Дали българският еврокомисар ще се казва Румяна Желева или не, още не e ясно. Но вече няма и кой знае какво значение. Защото така или иначе резултатът за България е ясен. И той се казва срам.

Изглеждаше невероятно с каква сила и скорост срамът се отприщва и стоварва от началото до края на така нареченото изслушване на българската кандидатка пред Европарламента във вторник. И все пак резултатът беше напълно предвидим.

За провала на българската кандидатура нейните противници организираха в характерния си конспиративен стил типично "активно мероприятие". Провалът обаче беше програмиран по-рано със самия избор на кандидат и с неговото решаващо "проактивно" участие.

Най-напред Желева влезе в сътворения от самата нея капан на съмнителните неясноти около бизнес-предверието на политическата си кариера. Възможно е тези неясноти да са плод на документална немарливост, но на високите нива на политическата игра това също се наказва, което би трябвало да се предвиди.

Още по-учудващо е, че тя изглеждаше напълно неподготвена да отговори на обвиненията, седмици след като за тях говореха всички. Непрекъснатото повтаряне, че обвиненията не отговарят на истината, и позоваване на българските власти, част от които е самата Желева, само усложниха положението и засилиха съмненията.

Не помогна и мотивът, че "не сме се събрали за това". И проблемът не беше езиков – в не много добрия английски или в не много по-добрия български. Просто се оказа, че кандидат-комисарят не е подготвен да отговаря и на чисто професионалните въпроси по своя бъдещ ресор.

Впрочем, това не е учудващо за запознатите с изявите на българския външен министър, характеризиращи се главно с общи и кухи фрази. Отговорите в Европейския парламент бяха в същия стил, като ще се запомнят главно с изразената готовност за сътрудничество с всички, за пътуване навсякъде по света и за "проактивност" без уточняване на конкретните активности.

Вариантите оттук нататък са известни. Възможно е, въпреки всичко, политически калкулации на високо европейско ниво да направят Румяна Желева еврокомисар. Възможно е номинацията ѝ да бъде оттеглена и заменена. Възможно е, макар и да изглежда малко вероятно, тя сама да се откаже. При такъв сценарий Желева бе следвало да подаде оставка и поста външен министър на България.

Каквото и да стане обаче, стореното не може да бъде поправено. Авторите на българската кандидатура се провалиха в опита за различност и само затвърдиха образа на България като проблемна страна, белязана дълбоко от съмнения за корупция по върховете на властта.

Не би помогнало кой знае колко, но не би било излишно сега да се извинят на всички българи за унижението. Но и това изглежда малко вероятно.

Запис на изслушването на кандидата за еврокомисар Румяна Желева