Осем болници са реализирали по над 100 млн. приходи от Здравната каса за 2025 г. или общо над 756 млн. лв, показват данните за заплатените от здравния фонд суми към 31 декември 2025 г. Три от болниците са държавни, а другите пет – частни, собственост на трите големи болнични вериги у нас. Държавните болници с над 100 млн. лв. постъпления от НЗОК са пловдивската университетска болница "Свети Георги" (192.9 млн. лв), спешната болница "Пирогов" (158 млн. лв.) и варненската университетска болница "Света Марина" (131.2 млн. лв.). Петте частни болници с по над 100 млн. лв. приход от НЗОК за миналата година са столичните "Софиямед" (161.2 млн. лв) и "Токуда" (121.4 млн. лв.), пловдивската "Пълмед" (126.5 млн. лв.) и две болници от веригата "Сърце и Мозък" – в Плевен и Бургас – съответно с приходи 115.4 млн. лева и 101.1 млн. лева.

"Софиямед" и "Пълмед" са част от болнична верига на "Булфарма", собственост на пазарджишкия бизнесмен Михаил Тиков, "Токуда" е от групата на "Аджибадем Сити Клиник", а болниците на "Сърце и Мозък" са собственост на конгломерата "Търговска лига" на бизнесмена Тихомир Каменов. Общо болниците от трите вериги имат приходи от НЗОК за близо 850 млн. лева.

Броят на лечебните заведения с над 100 млн. лева приходи от НЗОК нараства от 6 на 8 за година, като двете нови попълнения са болниците на "Сърце и Мозък" в Плевен и Бургас.

В топ 10 на болниците с най-големи обороти от Здравната каса влизат още столичните ВМА (97.4 млн. лв) и "Свети Иван Рилски" (85.8 млн. лв).

Най-оборотните болници са съсредоточени в 5 области на страната: София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен, които консумират близо 70% от бюджета на НЗОК за болнична помощ. Болниците в тези пет области са получили през миналата година над 3 млрд. лева от бюджета на НЗОК за болнична помощ, който общо възлиза на 4.4 млрд. лева. Само София и Пловдив генерират 50% от разходите на НЗОК за болнична помощ или 2.1 млрд. лева.

Данните за миналата година са резултат от продължаващото разкриване на нови клиники и отделения и разрастването на легловата база в лечебните заведения, както и растящия брой хоспитализации. Големите диспропорции на регионално ниво отразяват това, че в големите градове са концентрирани най-големите и високотехнологични болници, които привличат най-голям поток от пациенти и съответно най-големи приходи от НЗОК. Докато в останалите области на страната лечебните заведения изостават поради липсата на достатъчно пациенти, а оттам – на достатъчно приходи и възможност да привличат и задържат медицински кадри.

Тази тенденция се засилва през последните години на фона на 341 болници, които постоянно се разширяват с нови клиники и отделения и разширяване на легловата база. 

Докато само една от болниците-мастодонти получава 100 млн. приходи от НЗОК годишно, с бюджет за болнично лечение под 100 млн. лева за 2025 г. са общо 17 от 28 области на страната.

Интересно е и съотношението публични-частни лечебни заведения. В няколко области частните лечебни заведения вече концентрират между 50 и 70% от болничния ресурс на НЗОК. Това означава, че те успяват да привличат повече пациенти и медицински специалисти и да генерират по-високи приходи от клинични пътеки спрямо държавните и общинските болници, които по места западат.

Още по темата

Шест болници с по над 100 млн. лв. приходи от НЗОК

22 януари 2025 14:47

Например в Бургас от 27 болници и медицински центрове на договор с НЗОК има пет по-големи частни болници, сред които "Бургасмед", МБАЛ "Сърце и Мозък", МБАЛ "Дева Мария", МБАЛ "Лайф Хоспитал", МБАЛ "Маджуров", както и още толкова частни диализни и медицински центрове и санаториуми. Стойността на извършените медицински дейности в тези частни лечебни заведения е приблизително 250 млн. лв или около 70% от общите разходи за болнична помощ на РЗОК-Бургас в размер на 361.5 млн. лв. Частаната болница "Сърце и Мозък" с приход от 101.1 млн. лв. от НЗОК е с над два пъти по-големи постъпления от областната УМБАЛ Бургас (47.4 млн. лв). Другите две частни болници "Бургасмед" (61.2 млн. лв.) и "Дева Мария" (64.8 млн. лв.) също вече изпреварват държавната болница, като почти са удвоили приходите си от НЗОК, а допреди година бяха зад нея.

