Частите на САЩ и Великобритания ще останат в Ирак още няколко години

Г-н Бугайски, смятате ли че с наближаването на изборите в Ирак, предвидени за януари 2005 година, ще расте и рискът от извършване на терористични атентати извън страната, включително в страни като България?

Заплахата от тероризъм съществува винаги и навсякъде в Европа, независимо дали говорим за страна, която е в коалиционни отношения със САЩ или не. Има много причини, които терористичните организации могат да използват като повод за извършването на терористичен акт. Лично аз очаквам с наближаването на изборите през януари да се засилва обстановката на несигурност в самия Ирак. Вероятно можем да очакваме и атентати или опити за атентати и в Европа. Но никой не може да прогнозира, дали и кога може да има терористично нападение. Няма 100-процентова защита срещу подобни терористични действия. Защото само няколко души са достатъчни, за да бъдат убити много невинни хора. А България не е полицейска държава и не може да следи всичко и всички в страната.

Каква е вашата прогноза за продължителността на българската военна мисия в Ирак? Колко дълго още смятате, че ще се наложи да остане българският батальон след провеждането на изборите?

Надявам се не повече, отколкото самите иракчани желаят това. Мисля, че ще е докато иракските сили, които сега се формират, бъдат в състояние да поемат част от дейностите, извършвани от коалиционните сили. Много ще зависи от легитимността на предстоящите избори в страната, от доверието към правителството, от неговата способност да гарантира необходимите законност и ред, преди да се изтеглят съюзниците.

Знам, че България и другите участници в коалицията желаят да се изтеглят час по-скоро, но това, което със сигурност те не биха искали да се случи, е след тяхното изтегляне в Ирак да се завърне хаосът. Затова е много важно България да остане в Ирак толкова дълго, колкото това ще пожелае новото иракско правителство.

А що се отнася до американските и британските части, мисля, че те ще останат още няколко години. Но това ще зависи от заплахите, които ще продължат да съществуват в Ирак и след постепенното поемане на отговорностите от иракските сили за сигурност. Вероятно ще има и някакви ротации. Но като цяло очаквам, че те ще останат в Ирак толкова, колкото и в Косово, с други думи - трябва да мислим за един период от около 5 години.

Как ще обясните на хората в България, които се питат какво правим в Ирак, защо е важно България да е там сега?

По няколко причини. Първо - за да покаже, че България има общи интереси и споделя общи ценности със САЩ и повечето европейски страни. С други думи, че е за постигането на стабилност в Европа и в Близкия Изток, и е срещу авторитарните режими и срещу всякакви прояви на тероризъм. Участието на България в Ирак разширява международната коалиция в европейска посока и е демонстрация на трансатлантическата солидарност. Вероятно занапред ще има теми и въпроси, по които за България ще бъде много важно участието на САЩ. Тогава България наистина ще има добри аргументи да каже: ние бяхме с вас, сега очакваме вие да бъдете с нас.

Това са политически и стратегически аргументи. Виждате ли обаче и някакви икономически причини, поради които България сега да участва в коалицията в Ирак?

Има, естествено, и много други причини. Много е важно, че българският модел на прехода може да бъде приложен и в много други държави в процеса на тяхната демократизация. Това важи за политическите и икономическите реформи, за реформата в социалната сфера и в сектора на сигурността. Всичко това помага на контактите между хората, в икономиката и в търговията. И смятам, че загубите, които България претърпя в Ирак, ще са си заслужавали цената. Може би трябва повече настоятелност и активност за получаването на повече договори в Ирак и в други страни.

Навършиха се 15 години от падането на Берлинската стена. Има ли днес в Европа нови разделителни стени?

Бих казал, че има няколко разделителни линии. Може вече да нямаме това, което разбираме под "Желязна завеса", но имаме няколко по-малки такива завеси през последните години. Нещо повече, има опасност те да се разширяват или задълбочават.

Първата голяма разделителна линия е между разширяващата се част от Европа около оста ЕС-НАТО и другата част от Стария континент, която продължава да се намира под контрола на Москва. Това са страните, които още не са интегрирани нито в ЕС, нито в НАТО, и най-вече това важи за трите бивши съветски републики - Беларус, Украйна и Молдова. Това е разделителна линия, която свързва Баренцово море с Черно море, и което разделение може да бъде много дестабилизиращ фактор за Европа в близко бъдеще.

Второто разделение - не бих го нарекъл непременно завеса - е между това, което Доналд Ръмсфелд нарече Стара и Нова Европа. Сега въпросът е дали между тях може да бъде хвърлен мост, т.е. да се обединят тези две групи страни в процеса на продължаващо разширяване на ЕС, когато и Югоизточна Европа ще стане част от общността. С други думи - ще съумее ли Европа да заговори на един общ език по всички теми, подобно на САЩ, и дали вътре в ЕС няма да се запазят някакви теми, които ще продължат да разделят отделните страни-членки, например по външнополитически въпроси. Което би било само още един комплимент за САЩ. Бих казал, че това са въпросите, които все още стоят пред Европа.

Как съществуващата пропаст между САЩ и Европа по някои теми се отразява на новите европейски демокрации в Югоизточна Европа, и по-специално на Балканите, където все още има тлеещи конфликти? И ще се съгласите ли с мен, че в известен смисъл страните от региона страдат от тези разногласия между Америка и основни нейни съюзници в Европа?

