България има под средните за ЕС разходи за здравеопазване, но с тях финансира най-раздутата и неефективна болнична мрежа. Българите живеят средно шест години по-малко от останалите европейци и продължителността на живота у нас остава най-ниската в ЕС – 75.9 години през 2024 година, като това се дължи както на слабостите на здравната система, така и на поведенчески фактори. Българите не се отказват от вредните си навици. Делът на възрастните в България, които пушат ежедневно, е най-високият в ЕС, без никакво намаление през последното десетилетие. Това са изводите в здравния профил на България’2025, който е част от доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС, оповестен от Европейската комисия на 11 декември.

Смъртността в България е доминирана от сърдечно-съдови заболявания, отговорни за повече от 60% от смъртните случаи. България продължава да отчита един от най-високите нива на предотвратима смъртност в ЕС.

Още по темата

С най-малко пари финансираме най-много болници и най-плачевни резултати

16 юли 2019 16:23

Предотвратимата смъртност се е увеличила в периода 2019-2022 г. поради епидемията от Covid-19, докато смъртността от лечими заболявания почти не се е подобрила през последното десетилетие и остава повече от два пъти по-висока от средната за ЕС.

Ракът е втората водеща причина за смъртност в България, но според оценки на Европейската система за информация за рака (ECIS), неговата честота през 2022 г. е с 26% по-ниска, а разпространението през 2020 г. е с 39% по-ниско от средното за ЕС . В доклада обаче се посочва, че тези данни изискват предпазливо тълкуване, тъй като вероятно се дължат на слабости в диагностиката, органичения достъп до програми за скрининг и профилактика и проблеми с пълнотата и качеството на националните регистри за рак.

През 2022 г. 43% от българските мъже и 55% от жените над 65 г. съобщават за множество хронични заболявания, което също е над средните за ЕС нива.

Докладът отчита политическия отговор на тези процеси като осигуряването на повече реимбурсирани с публични средства лекарства за сърдечно-съдови заболявания, изграждането на нови центрове за лечение на инсулт и подготовката на скринингови програми за рак, но посочва като недостатък ниският обхват с ваксини, особено срещу човешкия папиломавирус (HPV).

Освен, че българите не се отказват от тютюнопушенето, консумацията на алкохол също не е намаляла и остава с над 10% по-висока от средната за ЕС. Нивата на затлъстяване сред възрастните са сравнително ниски, но само 11% имат физически активности
поне три пъти седмично, което е най-ниският дял в ЕС.

Още по темата

С най-много хоспитализации в ЕС България е шампион по смъртност

23 ноември 2017 17:10

Разходите за здравеопазване в България са значително по-ниски от средните за ЕС.
През 2023 г. разходите на глава от населението са били 2085 евро (коригирани
спрямо покупателната способност), което е малко над половината от средния за ЕС
разход от 3832 евро. Докато разходите за здравеопазване в България като дял от БВП
са били 7.9% при средно 10% за ЕС.

Публичното финансиране покрива едва 63% от разходите за здравеопазване, а почти всички останали разходи са от джоба на пациентите. За сравнение средно в ЕС публичните разходи покриват 80% от здравните услуги и доплащането от пациентите е 20%.

България е с най-големия дял от разходите си за здравеопазване в ЕС за лекарства, но публичното покритие за медикаменти в аптеките е най-ниското в ЕС, което се дължи на ниските общи здравни разходи и ниският процент на реимбурсация. Така домакинствата в България финансират над 75% от разходите за лекарства.

Здравният модел в България продължава да е фокусиран върху болниците, като броят на болничните легла продължава да нараства, отчита още здравният профил на страната ни.

През 2023 г. е имало 8.6 болнични легла на 1000 души население, което е 50% над средното за ЕС и в рязък контраст с тенденциите в Европа броят на леглата у нас продължава да се увеличава през последните години. Заетостта на леглата у нас е била само 57% през 2023 г., доста под средната стойност за ЕС от 68%. В комбинация с една от най-кратките средни продължителности на престой в ЕС, това сигнализира за неефективен модел.

Двигателите на този неефективен модел се коренят в организацията на грижите
и финансовите стимули: затруднен достъп до първичната медицинска помощ
заради ограничени направления, които карат пациентите или да чакат, или да плащат от джоба си, или да заобикалят първичната помощ като отиват директно в болниците.

Докладът "Състояние на здравеопазването в ЕС" сочи, че Европа спешно се нуждае от иновативни и устойчиви здравни системи, за да подобри здравеопазването и да повиши конкурентоспособността. Посочват се четири области, в които е необходимо подобрение: предотвратяване на незаразните болести, ускоряване на цифровата трансформация в здравеопазването, укрепване на първичната медицинска помощ и насърчаване на финансово приемлив достъп до фармацевтични продукти и иновации.