Сдалият поста в четвъртък служебен министър-председател Димитър Главчев обяви пред медиите, че се връща на поста председател на Сметната палата. Там основната му работа ще е да контролира как правителствата, включително последните две, които той лично ръководеше, изпълняват бюджета. Освен етичен конфликт в тази ситуация обаче има и юридически такъв, смята юристът Биляна Гяурова – Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). В интервю за "Евронюз България" в четвъртък тя алармира, че по нейно мнение Главчев не може да се върне като председател на Сметната палата, защото ще е в несъвместимост.

Всъщност обаче Главчев вече се е върнал в палатата, потвърдиха оттам. На този етап институцията няма да коментира съмненията за несъвместимост.

Според Закона за Сметната палата председателят и членовете на институцията не трябва да са били орган на изпълнителната власт (включително министри) през последните три години, предхождащи избора, освен ако са назначавани като служебни министър-председатели. Главчев беше избран за председател на палата на 28 юли 2023 г., но в периода 22 април 2024 г. – 26 август 2024 г., освен премиер, беше и служебен министър на външните работи. От 27 август 2024 г. до 16 януари 2025 г. бе преназначен отново за служебен премиер.

Биляна Гяурова-Вегертседер смята, че от законовите текстове следва, че Димитър Главчев би бил в несъвместимост, ако се върне като председател на Сметната палата, защото няма да са изминали три години от заемането на поста външен министър. За да се изпълни целта на закона, условието с трите години трябва да е изпълнено не само към момента на избора (както буквално пише в закона – в случая 28 юли 2023 г.), но и към всеки един момент от периода на заемането на длъжността председател на Сметната палата, твърди юристът.

Но дори текстът с трите години да се интерпретира буквално, има и други текстове от Закона за Сметната палата, които пораждат съмнения за несъвместимост. Например според чл. 16, ал. 3 председателят и зам.-председателите не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност (каквато в случая е длъжността на външен министър) с изключение на длъжността на служебен премиер или по международни програми, както и преподавателства дейност. Изключение за външните министри няма. Именно по подобен текст в Закона за Българската народна банка Антикорупционната комисия обяви в несъвместимост избрания за подуправител на БНБ Андрей Гюров, който и към момента е отстранен от поста в очакване на решение на Съда на ЕС.

В случая с чл. 16, ал. 3 възниква въпросът дали Главчев се е водил председател на Сметната палата в периода 22 април 2024 г. – 26 август 2024 г., тъй като според същия закон в този момент той е бил с прекъснати пълномощия. Според юристите на държавния глава Румен Радев обаче със сигурност, докато е бил служебен премиер и външен министър, Главчев е бил и председател на Сметната палата, както личи от указ 220 от 22 август 2024 г. Ако това не беше така, нямаше как Румен Радев да назначи Главчев за втори мандат, защото нямаше да фигурира в т. нар. "домова книга", от която президентът Румен Радев можеше да избира служебните премиери.

Въпросът има и практическо измерение. Като председател на Сметната палата Главчев следва да гласува по одитите на изпълнителната власт за периода, в който я е ръководил, което значи, че в редица случаи той вероятно ще трябва да си прави отвод.

По-сериозният проблем според Биляна Вегертседер, че сегашното законодателство, при което председател на контролна одитна институция може, докато тече мандатът му, да оглави изпълнителната власт и след това да се върне сам да контролира себе си, създава редица правни парадокси и е в категорично нарушение на стандартите на международните одитни институции. "По тези стандарти несъвместимостта е абсолютна и няма как да бъде преодоляна, поради което заемащите висши длъжности във върховната одитна институция автоматично биват изключени от възможности за заемане на други държавни длъжности (пък дори и за ограничен период от време)", коментира Вегертседер в своя позиция по случая, публикувана на сайта Dnevnik.bg.