Бюджет 2016 може да завърши и без дефицит

С излишък в размер на близо 3.3 млрд. лв. към края на август бюджет 2016 уверено върви към минимален или дори нулев дефицит. Този извод може да се направи на базата на данните на Министерството на финансите (МФ) към 31 август.

Хазната е на излишък в размер на 3.29 млрд. лв. към края на осмия месец на годината по предварителна информация на ведомството на Владислав Горанов. Това е 3.7% от прогнозния БВП. В същото време в бюджета е заложен дефицит към края на годината в размер на 1.9% от БВП, който по неофициална информация ще бъде свит до минимум, като е възможно дори да се постигне балансиран бюджет.

Причината за добрите резултати е предимно положителният баланс на средствата от ЕС. От една страна има възстановяване на сертифицирани разходи за стария програмен период, реално извършени в края на 2015 г., а от друга са получени аванси за новия период, става ясно от обясненията на МФ. Излишъкът по европейските средства е в размер на 1.5% от БВП.

За големия излишък в бюджета към края на август принос имат и неизвършени планирани разходи, основно капиталови, които се очаква да се разплатят в последното тримесечие на годината. Към момента изоставането на разходите в сравнение със същия период на миналата година е с над 1 млрд. лв.

Добра събираемост или лесно изпълними цели

Известен принос за добрите резултати има и събираемостта на данъците и осигуровките. Данъчните и неданъчните приходи бележат ръст от 1.72 млрд. лв. в сравнение с август 2015 г., сочат данните на МФ.

От подробния бюлетин за изпълнението на бюджета, който се публикува с месец закъснение и съдържа данни към края на юли, става ясно, че за седемте месеца данъчно-осигурителните постъпления нарастват с 1.31 млрд. лв. спрямо същия период на 2015 г. Това е приблизително равно на ръста в приходите, който е заложен в бюджета за цялата 2016 г., тоест фискът е изпълнил целта си доста по-рано от планираното.

В същото време добрите данни могат да означават, че правителството си е заложило лесно изпълними цели в бюджет 2016.

Вероятно върху събираемостта има отражение и по-добрият ръст на икономиката. За годината кабинетът заложи 2.1% растеж, но за първите шест месеца брутният вътрешен продукт нарасна (БВП) с 3% по предварителни данни.

Най-голям е ръстът при ДДС и акцизите

Приходите от ДДС се увеличават с 442 млн. лв. към края на юли, съпоставено с предходната година. За сравнение, за цялата година е заложено превишение по този данък в размер на 320 млн. лв.

По-големи са постъпленията от сделки в страната, докато при вноса има дори намаление от над 200 млн. лв. заради цената на суровия петрол, количествата внасяни черни и цветни метали и курса на долара спрямо еврото.

Добре вървят и постъпленията от акцизи, за която отговаря агенция "Митници". Ръстът е с 345 млн. лв. спрямо юли 2015 г. В най-голяма степен той се дължи на превишението при цигарите – с 270 млн. лв., главно заради вдигането на ставката на акциза.

От корпоративни данъци за седемте месеца са влезли със 100 млн. лв. повече спрямо юли 2015 г., а от данъка върху личните доходи – със 130 млн. лв. повече. Леко превишение има и при социалните и здравните вноски, както и при неданъчните приходи.

Фискалният резерв към края на юли е на рекордно ниво – 14.5 млрд. лв.