Бусек: Балканите трябва да заговорят с един глас

Г-н Бусек, как гледате на новия си пост - като на политически ангажимент или като на работа, която трябва да се свърши?

Аз се чувствам като посредник, който трябва да свърши нещо за региона и за Европа. Смятам, че в момента главната задача на Пакта за стабилност е да даде резултати. Това става както на политическо равнище, така и в практическата работа. Аз вече от 5 години върша същото на по-ограничен терен, тъй че сегашната ми работа е логично продължение на предишната.

А за какъв се смятате в момента - за представител на Югоизтока или за представител на Запада?

За представител на Югоизтока. Регионът все още няма общ глас и аз трябва да запълня тази празнина. Запада няма какво да го мислим. Достатъчно негови представители защитават интересите му.

Вашият предшественик Бодо Хомбах в края на мандата си остро атакува брюкселската бюрокрация и я разкритикува заради бавността ѝ. Споделяте ли неговото мнение?

Това е критика, която в общи линии важи. Тя обаче няма нищо общо с Югоизточна Европа. В основата на всичко са неприятните инциденти вътре в Европейския съюз, поради които се наложи разширяване на контролните механизми. Критиката е основателна, но е твърде обща. От психологическа гледна точка тя не улеснява работата ми, защото естествено Европейската комисия се отдръпва на дистанция. Другият проблем е почти неразрешим. Вътре в Пакта за стабилност редом с ЕС действат не само различни държави от ЕС, но и Съветът на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Списъкът може да стане много дълъг. С две думи, определението на моята служба като координатор е много точно.

Но и държавите, на които пактът помага, също трябва да координират усилията си като преди това осъзнаят общите си интереси. Успяват ли според вас, има ли какво да се подобрява в тази посока?

Винаги има какво да се подобрява. Стартът беше добър. Страните най-после се събраха край общата маса, за да обсъждат сътрудничеството в различни области. Все още сме далеч обаче от идеалното положение. Аз гледам на този процес на фона на европейската интеграция. Страните от региона трябва да се научат да живеят заедно. Съседите трябва да се разбират. Големият проблем в миналото беше онова опасно съревнование, в което всеки смяташе, че е по-добър от другите. Дори и да приемем, че в определени случаи това самочувствие е било основателно, то не е решение, защото инфраструктурните въпроси например могат да се решават само трансгранично. Същото важи и за борбата срещу организираната престъпност, за енергетиката и прочее. И още нещо трябва специално да подчертая - от икономическа гледна точка отвън регионът се схваща като едно цяло. Инвеститорите не искат просто да влязат в една страна, а се питат как могат да развиват бизнес в цяла Югоизточна Европа. Тъкмо това трябва да имат предвид страните от региона, когато се представят навън.

За икономическото сътрудничество на региона с Европа много важно е корабоплаването по Дунав. Кога може да започне разчистването на мостовете край Нови Сад?

Трябва да питате югославяните, сръбското правителство и съответните служби, най-вече кмета на Нови Сад. От страна на ЕС и на Дунавската комисия вече е сторено необходимото. Пактът за стабилност също непрекъснато дава импулси. Според мен в момента Нови Сад има интерес да задържи колкото е възможно по-дълго понтонния мост. С други думи, въпросът вече не е кога ще бъде разчистен Дунав, а кога ще се построи новият мост. Боя се, че това ще трае дълго.

Напоследък често се говори и за участието на представители на региона в управленските структури на Пакта за стабилност?

Налице е един принципен въпрос. Европейският съвет ме е натоварил със задачата да се погрижа за собствения ангажимент на страните от региона към Пакта за стабилност, което ще рече, че тези страни трябва да се споразумеят за излъчването на свои общи представители в определени области. В този дух ние наскоро писахме до настоящия председател, до албанската министърка на външните работи, но също така и до югославския външен министър, който през март поема щафетата. Държавите от региона трябва да уредят тези неща помежду си. Това е, ако щете, е и психологическа предпоставка за по-сетнещата европейска интеграция. Югоизточноевропейците просто трябва да се научат да говорят с един глас.