Буш и Палестина

Президентът Джордж Буш предложи в понеделник, 24 юни странен пазарлък на палестинците: Съединените щати ще ви помогнат да се сдобиете с държава, ако се оттървете от вашия шеф Ясер Арафат.

Президентът не го каза толкова директно, не произнесе името на Арафат, а говори за нуждата от ново палестинско "ръководство". Въпреки това едва ли има съмнения за смисъла на казаното: САЩ призовават de facto за оттегляне на Арафат, те няма да преговарят с него, най-много да приемат той да има някаква почетна длъжност.

Методът може да се смята за изключителен, несправедлив и арогантен. В какво качество Съединениете щати си присвояват правото да казват, кой да е начело на едно национално-освободително движение?

На други места, а съвсем наскоро можем да вземем като пример Афганистан и някои военни командири, съюзници на американците, САЩ не са толкова придирчиви към качествата на събеседнците си. Това което те изискват от палестинците под окупация - демокрация, прозрачност, ефикасност - те не го изискват и от множество диктатори от региона, с които поддържат най-добри отношения.

Но това едва ли е най-важното. В тържествената реч, която американският президент произнесе в понеделник в Белия дом, той застана зад едно от основните искания на израелския премиер Шарон. Той подкрепи това, което е обсесионната цел на на ръководителя на израелската десница: елиминирането, поне политическо, на човека който олицетворява палестинското национално движение. "Краят на ерата Арафат е победа за Израел", коментира говорител на Шарон.

Ентусиазмът е малко преждевременен, тъй като има някакво недоразумение. За Шарон, приятелите му от Ликуд и съюзниците му от крайната десница, маргинализацията на Арафат е удар срещу създаването на Палестинска държава, която те не желаят.

Шарон, който винаги и напълно е отхвърлял всичко по този път - от споразуменията от Мадрид, до тези от Осло - се надява да остане на власт и да остави колонизацията да направи ситуацията необратима. Откъдето идва и решението, което той прима: дългосрочно временно споразумение с палестинците.

Логиката и тонът на речта на Буш обаче не са тези. За президента отстраняването на Арафат е предварително условие за преговори, които през следващшите 18 месеца трябва да доведат до прекратяване на окупацията - това са думите му - и до създаване на временна палестинска държава на Западния бряг и Ивицата Газа.

До 2005 г. тази държава трябва да е договорила с Израел окончателните си граници, включително и въпроса за Ерусалим.

Буш потвърди политическата перспектива, която е добрата. Той оказва силен натиск върху палестинците, които ще гласуват на края на годината. Шарон е уверен, че ще може да закрепи статуквото и да печели време.

Буш обаче трябва да му каже, че втората част на речта му е толкова важна, колкото и първата. Освен ако не е безотговорен.

Споделяне

Още от Свят

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?