Европейската комисия започна седем наказателни процедури срещу България в областите на околната среда, вътрешния пазар, превозите и цифровизацията, съобщиха от пресслужбата на институцията в понеделник.

Една от тях е заради това, че страната ни от години не въвежда изискването таксата смет да е според изхвърляните отпадъци, за да се спазва принципът "Замърсителят плаща", а е според данъчната оценка на имота.

За да се спази този принцип, първоначалният причинител на замърсяването или настоящите или предишните притежатели на отпадъците трябва да поемат разходите за тяхното управление, включително събирането, превозването, оползотворяването и обезвреждането, се посочва в съобщението. В България обаче таксата не зависи от генерираните отпадъци и е единствата в ЕС с подобна система, според проучване от 2019 г.

Още през юли 2023 г. ЕК предупреди България, но нищо не беше предприето.

Въпреки че от 2015 г. българското законодателство предвижда да се плаща такса смет според изхвърляните отпадъци, постоянно въвеждането ѝ се отлага. Последно преди месеци в парламента беше внесено предложение за поредното отлагане с една година – до 1 януари 2026 г. като аргументът бе, че трябва да се изчистят проблемите с регистрацията на гражданите, както и да има реални данни за работещите във фирмите. За това също били нужни нормативни промени, които ще се правят през следващата година. Проблемът също така е, че ще се наложи съществено увеличение на тарифата, което всъщност редица общини предприемат, въпреки че запазват таксата според данъчната оценка.

Сега Брюксел дава два месеца срок за предприемането на мерки, в противен случай дава страната ни на Съда на Евросъюза.

България е заплашена със съд и заради това, че не е въвела правилата за евровинетките, според които таксите за ползване на пътищата да са според изминатото разстояние и въз основа на времето. Правилата засягат леките автомобили, градските и междуградските автобуси, и малките тежкотоварни превозни средства. Срокът за въвеждането на правилата изтече през март, ако отново не предприеме нищо, Брюксел ще заведе дело пред Европейския съд.

ЕК също така призовава нашата страна и още 21 държави от ЕС да намалят изискванията към специалистите, които искат да предоставят услуги на временен и случаен принцип. Става въпрос за това, че имат прекомерни изисквания за признаването на квалификацията на някои професии, преди да бъде разрешено на специалистите да ги упражняват в други държави на ЕС. Например за признаване на квалификация в здравеопазването има неоправдано високи изисквания. Отново два месеца е срокът за предприемане на действия.

България и Кипър обаче ще бъдат дадени на съд заради това, че нямат обективни оценки за регулация на професиите.

Друг проблем за България е това, че електронни услуги за електронно управление, използвани от обществената администрация, се предоставени за изпълнение от частно дружество с пряко възлагане на обществена поръчка. Комисията е на мнение, че договорите с тази фирма са в нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки и не следват принципа за еднакво отношение и прозрачност. България има два месеца срок да отстрани посочените недостатъци, преди официално да ѝ бъде образувана наказателна процедура.

България също така няма национални координатори за цифровите услуги и не е определила правилата за мерките при установяване на нарушения при предоставяне на цифрови услуги. И тук срокът за отговор е два месеца.

Комисията предупреждава България, че не е въвела минимални стандарти за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на товари. Миналата година ЕК отчете, че България не се е съобразила с това изискване и днес издава мотивирано становище със срок за отговор от два месеца. След това комисията може да реши да отнесе въпроса до Съда на ЕС.