Премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова обявиха във вторник част от промените, които най-вероятно ще бъдат предложени в ревизирания Бюджет 2026 спрямо първоначалния проект. Приемат се почти всички предложения на бизнеса за отпадане на вдигането на осигуровките, на данък "дивидент", на софтуера за приходите и т. н. (виж в карето долу, б. р.). Всичко това отваря допълнителна дупка в бюджета."Търсят се 1.49 млрд. евро (3 млрд. лв., б. р.)", поясни Петкова, като уточни, че те ще се намерят предимно чрез орязване на капиталовата програма. Според премиера Росен Желязков ще отпаднат проекти в сферата на отбраната, регионалното развитие и транспорта. 

Заложеният дефицит в първоначалния проект бе 3.65 млрд. евро (7.1 млрд. лв.).

След големия граждански протест в понеделник правителството капитулира, като обяви, че ще предложи на парламента оттегляне на приетите на първо четене закони за държавния бюджет, както и за бюджетите на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.

"Новата бюджетна процедура ще отнеме толкова време, колкото е необходимо. Ще бъдат разгледани всички постъпили предложения от социални партньори, партии и опозиция. Ще направим необходимото дебатът по отношение на бюджета да бъде консенсусен, да бъдат взети всички постъпили предложения, да се вземат предвид гласовете на работодателите и на синдикатите", каза Желязков. Той добави, че правителството ще направи всичко възможно до края на 2025 г. България да има закон за държавния бюджет за 2026 г.

Новите мерки 

В ревизирания проект правителството се отказва изцяло първоначалната идея за вдигане на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта през 2026 г., както и от покачването на данък "дивидент" от 5% на 10%. Финансовият министър Теменужка Петкова обясни, че вдигането на данък "дивидент" е било предложено след разкрити различни случаи на избягване на данъка върху дохода (10%) чрез плащане на заплати през дивидент (данък 5%). С изравняване на нивата на двата вида облагане тази злоупотреба би била избегната, посочи Петкова.  

Засега няма яснота дали остава предложеното повишаване на максималния осигурителен доход от 4130 лв. на 4600 лв., което според работодателските организации е прекомерно. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев предложи да се помисли дали и тази мярка да не отпадне, защото на протеста в понеделник той е видял много млади хора, които биха били засегнати негативно от предложението.

Правителството ще отговори на очакванията за премахване на автоматичния механизъм за нарастването на заплатите в публичния сектор. В момента подобен механизъм е въведен за определянето на минималната работна заплата (от която зависят някои социални плащания), а също и заплатите на учителите, университетските преподаватели, военните, полицаите и други служители в сектор "Сигурност".

На този етап няма да има промени в определянето на минималната работна заплата (МРЗ), както и на свързаните с нея плащания на приемните семейства и личните асистенти. Деница Сачева от ГЕРБ обаче обясни, че има огромен проблем със заплатите на личните асистенти (1.4 пъти от размера МРЗ). Разходът на бюджета по това перо е нараснал лавинообразно от 3.5 млрд. лв. на 8 млрд. лв., а самите лични асистенти са се увеличили от 12 500 души на около 90 000 души, каза Сачева. Според нея тук има огромни злоупотреби, но поради "политическата злоупотреба на хората с увреждания през 2019/2020 г." партия ГЕРБ не би се наела да прави реформа без "сериозен политически консенсус" по темата.  

За да се съкратят разходи, ще се преразгледа и капиталовата програма, за която в първия вариант бяха заложени около 7.7 млрд. евро. Това ще стане в годината, в която трябва да приключи изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. По думите на Желязков ще се "преразгледат" проекти в сферата на отбраната, регионалното развитие и транспорта. По принцип завишаването на капиталовите разходи се ползва и като буфер в бюджета, което значи, че в ревизирания си вариант финансовият план на държавата ще е и с по-малко резерви.

Още по темата

Правителството капитулира след протестите и изтегля Бюджет 2026 (видео)

2 декември 2025 14:28

Кабинетът обаче не смята да пипа средствата за инвестиционната програма с общинските проекти, която вече набъбна на над 8 млрд. лв. Според Росен Желязков тези средства не трябва да се преразглеждат с оглед на справедливото развитие на регионите.

