Ограничението от шест месеца, през които един човек може да изпълнява функциите (и.ф.) на главен прокурор не противоречи на Конституцията. Това заявява в свое становище до Конституционния съд (КС) правосъдният министър Андрей Янкулов. Становището е по дело, образувано по искане на съдии от апелативния съд във Варна. Те настояват КС да се произнесе шестмесечният срок противоречи на основния закон.

Тази поправка влезе в сила в началото на миналата година. През юли, когато шестмесечният срок изтече, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), разтълкува закона както ѝ бе удобно и обяви, че поправката не важи за завареното положение на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов. Така той остана на поста и продължава да ръководи държавното обвинение вече трета година, макар формално да има ограничение от шест месеца.

Няколко месеца по-късно наказателната колегия на Върховния касационен съд излезе със становище, че Сарафов не е легитимен главен прокурор след 21 юли 2025 г., т.е след изтичане на шестте месеца. На тази позиция застанаха още няколко съдебни състава.

Така се стигна до искането на варненския апелативен съд и образуването на конституционното дело. Сарафов бе поискал възобновяване на старо дело, но в рамките на това производство адвокат посочи, че има съмнения за легитимността му. Затова варненският съд поиска становище от конституционния.

След като допусна делото за разглеждане КС поиска становища от магистратски организации, от ведомства и от юристи. Справка на сайта на съда показва, че не всички са постъпили.

Несъщинско обратно действие

Макар че КС ще се произнесе дали въвеждането на такъв срок противоречи на Конституцията на общо основание, неизбежно се засяга въпросът и за това важи ли поправката за Сарафов. В становището си Янкулов заявява, че противоречие с Конституцията няма – фигурата на и.ф. главен прокрурор не е описана и няма специална защита за срока, в който длъжността може да се изпълнява.

Освен това, подчертава правосъдният министър въпросните текстове има "несъщинско обратно действие", т.е. тя важи за заварени случаи и преурежда вече съществуващото положение. Според него целта на шестмесечния срок е да подчертае временното положение на и.ф. главния прокурор и да е гаранция, че един вече изтекъл мандат няма да се проточи неограничено във времето.

Същата теза се защитава и в становището на Съюза на съдиите в България. В него също се говори за "несъщинска ретроактивност или незабавно прилагане на закона".

"Новият закон се прилага към вече възникналите правоотношения без да ги преурежда, т.е. за избраните към момента на влизане на закона в сила изпълняващи длъжността главен
прокурор и председател на Върховния административен съд е започнал да тече шестмесечният срок от 21.01.2025 г.", заявяват от съюза.

Такова е мнението и на Дилян Начев, главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет. Той застъпва тезата за "незабавно действие на закона, включително за вече започнали правни отношения, но единствено за фактите (и техните последици), които тепърва предстои да се реализират". Начев също е на мнение, че противоречие с Конституцията няма.

Долу!

От досега постъпилите становища единствено в това на Асоциацията на прокурорите се заявява, че шестмесечният срок нарушава основния закон. Аргументът им е, че по Конституция съдебната власт е независима, а парламентът е засегнал тази независимост, определяйки шестмесечен срок за мандата на изпълняващия функциите. Прокурорите твърдят, че се "заобикаля кадровият орган", т.е. ВСС, който избира главния прокурор.

Становището на асоциацията не е изненадващо. По правило тази организация винаги действа в унисон с позициите на главния прокурор.

Сарафов, който пое ръководството на прокуратурата, през лятото на 2023 г. и твърдеше, че не иска да става главен прокурор. Впоследствие се кандидатира за такъв, а когато върховният съд обяви, че не е легитимен, нарече становището им "информационна бележка".