Да, мисля, че има такъв ефект това разделение между САЩ, от една страна, и Франция и Германия от друга, но така също и с някои други по-малки западноевропейски страни. Не бих казал, че новите страни-членки на ЕС или на НАТО страдат от разногласията между големите, но те ги поставят в много сложна и деликатна ситуация. Например някои от тях са принудени по определени въпроси да избират между САЩ и ЕС, между Вашингтон и Брюксел - един избор, който те не могат да направят, защото са част и от двете коалиции, от двете структури. Мое дълбоко убеждение е, че страните от Централна и Източна Европа и тези на Балканите могат да допринесат за преодоляването на това разделение, да дадат своя принос за засилване на трансатлантическите отношения. Това ще бъде един много сериозен тест за новите страни-членки на тези общности, включително за България през следващите няколко години.

Добра или лоша новина за Балканите е спечеленият от Джордж Буш втори президентски мандат?

Мисля, че е добра новина наличието на приемственост във външната политика на Вашингтон, което е за предпочитане пред неизвестностите при една евентуална смяна на цялата американска администрация. В този смисъл гледам на преизбирането на Буш като на нещо положително. Положително е също и това, че на изборите Буш получи ясен управленски мандат, и че републиканците засилиха позициите си в Американския конгрес. Това означава че правителството, администрацията и Конгресът ще говорят на един общ език, макар и не по всички теми.

Сега обаче въпросът е свързан с възможните корекции във външната политика на Белия дом. И мисля, че администрацията вече полага усилия в тази връзка не само за да заработи в по-тясно сътрудничество с най-силния си съюзник - Великобритания, но и за да привлече и другите свои европейски съюзници по въпроси като Ирак или израелско-палестинския конфликт. Смятам, че ако са заедно, трансатлантическите партньори имат повече шансове да търсят бързи решения на други важни въпроси, включително засягащи страните от Западните Балкани. Това са например въпросът за Косово, за отношенията между Сърбия и Черна гора, за бъдещето на военната мисия в Босна и т.н. Мисля, че тези въпроси ще останат приоритетни.

Очаквате ли бърза развръзка по въпроса за окончателния статут на Косово?

Мисля, че въпросът не само за статута на Косово, но и за бъдещето на държавното обединение на Сърбия и Черна гора още през следващата година или ще бъдат разрешени, или ще бъде определена времевата рамка за вземането на решения по тях. Вече имаме уверения, че до лятото на 2005 г. косовският въпрос ще бъде включен в дневния ред на международната общност. Можем да очакваме също така референдум в Черна гора, от който ще стане ясно дали черногорците ще тръгнат по пътя на своята независимост. И ако се окаже, че държавната общност Сърбия - Черна гора престане да съществува, непременно ще трябва да бъде решен и въпросът за статута на Косово.

Защо точно в този момент Вашингтон призна конституционното име на Македония? И ще доведе ли това решение до окончателното сваляне на въпроса за името на Македония от дневния ред на нерешените въпроси между Атина и Скопие?

Мисля, че времето за това беше избрано съвсем умишлено. И основно по две причини. Първата е референдумът, който дойде като следствие от Охридското мирно споразумение, който въпрос можеше да върне Македония отново към нестабилност. От тази гледна точка признаването на името на Македония беше много важен външнополитически ход от страна на САЩ. Той трябваше освен това да покаже на македонските граждани, че Вашингтон подкрепя независимостта и териториалната цялост на Македония като единна държава.

Втората причина за признаването на името е свързана с военната подкрепа от Македония за САЩ. Имам предвид това, че македонските специални части са много ефективни, и в тази връзка неотдавна шефът на Пентагона Доналъд Ръмсфелд лично посети Македония. Тук също можем да търсим отговор на въпроса, защо точно сега.

И трето - мисля, че макар и да оказва понякога много силна съпротива, Гърция също разбира значението и важността на това да бъдат гарантирани единството и целостта на македонската държава. Защото евентуална дезинтеграция на Македония ще увеличи риска от друга, възприемана от гърците като по-сериозна за тях заплаха, а именно - идеята за Велика Албания. Със самата Албания Гърция също има териториални спорове.

Затова мисля, че за Атина всъщност е добре, че Америка подема инициативата да бъде преглътнат този горчив хап. Това ще бъде много мъчително за Атина, но в крайна сметка ще ѝ се отрази добре. Надявам се, че и ЕС или отделни западноевропейски страни също ще последват примера на САЩ и ще направят крачка към решаването на спора за името на Македония, признавайки нейното конституционно определение.

Възможно ли е Гърция да изпълни заканата си и да блокира пътя на Македония към членство в ЕС заради спора с името?

Вижте, гръцкото правителство беше длъжно да реагира по този начин, за да покаже на гръцката общественост, че защитава националните интереси. Но мисля, че при един натиск от страна на САЩ и на ЕС, и при осъзнаването във все по-голяма степен от Атина, че часовникът не може да бъде върнат назад, гръцката страна все повече ще бъде склонна да възприема реалността такава, каквато е тя днес. Надявам се, че тя ще се предпази от абсурдни ходове, каквито помним от началото на 90-те години с налагането на санкции срещу Македония. Това би било деструктивно не само за Македония, но и за целия регион.