Европа и обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
 

 

Асен Василев: Кирил е служител на КГБ, а не духовно лице