Бунтовниците се борят помежду си кой да запълни вакуума във властта

Бойци от намиращия се в западната планинска част на Либия град Зинтан контролират летището. Бойците от Мисрата охраняват Централната банка, пристанището и сградата на министър-председателя, където техните графити преименуваха историческия площад на "Площад Мисрата". Берберите от планинския
град Яфран овладяха централния площад на града, където изписаха със спрейове "Революционерите от Яфран".

Седмица след като бунтовниците нахлуха в бившия бастион на полковник Муамар Кадафи, голяма част от неговата територия остава разделена като феодални владения и всяко е контролирано от полунезависими отряди, представящи различни географски области на страната. И спрейовете, които използват, за да отбелязват своята територия, говорят за задаваща се лидерска криза в Триполи.

Най-високопоставените цивилни представители на Преходния национален съвет (ПНС) на либийските бунтовници - сега определящ се като временно правителство, което ще се премести в столицата - все още не са пристигнали, загрижени за сигурността си, при все че обявяват града за напълно сигурен.

Все по-отчетливи стават признаците на съперничество между отделните отряди за това чия е заслугата за освобождаването на града и влиянието, което това може да донесе. А опитите да се посочи военен лидер, който да обедини отрядите на бойците, разкриха разделението сред бунтовническите водачи, разногласията по региони, но също така и между поддръжниците на светската държава и ислямистите.

Всичко това са признаци, както каза един високопоставен член на съвета, които насочват вниманието към продължаващ "властови вакуум" в цивилното ръководство на либийската столица. Но интригите за властта показват нагледно предизвикателството, пред което едно ново временно правителство ще се изправи в опита си да обедини разнородния политически пейзаж на Либия.

Страната беше просто една хлабава федерация на региони и племена, преди полковник Кадафи да дойде на власт. Неговото упование на протежирането и репресиите, за да поддържа контрола си, не помогна за превъзмогване на разделенията на етнически, регионален и идеологически принцип в Либия. Нито пък
бунтовниците, които свалиха от власт полковник Кадафи, са се организирали в обединена сила.

Бунтовниците от Западните планини, централното пристанище Мисрата и източния град Бенгази - всички те се биха независимо един от друг и често пъти избягваха конфронтации от снизхождение един към друг.

И въпреки че преходът дотук беше изненадващо дисциплиниран - нямаше почти никакви грабежи и насилие - Триполи се превърна в ранно изпитание за способността на революцията да превъзмогне тези разделения, защото за разлика от другите либийски градове, освободени от своите жители, полковник Кадафи беше прогонен от Триполи от отряди от други райони, като повечето от тях остават по улиците.

Началните стъпки към обединение на отрядите под едно общо командване доведоха до скрити разделения сред бунтовническите лидери. Някои станаха видими, когато боец на име Абдел Хаким ал Хасади, понякога наричан още Абделхаким Белхадж, беше определен за командир на новосъздадения Военен съвет на Триполи.

Няколко либерали сред бунтовническото ръководство се оплакаха тайно, че Хасади е бил лидер на разформированата Либийска ислямистка бойна група, която вдигна въстание срещу полковник Кадафи през 90-те. Някои казаха, че се опасяват, че това е първата стъпка към опит на ислямистите да завземат властта. Те отбелязаха, че Хасади е определен за командир от петте батальона на така наречената бригада "Триполи", а не от някаква гражданска власт. Те се оплакаха и от очевидното влияние на Катар, който помогна за обучението и въоръжаването на бригадата "Триполи" и също така финансира телевизия "Ал Джазира".

"Този човек е просто едно творение на катарците и на техните пари, а те спонсорират мюсюлманските екстремисти тук", заяви друг член на съвета от западния регион. "Бойците на революцията са изключително недоволни и учудени. Той не командва нищо!"

Към идеологическите опасения в равна степен се прибавя и провинциалното съперничество за това кой е направил повече за освобождаването на Триполи. Не само че Хасади е бил ислямист, възразява членът на съвета, но и приносът му в битката за столицата е несъизмерим с този на западните бунтовници.

"Хората на запад си казваха един на друг: "Какво? Това хлапе? Това са глупости! Ами нашите най-добри командири?", добави той.

Не можахме да се свържем с Хасади за коментар, отчасти защото той бе зает със срещи в Доха, Катар. Мустафа Абдул Джалил, председател на Преходния национален съвет, заяви, че е счел за нужно да вземе със себе си Хасади на срещата със съюзници от НАТО в Доха, за да покаже, че въпреки миналото си той не представлява "никаква заплаха за международния мир и стабилност".

Тази седмица се появиха признаци за още един разкол, след като дойде новината, че министър-председателят на НПС Махмуд Джибрил - който като Джалил не се е преместил в Триполи - е определил бившия генерал от либийската армия Албарани Шкал за началник по сигурността в столицата.

Бойците от Мисрата, считани за най-голямата бунтовническа сила, отказаха да приемат назначението му, аргументирайки се, че той е съучастник в яростните репресии на полковник Кадафи срещу техния град. В Мисрата около 500 протестиращи излязоха на централния площад на града, за да скандират, че назначението би било предателство "срещу кръвта на мъчениците", съобщи кореспондент на в. "Гардиън", отбелязвайки, че местният градски съвет е внесъл официално възражение срещу действията на ръководството на страната.

Към вторник през нощта Джибрил е оттеглил решението си, заяви Аламин Белхадж, член на ПНС от Триполи.

И двата конфликта около избирането на военни лидери припомниха за бъркотията, породена от убийството на командира на бунтовническите сили Абдел Фатах Юнис. Това убийство, все още неразкрито, стана причина за твърденията на някои бунтовнически лидери, че той е бил убит от ислямистка бригада, която, според тях, е търсела отмъщение за предишната му роля на високопоставен съветник на полковник Кадафи. Не е повдигнато обвинение срещу никого по този случай.

Либийските ислямисти твърдят, че те просто искат шанс да се състезават в открита демокрация, и смятат, че са по-добре подготвени от либералите да разоръжат бойците по улиците.

"Имат повече доверие на нас", заяви Белхадж, член на съвета и водач на тукашните "Мюсюлмански братя", заявявайки, че много либийци се страхуват, че революцията "ще бъде открадната" от богати със западно мислене и често живеещи в чужбина либерали в съвета.

Всички страни обаче са съгласни, че завладяването на Триполибеше тежко изпитание за регионалните съперничества. Въпреки че отначало боевете се водеха на изток, решителната атака срещу Триполи беше поведена от западни бунтовнически групи и беше завършена от опитните бойци от Мисрата.

Сега бойците от почти всяка бригада в Триполи изтъкват, че тяхната дружина е изиграла най-героичната роля в завладяването на града или в нахлуването в укритието на Кадафи, или в завземането на централния площад.

"Имаме го на видео клип", настояваше Махди ал Харати, заместник-командир на Военния съвет на Триполи, отстоявайки претенциите си, че неговата бригада е била първа на централния площад.

На карта е заложено нещо повече от гордостта, заяви Ануар Фекини, френско-либийски адвокат с произход от планините, който е член на ПНС. "Хората на запад казват: "Платихме огромна цена и искаме да сме начело", Мисрата казва същото", каза той, добавяйки, че смята, че либийците би трябвало да избират своите лидери на базата на тяхната компетентност, а не на региона, от който идват.

Белхадж имаше друга идея. Той заяви, че е призовал другите местни съвети да оттеглят своите бригади извън пределите на града, за да оставят столицата на триполитанците.

По БТА