Чехия отваря архивите на Държавна сигурност

За да бъде затворено миналото, то трябва максимално да бъде разкрито и сериозно прочистено. От това правило вероятно са се ръководили депутатите в чешкия парламент, приемайки новия закон за отваряне на архивите на комунистическите спецслужби. Въпреки яростните възражения на депутатите от комунистическата партия, които бяха подкрепени и от много представители на управляващата социалдемократическа партия, законът беше приет със 102 гласа срещу 72.

Архивите на Държавна сигурност, военното разузнаване и други подобни организации трябва да бъдат отворени за всички граждани на републиката, веднага щом като законът бъде подписан от президента Вацлав Хавел. Съгласно закона всички чехи ще могат да видят досиетата, които органите на Държавна сигурност са водели за тях през периода 1948-1989 година. Според предварителни данни досие е имал всеки десети гражданин на републиката, а около 100 000 души доброволно или по принуда са доносничели на спецслужбите. Сега всеки желаещ ще може да научи какво е било съобщавано за него "където трябва" и главното кой е бил информаторът.

Чешките власти направиха първия опит да отворят архивите на ДС преди пет години, но достъпът до тях беше ограничен, а и много данни от досиетата предварително бяха заличени, например имената на определена категория информатори. Сега архивите ще бъдат напълно отворени, и то не само на гражданското контраразузнаване, но и на военното, както и на специалните отдели на ЦК на Чешката компартия. В случаите, когато агентите на спецслужбите или информаторите са скрити в досието под псевдоним, онези граждани, срещу които е било донасяно, имат право да научат истинските им имена.

През 90-те години в Чехия се разпространяваха дълги списъци на щатни и нещатни агенти на ДС с техните служебни псевдоними, истинските им имена и фамилии и рождените дати. Списъците се смятаха за неофициални, макар че практически никой и никога не успя да опровергае публикуваните в тях данни. Цялата титанична работа беше извършена, като списъците постоянно се коригираха, от един единствен човек - бившия дисидент, а днес журналист Вацлав Цибулка. Сега съгласно одобрения от депутатите закон трябва да бъде издаден специален бюлетин с официално утвърдения списък на агентите и информаторите. Изключение ще бъде направено само за сътрудниците на външното разузнаване, някои от които може би продължават да работят още от комунистическо време. Освен това в данните за агентите ще бъде заличена информацията за тяхното семейно положение, сексуална ориентация, здравословно състояние и имуществено положение.

Кой и как ставаше информатор при социализма? При щатните агенти на спецслужбите всичко е ясно - те изпълняваха тази работа доброволно, поради професионалните им задължения. Извънщатни сътрудници или доносници хората ставаха най-често по принуда. На тях им се предлагаше да служат на държавата под тази форма в замяна на добре платена държавна служба или пост в чужбина, срещу заплаха с компромат или срещу обещание за опрощаване на политически или други грехове.

Макар че след падането на комунистическия режим изминаха повече от 12 години и много теми, свързани с миналото, включително доносничеството, вече не се възприемат толкова остро, според последни проучвания чехите приветстват отварянето на архивите на спецслужбите. Наистина някои представители на десни партии, по чието предложение бе приет новият закон предупреждават, че с отворените досиета трябва да се борави много внимателно, тъй като в тях може да има известно количество недостоверни данни.

По БТА, със съкращения