"България ясно показва, че работи изцяло в контекста на Европейския съюз (ЕС) и НАТО и по това не бива да има две мнения". Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова в ефира на Нова телевизия.

"След 20 години членство обаче ясно трябва да знаем, че България няма как да си позволи сляпо да следва една или друга голяма държава и просто да копира. Време е България да има външна политика, която не страда от комплекс за малоценност за това, че е най-малката страна в ЕС, и не се води от инерция и символни актове, а от инициативност", коментира Петрова.

Думите на външния министър идват дни след като премиерът Румен Радев обяви пред журналисти в Париж, че според него "мястото на България не е в "Коалицията на желаещите". Ден по-късно министърът на външните работи Петрова замина на посещение в Киев за срещата на върха Украйна – Югоизточна Европа. Там 9 партньорски държави приеха Киевската декларация. Темата за това дали някакъв митичен български подпис е бил положен под документа стана повод за напрежение у нас. 

Още по темата

Колко тежи думата на България? Министър Петрова е подкрепила декларацията за Украйна, от която сега заедно с Радев се отричат

17 юли 2026 15:19

Първо стана ясно, че Петрова е подписала декларацията. После самата тя, а после и премиерът Румен Радев, заявиха пред медиите, че документът не е бил подписан. Само че истинският спор не бе дали има подпис, тъй като подобни декларации не се подписват. Декларацията беше приета с консенсус – стандартна практика в подобен международен формат. Така остана въпросът дали България е дала съгласие декларацията да бъде приета от нейно име. А отговорът на този въпрос е положителен, защото министър Петрова не е заявила резерви или възражения по текста по време на срещата.

В декларацията отново се изтъква "устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на неговата национална идентичност, бъдеще и свобода срещу руската агресия от 2014 г. насам". В нея се посочва също, че в Европа не може да има "траен мир, сигурност, стабилност или благоденствие без суверенна и независима Украйна".

"В Киев никой нищо не е подписвал", каза отново външният министър относно Киевската декларация в неделя. "Тази декларация и подобни такива се приемат на всякакъв тип неформални формати. Единствените формати, в които има някаква ангажираност за по-нататъшни действия, са в рамките на ЕС и НАТО", заяви Петрова.

Относно "Коалицията на желаещите" външният министър също преповтори, че не е поеман какъвто и да е било ангажимент за участие на България. "Смисълът на тази коалиция до голяма степен е след подписване на мирно споразумение. Досега България е участвала с присъствие, но по никакъв друг ефективен начин", посочи Петрова.

Мнението ѝ за ролята на "Коалицията на желаещите" изглежда се разминава с това на министър-председателя Радев, който по-рано бе казал, че именно с неприсъединяването си България допринасяла за постигането на мир в Украйна.

"Всяко решение, което допринася за деескалация, е принос към мира. В тази връзка беше и нашето решение България да не вземе участие в консултациите на неформалната "Коалиция на желаещите", защото вярвам, че стратегическото пробуждане, за което стана дума в Париж, трябва да започне с преговорни усилия за възстановяване на мира в Европа", бяха точните думи на Радев.

Според Велислава Петрова "в момента българската външна политика се определя на базата на българския интерес".

"Ясно е, че всички искаме мир. Начините, по които политически може да се работи в тази посока, са няколко и те трябва да работят заедно – помощ за Украйна, ефективни начини, по които икономически да се влияе на Русия, така че да седне на масата на преговорите и дипломацията. Всяка една държава избира по коя от тези линии да бъде най-активна. В България сме направили основен фокус дипломацията, защото смятаме, че това е сферата, в която има най-малко усилия", каза тя и отново посочи, че България може да има ключова роля за енергийната сигурност на Украйна.

Попитана чий е Крим тя отговори, че в случая основният фокус е международното право.

"България постоянно подкрепя позицията, че от гледна точка на международното право е ясно, че Крим принадлежи на Украйна. Когато обаче става въпрос за нарушаването на международното право, на което сме свидетели, знаем кой в момента упражнява контрол над този регион", каза министърът.

Относно резервите на България към 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия и искането председателят на обединението, което снабдява мотрисите на софийското метро с резервни части – Искандер Махмудов, да не бъде включван в него – министърът обясни, че дерогацията за компанията би отпаднала, ако той бъде санкциониран.