Буш разчита на визия, а не на опита когато решава дали да нападнe Ирак

Когато обмисля нападението срещу Ирак, американският президент Джордж Буш се ръководи от представата за света като бойно поле, където кръстосват шпаги доброто и злото. Поклонниците му го хвалят за ясната визия, на която не могат да повлияят нито дипломатическите двусмислици, нито моралната неяснота. Но според тези, които го хулят, с опитите си да ръководи външната политика като клас по изучаване на библията, той може да вкара Съединените щати в конфликт с опасни и непредвидими последици.

Политическият коментатор във в. Лос Анджелис Таймс Робърт Шиър неотдавна писа, че е време Буш да се откаже от "библейските алегории за доброто и злото и да осъзнае, че да наказваш враговете си в 21-и век е изплъзваща се цел, която изисква търпение и проницателност, както и подходящо геройство".

В кампанията за президентските избори през 2000 г. Джордж Буш никога не е претендирал, че е експерт по въпросите на външната политика, но заявяваше, че неспособността му да помни имена на лидери на страни като Индия и Пакистан е нещо по-маловажно от неговата основна визия.

Буш съвсем не е първият президент на Съединените щати, който заема поста без да има голям опит във външната политика. "Не смятам, че невежеството може да бъде предимство. Но е факт, че американската политическа система често вкарва в Белия дом президенти, които не знаят много за външната политика", твърди Уолтър Ръсел Мийд от Съвета по международни отношения.

Някои като Джими Картър и Бил Клинтън се заравят в подробностите, като накрая те самите стават експерти в тази област. Други като Роналд Рейгън се придържат към общото и остават детайлите на другите. И двата подхода могат да се увенчаят с успех или неуспех.

"Очевидно да бъдеш с характер, компетентен, способен да ръководиш и да изразяваш политиката си е по-важно, отколкото да имаш опит", смята Джеймс Гибни от списание Форин Афеърс. От полза е да имаш представа за това как функционира светът, а експертите могат да осигурят опита, смята той.

Буш получи похвала почти от целия свят за начина, по който отговори на атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона на 11 септември, когато обедини зад себе си нацията и по-голямата част от международната общност със самоуверената си риторика и твърдата си решителност. Той говореше така, че всеки американец можеше да го разбере. Осама бин Ладен не бе само врагът, той бе "злото". Войната срещу тероризма се превърна в "борба в името на цивилизацията", по думите на Буш.

Но опитите на Джордж Буш да приложи същата недвусмислена риторика по отношение на иракския лидер Саддам Хюсеин засега не са успели да постигнат същия отклик, въпреки че все още предстои да приведе убедителни аргументи за започването на тотална война.

Буш не успява също да наложи дисциплина нито в администрацията си, нито в Републиканската партия, които изглеждат разделени на два лагера за и против войната, и водят публичен спор, вземащ все по-неприятни очертания.

Малцина в Съединените щати биха оспорили твърдението на Джордж Буш, че Саддам Хюсеин е олицетворение на злото. Но вече има мнозина, които изтъкват многото рискове и усложнения в случай, че САЩ нападнат Ирак. Те включват: вероятността да бъдат дадени много жертви; затъването на американските войски в блато, от което ще са им необходими години, за да се измъкнат; нанасянето на тежък удар върху бюджета на страната; дестабилизирането на обстановката в Близкия изток; предоставянето на повод на Саддам Хюсеин да използва химическо или биологично оръжие срещу Израел; подклаждането на още по-голям гняв сред арабите и на още терористични акции; отчуждаването на важни съюзници; поощряването на други страни първи да нанесат удар срещу враговете си.

Тези, които се възхищават на Джордж Буш, правят аналогия между него и Роналд Рейгън, за когото смятат, че е проправил пътя към победата в периода на Студената война срещу Съветския съюз, наречен от Рейгън "империя на злото".

Но за Буш се оказа трудно да наложи един стандарт за целия свят. Той остро разкритикува някои държави за неспособността им да функционират демократично, като се направи, че не забелязва други, чието сътрудничество е съществено за воденето на войната срещу тероризма - по-специално Пакистан и бившите съветски републики в Централна Азия.

"Смятам външната му политика за напълно объркана. Той върши това, което са правили в миналото много президенти преди него - прилагането на различни стандарти към различни ситуации", твърди Гибни от списание Форин Афеърс.

Желанието на Буш да стигне до сърцевината на проблема като преодолее всички усложнения и излезе с ясно очертана и силно изразена позиция се прояви и в арабско-израелския конфликт. Президентът твърдо застана на страната на Израел, като призова палестинците да свалят лидера си Ясер Арафат, който според Буш е безнадеждно корумпиран и замесен в насилствени действия, и на когото не може да се вярва. Но думите не бяха последвани от конкретни действия.

По БТА, със съкращения