Президентът Румен Радев обяви мотивите, с които налага вето върху скандалните поправки в Закона за държавната собственост. Те бяха приети от депутатите часове преди да излязат в лятна ваканция, и то, при спорни процедури. Най-големият проблем при прокарването на законовите поправки според опозицията бе съмнението за липса на кворум. Във въпросното заседание председателят на парламента Наталия Киселова отмени процедура по проверка на кворума, поискана от опозиционите партии, които твърдяха, че в залата има 116 вместо нужните 121 депутата.

Заради действията на Киселова се чуха искания за оставката ѝ. По-важното е обаче, че във въпросното заседание бяха приети поправки, които пряко засягат процедурите по продажба на държавни имоти и дялове от тях. Тези промени са пряко свързани с намеренията на правителството да продаде над 4400 държавни имоти, за които счита, че са с отпаднала необходимост.

Наред с това обаче бяха приети и промени в други закони – за насърчаване на инвестициите и за опазване на околната среда. Те засягат процедурите, по които се реализират големи инвестиционни проекти като на практика премахват двуинстанционния съдебен контрол на оценките за въздействието върху околната среда (ОВОС). Това означава, че една ОВОС ще може да се обжалва само пред един съд без възможност решението по делото да се контролира от следваща инстанция.

Разпродават държавата

Президентът вече коментира казуса с продажба на държавни имоти през уикенда. Радев бе във Варна откъдето обяви, че се готви "най-големият грабеж от 90-те години насам".

"Това са 4400 държавни имота. Неслучайно прокараха промените в Закона за държавната собственост в навечерието на отпуските. От тях ще се облажи клиентелата на новата сглобка, а ще обеднеят всички българи, ще пострада и природата. Затова наложих вето и очаквам депутатите да го осмислят", заяви държавният глава. 

В мотивите към ветото е посочено, че се улеснява продажбата имущество на предприятия, включени в т.нар. забранителен списък, т.е. активи, с които държавата може да се раздели само с решение на парламента. С тези промени, твърди президентът, се "създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство". 

"По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват", пише още Радев. 

По отношение на ОВОС-а президентът посочва, че се създават възможности за злоупотреби с процедурите за ускорена реализация на проекти. Той припомня, че такива поправки са били приемани на два пъти в миналото – през 2017 г. и 2024 г. И в двата случая е наложено президентско вето, което не е преодоляно в парламента. 

Позитивното в третия опит да се променят правилата за екооценки, посочва президентът, е, че ускорените процедури няма да важат за фотоволтаични паркове, т.е. при такива проекти се запазва двуинстанционният контрол. 

Въпреки това обаче той се съмнява, че ще има злоупотреби и затова налага вето.

Контраатака

правителството се опитва да представи идеята с продажба на въпросните имоти като позитивна крачка. Прокламираната от премиера Росен Желязков цел бе с парите от тях да се строи публична инфраструктура като детски градини например. Кабинетът обяви и публичен списък с въпросните терени. От него обаче изскочиха не едно и две безумия. Като имоти с отпаднала небходимост в него фигурираха терени по границата с Турция, обекти в поделението на баретите край София, римски амфитеатър в центъра на столицата, но също и апетитни терени край морето. 

След като опозицията се вдигна шум по темата, властта скри списък с имоти и обяви, че ще иска от парламента одобрение на продажбата им.