Всички болници с договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), независимо дали са държавни, общински или частни, да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки. Това предлагат от "Прогресивна България" с промени в Закона за обществените поръчки и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Идеята се връща на дневен ред, докато ЕК съди България заради изключването на частните болници от режима на обществените поръчки.

Депутатът от "Прогресивна България" Георги Илиев обясни, че предложенията целят да отпадне разграничението според собствеността на лечебните заведения и всички болници, които получават средства от НЗОК, да бъдат поставени при еднакви правила за закупуването на лекарства и консумативи.

"Законът за лечебните заведения изрично предвижда, че лечебните заведения са еднакви и равнопоставени, независимо от своята собственост. Практиката показа, че частните лечебни заведения заобикалят Закона за обществените поръчки и това водеше до различни цени на едни и същи медикаменти за плащане от касата", заяви Илиев.

Втората промяна предвижда нерегистрираните лекарства да се купуват с централизиран електронен търг и рамкови споразумения между лечебните заведения и централния орган за възлагане – МЗ. "Това ще уеднакви цената и ще определи пределна такава във всички лечебни заведения. По този начин ще спре порочната практика едно лекарство в една болница да се купува за 50 евро, а в друга на десетократна и стократна цена", коментира Илиев.

По-късно министърът на здравеопазването Катя Ивкова коментира, че Министерството на здравеопазването подкрепя предложените промени. "Необходимо е да има равнопоставеност между всички лечебни заведения, които използват публичен ресурс. Целта на централизираното договаряне е закупуване на една и съща цена за един и същ лекарствен продукт и преодоляване на установените дисбаланси при закупуването на скъпоструващи лекарства", заяви Ивкова. Тя обясни, че се предвижда Министерството на здравеопазването в качеството си на централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване" да сключва рамкови споразумения за тези лекарствени продукти. Лечебните заведения ще могат да сключват договорите си при договорените от министерството цени, като ще запазят възможността да постигат и по-ниски цени.

Предложението идва на фона на дело срещу България за режима на обществените поръчки в частните болници. През декември 2025 г. Европейската комисия съобщи, че завежда дело срещу България пред Съда на Европейския съюз заради неправилното транспониране на европейските правила за обществените поръчки. Според ЕК българското законодателство неправомерно изключва  частните лечебни заведения от задължението да прилагат процедурите по обществените поръчки, въпреки че повече от половината от финансирането им е публично.

Според ЕК това противоречи на европейското определение за "публичноправна организация", което обхваща и субекти, които не са държавни, но се финансират основно с публични средства.

Процедурата срещу България започна още през януари 2019 г. Въпреки многократните препоръки на Европейската комисия страната да промени законодателството си, това така и не се случи. Макар през годините да бяха подготвяни законодателни изменения, те не бяха окончателно приети от парламента под давление на силен лобистки натиск.

Десетилетен спор

Частните болници бяха задължени да провеждат обществени поръчки до 2016 г., когато това изискване беше отменено с промени в Закона за обществените поръчки, внесени от ГЕРБ.

Оттогава насам правителства и различни парламентарни мнозинства неколкократно правеха опити да възстановят режима, включително по предложения на ПП-ДБ, но законопроектите така и не събираха необходимата подкрепа.

Липсата на обществени поръчки поставя частните болници в по-благоприятна позиция спрямо държавните и общинските лечебни заведения. Тя им позволява да купуват лекарства през свързани търговци и да ги отчитат пред НЗОК на значително по-високи цени. През годините многократно ставаха публично известни случаи, при които НЗОК е плащала за едно и също лекарство до 20 пъти по-различна цена в различни болници.
Опитите тази практика да бъде ограничена чрез промени в Закона за обществените поръчки, електронни търгове и други механизми неведнъж срещаха силна съпротива от страна на засегнатите интереси.

ДБ с отделен пакет антикорупционни промени в здравеопазването

Паралелно с предложенията на управляващите от "Демократична България" обявиха собствен пакет от законодателни промени, насочени към ограничаване на корупцията и повишаване на прозрачността в здравната система. ДБ предлага промени в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за лечебните заведения, които целят да "затваряне на кранчетата" за източване на публичните средства в здравеопазването.

Сред тях също фигурира предложение частните болници да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки за лекарства – идея, която формацията защитава от няколко години. Промените предвиждат и въвеждането на стандартизирани технически изисквания при обществените поръчки за медицинска апаратура, за да се ограничи възможността условията да бъдат съобразявани с конкретен производител.

От ДБ настояват да бъде прекратена практиката лечебни заведения да получават разрешение за нови легла въз основа на субективни комплексни оценки, които според тях позволяват определени болници да разширяват дейността си без реална медицинска необходимост. Предлага се информацията за всички болнични легла да стане публична, а критериите за разкриването им да бъдат обективни и прозрачни.

Според Божидар Божанов непрекъснатото увеличаване на броя на леглата не води до по-добро лечение, а стимулира фиктивните хоспитализации и източването на средства от бюджета на НЗОК. 

"България е на първо място в Европейския съюз по брой болнични легла на 100 000 души население, но е на последно място по средна продължителност на живота. Очевидно нещо в системата не работи", коментира съпредседателят на парламентарната група на ДБ Божидар Божанов.Законодателният пакет предвижда и промени в управлението на държавните и общинските лечебни заведения.

Според Александър Симидчиев конкурсите за избор на директори често са формални, а назначенията се извършват на политически принцип. ДБ настоява още за по-прозрачни конкурси за директори на държавните болници чрез публични управленски концепции и периодично отчитане на изпълнението им, както и за въвеждането на механизъм, който да ограничава свръххоспитализациите чрез постепенно намаляване на финансовите стимули при значително превишаване на договорените обеми дейност, без да се въвеждат лимити.

Друго предложение е пациентите да бъдат уведомявани за всички отчетени спрямо тях медицински дейности и да могат да потвърждават дали те действително са извършени.

Промените включват още мерки за ограничаване на възможностите за манипулиране на обществените поръчки в здравеопазването. Предвижда се по-висока прозрачност на процедурите, публичност на информацията за договорите и по-ефективен контрол върху начина, по който лечебните заведения изразходват публичните средства. Предвижда се още разширяване на контрола от агенция "Митници" и НАП за експорта на лекарства. Законопроектът разширява обхвата на електронната система СЕСПА, чрез която ще се проследява движението на всяко лекарство. Целта е да бъдат ограничени злоупотребите с медикаменти, включително паралелният износ на лекарства, отчетени като използвани за лечение на пациенти в България. Предвиждат се и по-строги проверки на складовете за търговия на едро с лекарства.