Плевен е друг голям университетски и областен град, където частните болници доминират. От 17 лечебни заведения, които работят с НЗОК през 2025 г., 6 са частни: МБАЛ "Авис Медика", МБАЛ "Св. Панталеймон" – Плевен, УМБАЛ "Света Марина"-Плевен, МБАЛ "Сърце и Мозък"-Плевен, Специализирана болница по кардиология-Плевен, МБАЛ "Света Параскева". Тези 6 частни болници са формирали приход от клинични пътеки в размер на 183 млн. лв. или приблизително 65% от общия разход за болнична помощ за областта, който възлиза на 281.8 млн. лв. И тук частната "Сърце и Мозък" (115.4 млн. лв.) изпреварва по приходи държавната университетска болница "Георги Странски" (76.8 млн. лв).

Друга област с голяма концентрация на частни лечебни заведения е Пловдив, където през 2025 г. от 47 лечебни заведения по договор с НЗОК, има 20-тина частни болници и центрове. Сред по-значимите частни играчи на пазара за болнични услуги в Пловдив са: УМБАЛ "Каспела", МБАЛ "Мед Лайн Клиник" АД, "Пълмед", "Централ Онко Хоспитал", "Еврохоспитал", "Селена", "Паркхоспитал", МБАЛ "Света Каридад", МБАЛ-Медицински комплекс "Свети Иван Рилски". Частните лечебни заведения в Пловдив през миналата година са реализирали приходи от над 360 млн. лв. от НЗОК, което е над 50% от общия разход на РЗОК-Пловдив за болнична помощ в размер на 719.5 млн. лв.

В София все още над 50% от обществения ресурс е контцентриран в големия брой държавни и общински болници, някои от които са специализирани и с уникална за страната дейност и лекуват пациенти от цяла България.

В област Пазарджик от 14 лечебни заведения, които работят с НЗОК през 2024 г., 8 са частни – МБАЛ "Здраве" – Велинград; МБАЛ "Хигия" Пазарджик, МБАЛ "Хигия-Север", УМБАЛ "Пълмед"-Пазарджик; "Дъчмед Диализа", "Уни Хоспитал"-Панагюрище, "Фърст диализис", МБАЛ "Проф. Димитър Ранев" ООД гр. Пещера. Тези частни структури са усвоили 111.9 млн. лв. от НЗОК или близо 70% от общия разход за болнична помощ в областта, който възлиза на 167.1 млн. лв. Следва обаче да се направи уточнението, че болницата с най-големи приходи "Уни Хоспитал" (63.8 млн. лв) е не само с регионално, но и с национално значение, тъй като в нея се лекуват и пациенти от София, Пловдив и страната. Болницата е публично-частно партньорство между Община Панагюрище и "Асарел-Медет" АД, където частният инвеститор е с мажоритарно участие.

Русе също е област с добре развита мрежа от частни болници. В Русе има общо 8 лечебни заведения за болнична помощ на договор с НЗОК, от които 3 частни болници от една верига, собственост на наскоро починалия бизнесмен Кирил Панайотов: многопрофилната "Медика Русе", специализираната кардиологична болница "Медика кор" и Специализирана болница по физикална и рехабилитационна медицина "Медика". Трите частни лечебни заведения са получили от НЗОК през 2024 г. за лечението на пациенти 91.8 млн. лв. За сравнение държавната областна болница в Русе е реализирала приходи от НЗОК в размер на 55.1 млн. лева. Общо разходите за болнична помощ на РЗОК-Русе са 173 млн. лв., т.е. над 50% от финансовия ресурс е насочен към частните структури.