Четирите най-големи гръцки банки издържаха тестовете за устойчивост на ЕЦБ

Четирите най-големи гръцки банки преминаха последните стрес тестове, предписани от Европейската централна банка, съобщават ДПА и Ройтерс. Резултатите показват, че Националната банка на Гърция, Алфа банк, Юробанк и Пиреос банк разполагат с достатъчни капиталови буфери, за да бъдат частично устойчиви при криза. Според резултатите банките биха загубили около 15.5 милиарда евро от капитала си до 2020 г. при неблагоприятен икономически сценарий, уточнява Ройтерс.

Проверката на Европейската централна банка цели да установи дали има капиталов недостиг преди Гърция да излезе от третата спасителна програма през август т.г. Стрес тестовете на гръцките банки бяха направени отделно от тестовете в останалите страни от еврозоната, резултатите от които ще бъдат публикувани в началото на ноември. Наред с приватизацията и реформите, решението на ЕЦБ е една от важните стъпки, за да затвори Гърция вратата на финансовата криза, отбелязва ДПА.

Проверката на четирите най-големи гръцки банки бе направена по-рано, за да има време за попълване на евентуални капиталови дупки преди Гърция да излезе от спасителната програма.

Най-добър резултат е постигнала Алфа банк, следвана от Юробанк, Националната банка на Гърция и Пиреос банк. ЕЦБ уточни, че резултатите от стрес тестовете тази година не се определят с оценки като "преминал" или "скъсан", тъй като не е бил определен предварително праг, след който да следва нужда от рекапитализация.

След оповестяването на резултатите, Алфа банк, Националната банка на Гърция и Юробанк посочиха в отделни изявления, че според заключенията те нямат капиталов недостиг и следователно не са необходими капиталови планове.

Пиреос банк обяви, че според собствени оценки има да изпълни още няколко задачи. Ръководителят на финансовата институция Христос Мегалу заяви днес, че банката остава фокусирана върху задължението да приложи планове за по-нататъшно укрепване на финансите.

Гръцките банки бяха рекапитализирани три пъти от избухването на дълговата криза през 2010 г., но лошите им кредити все още възлизат на сумата от 96 милиарда евро. Те се ангажираха да намалят това бреме до 65 милиарда евро до 2019 г.

Стрес тестовете този месец са четвъртите поред за гръцките банки за осемгодишния период на икономическа криза.

Първата рекапитализация на гръцките банки бе през 2013 г., когато спасителен банков фонд, финансиран от кредиторите от еврозоната и Международния валутен фонд, наля 25 милиарда евро в четирите банки, а други 3,5 милиарда евро бяха набрани от частни инвеститори.

След друг стрес тест през 2014 г., банките набраха 8.3 милиарда евро от частни инвеститори. Но това се оказа безполезно една година по-късно, когато новото ляво правителство в Атина влезе в сблъсък с кредиторите, предизвиквайки масово теглене на депозити, довело до капиталов контрол. Банките бяха принудени да преминат нови стрес тестове и да се рекапитализират отново през 2015 г. с общо 12 милиарда евро. Сега те са поставени под постоянен натиск да се справят с необслужваните кредити, които са най-голямото предизвикателство за сектора, отбелязва Ройтерс.