Частично слънчево затъмнение ще може да се наблюдава от България

Частично слънчево затъмнение ще може да бъде наблюдавано от България във вторник. 

За София затъмнението ще започне в 12:27:16 ч., каза пред БГНЕС д-р Никола Петров, директор на Националната астрономическа обсерватория на Рожен. 

В България най-голямо закриване на слънчевия диск – до 32.1% от площта му, ще се наблюдава в 13:36:39 ч. Краят на явлението за София ще бъде в 14:45:59 ч. Продължителността на затъмнението ще бъде 2 часа, 18 минути и 43 секунди.

Хората, които искат да наблюдават затъмнението, трябва да ползват защита за зрението си. 

Петров посочи, че ако човек, ако не знае, че има такова затъмнение, може и да не разбере. "То може да се види, ако погледнем някъде по обяд, с някакъв тъмен филтър към слънцето", посочи той.

„Не ни трябват телескопи, не ни трябва бинокъл, просто най-хубавият филтър е да опушим едно стъкло на свещ, както са правили бабите преди повече от 600 години, и погледнем как слънцето е някак си леко изядено. На фона на оранжевия диск на слънцето, ще видим черна малка луничка, изрязала слънчевия диск“, обясни Петров.

А пълно слънчево затъмнение от територията на България ще се наблюдава чак през 2135 г.. Последното такова у нас беше през 1999 г., а предходното преди него – през 1961 г. На 20 април догодина пълно затъмнение ще се наблюдава от Австралия.

Тъй като България не попада в зоната на честите пълни слънчеви затъмнения, любителите, експертите и учените правят специални експедиции до определени места по света, за да наблюдават явлението. При такива експедиции в разстояние на две минути може да се наблюдава слънчевата корона, - нещо, което без затъмнение не може да бъде изследвано.

През 2030 г. също ще има слънчево затъмнение, което ще се вижда впечатляващо от южната част на страната, нарича се „пръстенообразно“ затъмнение и при него Луната ще премине през част от слънчевия диск, но няма да успее напълно да го закрие, защото Земята и Луната се движат по елипса. При това положение понякога видимият диск на Луната е по-малък от видимия диск на Слънцето, и тогава се получава изключително красив пръстен на небето, посочи още Петров.