Ако повдигнете пред служители в Брюксел въпроса за плановете на ЕС да се разшири на Балканите , не след дълго разговорът ще се насочи към корупцията и организираната престъпност, пише в сряда лондонският "Файненшъл таймс" в електронното си издание.

Тези явления предизвикват сред членовете на блока – особено сред богатите западни страни – опасения, свързани с ускоряването на плановете за разширяване.

Проблемът се корени в решението на ЕС да приеме България и Румъния през 2007 г. въпреки основателните подозрения, че и двете правителства са твърде слаби или не желаят да отстранят проблемите, дължащи се на десетилетията бедност и държавен произвол при комунизма. Опитът е толкова разочароващ, че ЕС вдигна летвата за бъдещите кандидати от Балканите.

"Поуката е, че процесът трябва да бъде много стриктен, за да бъде като цяло успешен", казва Роза Балфур от брюкселския Център за европейска политика.

През юли 2008 г. Европейската комисия, загубила търпение към България, предприе небивалата стъпка да замрази стотици милиони евро помощ и да забрани на две държавни агенции да получават пари от фондовете на ЕС.

Нещата донякъде се подобриха, след като премиерът Бойко Борисов встъпи в длъжност през юли миналата
година с платформа за обуздаване на корупцията. Но убийството миналата седмица на радиоводещ, който бе писал за могъщите престъпни групировки в страната си и се хвалеше с връзките си с гангстерите, напомни, че проблемът съвсем не е решен. В България от 2001 г. са извършени над 150 гангстерски убийства, но няма
присъди, посочва изданието.

Що се отнася до Румъния, представители на ЕС похвалиха новия наказателен и граждански кодекс, но изтъкват, че на съдебната власт трябва да има по-голяма независимост, за да си върши работата в борбата с корупцията.

Брюксел установи известен напредък в балканските страни, които се надяват да се присъединят към ЕС през това десетилетие, но въпреки това възприе предпазлива линия. В последния доклад за Сърбия, която подаде молба за членство миналия месец, комисията заяви през октомври: "Правоприлагащите власти проявиха по-силна воля в борбата с корупцията, което доведе до арести на редица заподозрени. Но присъдите по дела за корупция са малко.

Необходими са постоянни усилия за борба с организираната престъпност и за гарантиране на независимост, прозрачност и ефикасност на съдебната система".

За някои граждани на балкански страни високомерният тон е проява на лицемерие, тъй като корупцията съвсем не е непознато явление в големите страни, които отдавна членуват в ЕС. Това е основателно, но не е извинение за протакането, казва Яна Митермайер, ръководителка на брюкселския клон на Трансперънси интернешънъл.

"Присъединяването към ЕС не е магически куршум срещу корупцията. Препоръчваме в докладите за борбата с корупцията да има отбелязан напредък във всички бъдещи и сегашни членове на ЕС", подчертава тя.

По БТА