Чудото свърши, най-добре е Симеон да си тръгне

Наложително е да се отбележи какво се случи с поетите от него ангажименти.

Нека си припомним казаното:

Тогава, на 6 април 2001г. Симеон Сакскобургготски обясни включването си в политическия живот, така: "Над всичко стои мъката и нарастващият гняв на много хора".

Питам,господин премиер, днес, на 800-я ден мъката и нарастващият гняв на хората стоят ли над всичко за вас?

Казано бе в това обръщение и че: "Не е нито морално, нито политически оправдано, нито по европейските стандарти" поведението на българските политици.

Питам морално, политически оправдано и по европейските стандарти ли е назначаването за политически съветник на министър-председателя, генерал Бригадир Аспарухов, бивш служител на ДС и КГБ, свалил първото демократично правителство на България?

Казано бе, че "повечето хора у нас, включително в селата и малките градове живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство".

Към днешна дата хората в същите тези села и градове продължават да живеят в мизерия, а някои управляващи политици тънат в необяснимо охолство, прекарвайки дните си на яхти по най-скъпите световни курорти.

Обещано бе още:

Първо: бърза и качествена промяна в стандарта на живот, който не по-късно от 800 дни ще промени живота ви.

800-те дни изтичат днес. Бързата и качествена промяна в стандарта на живот не се състоя. Показателите и на статистиката и на социологията го доказват.

Второ:скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности.

Политическата партизанщина на НДСВ е налице. Гонят се всички неудобни и се назначават на тяхно място хора по роднински или клиентелистки показател. Обединението, което сега ни се предлага от премиера, е около бившите служители на ДС и КГБ. Всъщност можем да разберем настоящия премиер, както негов бивш съратник отбеляза наскоро, той има слабост към БСП.

Тази му обединителна страст обаче вече не може да сплоти даже собственото му правителство. Реакциите на министър Паси и на главният секретар на МВР са показателни.

Трето:въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки я на бедност и отблъсквайки жизнено необходимия чуждестранен капитал.

Чуждестранният капитал е далече от България, особено след провалите с приватизацията на Булгартабак и БТК. Корупцията се шири на най-високите етажи на властта.

Всъщност резултатът от тези 800 дни е, че пришълецът Симеон Сакскобургготски се сдоби с имоти, в това число и връх Мусала и си осигури охолство. Доведените от него политически пришълци също не ще останат бедни - правят каквото могат и бягат един по един. Това поведение явно е било разбирането му "за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила".

След 800 дни парламентарната демокрация в България е отслабена. Сигурно по този начин можем да четем заявката му за "незабавни промени на политическата система".

В парламента на България е цяло събитие да се види министър-председателят. Актуалните въпроси и питанията към него услужливо се скриват от него. На събитията и скандалите, свързани с управлението, ни се препоръчва да сме "спокойни и да гледаме позитивно".

В последните дни сме свидетели и на това, как се правят опити за създаването на двоен кабинет, под формата на политически съветници на премиера, нещо което напомня поведението на абсолютните монарси.

Колкото и да гледаме "позитивно", виждаме, че отделни министри и депутати не издържат на безобразията, които се правят. За българските граждани остава да гледат "позитивно" на безсилието и безхаберието на министър-председателя.

Всъщност държавата ни се движи без водач. По силата на Конституцията и законите, министър-председателят на България е човекът, който ръководи и координира дейността на правителството и носи отговорност за действията му. Той трябва да лидерства и да води държавата напред. Вместо това се сблъскваме с мънкане и нещо по-лошо, хаос и нерешителност в действията му. Скандални за България са и последните дни от управлението му. С поведението си той поставя под съмнение стратегическите цели на България, достойното ни членство в НАТО.

Лъжата, с която дойде на власт Симеон Сакскобургготски, вече е видна дори и за малките деца. Приказката, че на лъжата краката са къси, я изстрадахме в тези 800 дни. Лошото е, че този експеримент се извършва на гърба на българите.

Чудото бързо свърши. Остана реалността, в която живеем. А тя е, че всичко се постига с ясна политика, с много работа, с търпение, с последователност, със зачитане на правилата, които важат за всички ни.

В края на 800 дни, когато изтича кредита на доверие към Симеон Сакскобургготски, можем да констатираме, че вече не е нужно премиерът да си отива само заради интересите на България - за нея, за страната ни, той направи каквото можа. Напускането му вече е полезно за него самия. Колкото по-рано си тръгне, заедно с всички призраци от миналото, които доведе със себе си, толкова по-добре ще е за всички ни, а и за него.

Призовавам го отново: Направете го г-н министър-председател. Позорът ви ще е по-малък.

*Заглавието е на Mediapool