Управляващите смятат да се откажат и от всички допълнителни промени, разбунили обществените настроения. Желязков конкретно посочи, че ще отпаднат текстовете за концесия на държавния тотализатор, за държавни гаранции от 2 млрд. евро за придобиването на "Лукойл".

Между двете четения бяха внесени също текстове за покачване на концесионните такси за добив на полезни изкопаеми, като засега не е ясно дали и те ще отпаднат.

Кабинетът ще се откаже и от задължителното въвеждане на одобрения от държавата софтуер за управление на приходите, от което се очакваха допълнителни постъпления от около 320 млн. евро. Министър Теменужка Петкова е приела аргумента, че моментът на въвеждане на еврото не е подходящ за подобна трансформация.

Очакванията на бизнеса за 10% съкращения в държавната администрация биха довели не до приход, а до първоначален допълнителен разход за обезщетения от около 500 млн. лв., каза Желязков, но въпреки това обеща административна реформа.  

БСП: Социалните придобивки ще останат 

Въпреки че премиерът обяви отпадане на автоматичните механизми за определяне на заплатите в публичната сфера, вицепремиерът и председател на БСП Атанас Зафиров обяви, че договорените социални придобивки ще се запазят.

Социалните придобивки, които договорихме, ще бъдат запазени и това беше категорично потвърдено както в разговора ми с министър-председателя, така и по време на заседанието на Съвета за съвместно управление", каза Зафиров, който в края на миналата седмица заплаши, че левицата може да преосмисли участието си във властта, ако отпаднат социалните придобивки от финансовия план за догодина.

"Нещо повече – новата процедура, която се отваря сега, дава допълнителен шанс
някои от мерките, които не успяхме да договорим в рамките на настоящия
бюджет, да бъдат включени в текущия процес", посочи Зафиров.

Желязков: Протестът не беше политически, а социален  

"Аз съм протестирал през 1990 г., 1996 г., и подкрепям тези хора, които протестират за повече права и справедливост. Считам, че протестът има не толкова политическа, а повече социална, човешка страна за търсенето на повече диалог, повече толерантност, и повече хармония във взаимоотношенията в обществото", каза Росен Желязков.

Това е видим протест на младите хора, които търсят своето място в България, които ние сме длъжни да чуем, и трябва да направим необходимото да бъде осигурено със средствата, които има държавата, добави премиерът.

"На въпроса, който се поставя днес, и който е политическо искане за оставка и за вот на недоверие, позицията на правителството е, че следващите месеци са изключително важни за политическата ориентация на България. Приемането на еврото не е даденост, този сложна коалиция, която изградихме с партии, които са били опоненти, имаше за цел България да завърши своята пълноценна интеграция в ЕС. Еврото не е просто средство за икономиката ни, това е нашето завършване на този процес в тези трудни времена, в които различни сили се опитват да отклонят България от този предопределен още преди години избор", добави Желязков.

По думите му декември ще бъде най-трудният политически месец със социално напрежение. Снощните провокации нямаха нищо общо с протеста отпред. Провокаторите, които чупеха и рушаха, искаха да влязат в стълкновение с полицията, задачата им бе да се окървави протеста. Организаторите на протеста нямат нищо общо с тези провокатори, допълни премиерът.

Протестът вчера не беше партиен, независимо от това, че определени политически формации се опитват да го яхнат, добави той.

Българското правителство е готово да влезе в дебат по заявения вот на недоверие, но той ще бъде свързан както с повода за него – бюджетната процедура, но ще бъде и ценностен – накъде отива България след 2026 г. Заварихме България с дупка в бюджета от 18 млрд. лв., припомни Желязков.

"Ще се вслушаме в предложенията на бизнеса, така че българската икономика да работи спокойно догодина. Допуснахме тактическата грешка да не влезем в разговор със социалните партньори, и отчитаме тази грешка; както и че допуснахме спекулации по приходната и разходната част. Вярвам, че гласът на разума на онези, които споделят европейските ценности, които толкова трудно отстояваме, ще са наши партньори в този нелек път. Политическият разговор не спира дотук, но нека като общество да сме по-мъдри и да влезем в 2026 г. спокойно", призова премиерът.

В момента без бюджет няколко седмици преди влизането на България в еврозоната, нямаме право да абдикираме. Когато политическите задачи са изпълнени – като тази, нямаме право да се удавяме като власите, завърши премиерът.