Черните колани и българската политика

Журналистът от "Файненшъл таймс" Тони Барбър, който публикува в изданието интервю с премиера Бойко Борисов, разказва в блога си впечатления от срещата.

След като прекарах цял час с българския премиер Бойко Борисов, съм по-сигурен от всякога, че да правиш политическа кариера на Балканите не е за хора със слаби сърца. Борисов е едрогърд бивш началник на полицията и телохранител с черен пояс по карате. Силата на ръкостискането му е достатъчна, за да внуши доверие в безспорната му власт, както и да те накара да осъзнаеш, че ако те стисне малко повече, определено може да ти причини болка.

Борисов е перфектен домакин, като предлага чай и кафе в своя просторен, но не твърде луксозен офис в центъра на София. Той яростно защитава политиката на своето правителството за поддържането на България като "остров на финансовата стабилност" в размирния район на Балканите.

Той признава, че корупцията не е преборена, но иска време, тъй като България е "млада демокрация", преминала през 45 години комунизъм и две бурни десетилетия на преход към политически плурализъм и свободен пазар.

Забелязах, че сред нещата в кабинета му са и две книги от бившия италиански премиер Силвио Берлускони, едната от които беше с подпис на автора. По-рано тази сутрин в разговор с мен политик от българската опозиция бе сравнил Борисов с Берлускони, позовавайки се на техния популизъм и непрестанната си решимост да контролират смоя медиен имидж.

Така че попитах Борисов: "Харесва ли Берлускони?"

Не, отвърна твърдо той.

След това ме отведе към отсрещната стена, където имаше негова снимка с германския канцлер Ангела Меркел: "Ето от кого се възхищавам. Фантастична жена, върши страхотна работа по време на еврокриза”.

Дали е искрен? Да, напълно.

Като ръководител на най-бедната страна в ЕС, която обаче се опитва да следва същите строги фискални стандарти, каквито поддържа Германия, Борисов говори това, което мисли. Но от друга страна, същото важи и когато той ми казва, че в България има пълна свобода на словото и на напълно независимо правосъдие.

Няколко минути след като се сбогувах с Борисов, прекосих основния булевард на София и стигнах до мястото, където един от неговите предшественици Стефан Стамболов е бил прободен до смърт през 1895 г. от двама убийци с ножове. Наблизо има и голям модерен бюст на Стамболов с дълбоко разцепена глава, показваща ужасния му край. Както казах, това не е място за хора със слаби сърца.

---------------------

Впечатлението на Тони Барбър от срещата му с Борисов не се приема еднозначно от читателите на блога на "Файненшъл таймс". Ето някои от коментарите:

"Браво! Много информативен бърз поглед към един малък ъгъл на политиката в ЕС”

"Твърде обективно, един от малкото български политици с характер, който може да си поставя цели и да ги преследва."

"Господин Барбър, достатъчно е човек да погледне публично достъпен списък с бизнесите и обвиненията срещу премиера с черен пояс, за да разбере, че нито медиите са свободни, нито хората. Сравнението с бившия премиер Стамболов е погрешно. Той е развил икономиката до такава степен, че тогавашното ѝ състояние се използва като сравнителна точка за десетилетия наред, дори през 45-те години комунизъм. Твърди се, че сегашният премиер има много тесни връзки с известни престъпници и босове на мафията. Свободата на словото е гарантирана, но свободата на тези, които посмеят да говорят, не е. Проверете си източниците”.

"О, не Борисов е всичко друго, но не и честен. Незаконните му действия са добре известни и дори документирани (източник – грамите между американския посланик и Държавния департамент). Моля ви, направете своите проучвания.”

"Имате напълно грешни впечатления от личността на господин Борисов. Той никога не вярва в това, което говори. Ако мислите, че има медийна свобода в тази държава, отново грешите. Моля, проверете вашите източници и се опитайте да говорите не само с управляващата класа, но и с обикновени хора.”

*Публикацията е от сайта Kafene.net